МАНАСТИР СВЕТА БОГОРОДИЦА в Арбанаси
ЗАКОНЪТ НА ЛЮБОВТА

 Свети Иван вече цяла година живееше в малка колиба, която си направи от дъбови клони. Един следобед излезе да си набере диви плодове. Като се прибираше, задуха силен вятър. Скоро се разрази буря. Едва се изкачваше пълзешком по стръмния скалист път, за да не отнесе вятърът слабото му тяло. Прибра се в колибата. Бързо се мръкна, защото от бурята просторът беше потъмнял. Дотолкова се усили стихията, че клоните свистяха и се превиваха. Той се молеше.
 Въпреки силното свистене, дочу пращене. Падна голямо дърво, чийто корен бе прогнил. Изтрещя силно пред колибата, а в мрака му се стори, че се срутва скала. Изплашено диво козле се втурна и влезе при него. Свря се навътре и той се измести и сви в ъгъла. Скоро изтръпнаха краката му, но милостивото му сърце не му позволи да го изгони.
 Дълга и страшна беше нощта. Призори бурята започна да утихва. Когато се съмна, тя напълно престана. Козлето се размърда, излезе и с няколко скока изчезна в гората. Свети Иван едва се раздвижи, излезе и се загледа. Сухи клони бяха покрили полянката, а огромно дърво беше паднало като отсечено.
 Събра сухи клони и запали огън. Беше премръзнал от студения вятър, който проникваше и в колибата. Изви се дим и по него го откриха двама пътници, които вече няколко дни се лутаха да го търсят. Дойдоха премръзнали, сгряха се и седнаха на разговор. Бяха родни братя, дошли за съвет. Деляха имота на покойния си баща. По-старият бил бездетен, а малкият имал пет деца.
 - Отче, дошли сме да отсъдиш правото - започна по-старият. - Аз искам да разделим по равно бащиния имот, както се полага, а брат ми иска да вземе повече.
 - Имам деца - след него се обади по-малкият. - Нека отстъпи повече на мене. Децата ми са добри и няма да го оставят на старини.
 След като помълча, добави с мъка:
 - Разпрата ни стигна до скарване. Намесиха се и жените. Цялото село говори за нас, а живеем под един покрив.
 Свети Иван ги изслуша със сведен поглед. После се прекръсти, помълча и се обърна към двамата, без да произнесе присъда:
 - Виждате ли този голям дъб! Бурята снощи го изкърти от корен. Така ще стане и с всеки от нас. Никой не е вечен на земята. Когато умрем, няма да вземем нищо от това, което имаме. Защо сме лакоми за много, особено когато не ни е нужно? Нека бъдем милостиви... Наистина има човешки закони за делба, но има и закон на любовта към ближния, който Христос каза на хората, за да живеят като братя.
 И двамата слушаха с наведени глави. Досега не бяха чували такива думи. Нямаше кой да ги поучи и просвети в християнството. Изведнъж големият брат, дълбоко развълнуван, каза:
 - Отче, отстъпвам на брат си от моето. Ще оставя за себе си само това, което ми е нужно за преживяване.
 Помълча и добави:
 - Всички живеем в грях. Готови сме за дребни неща да се караме, бием и убиваме. Елате, отче, между хората. Жадни сме за такива слова.
 - Не мога да поуча всички. Това не е по силите ми. Аз ще се моля, а вие поучавайте всеки срещнат.
 Тръгнаха си братята обратно благодарни, че светецът им отвори очите за доброто. Разделиха се по християнски. Чудеха се селяните и започнаха да им подражават. Семето, което пося Рилският отшелник, даваше добри плодове.
 Скоро почина жената на големия брат. Той взе една дървена тояга, сложи хляб и сол в торбата и тръгна по села и градове. Наричаха го странника. Отсядаше където добри хора го приемат и като Христовите апостоли поучаваше с думите, които чу от свети Иван. Много хора обърна в правия път и много злини се премахнаха.
 Когато един ден, потен и изморен, влезе в бедно село, видя край пътя едно дете, облечено в дрипи, да проси. Спря се при него, разпита го и разбра, че е сираче. Живеело при роднини, но често гладувало. Той го взе със себе си. Като тръгнаха към неговия дом, размишляваше. Чудеше се на себе си, колко е бил жесток към децата на своя брат, преди да срещне свети Иван, а сега е готов да заплаче за нещастното дете. Благодареше, че е прогледнал за Христовия закон.
 Като се прибра, повика брат си и неговите деца, вече отраснали, и им каза:
 - Моят дял оставям на това дете, а вие го приемете като свой брат по закона на любовта Христова.
 Никой не възрази. Христовото учение беше просветило душите на всички за добри дела.
 Чрез апостолските трудове на странника свети Иван спаси много души.