За всичко има промисъл    

  Автор Иконом Любомир Леонтинов    
 събота, 28 януари 2012

"Боли ме, омерзена съм, но нямам решение на проблема“, беше изповядал някой по отношение на актуалната тема с установяването на агентурното минало на висши клирици на БПЦ.

Да, такава ни е участта - ние го преживяваме по-чувствено, защото сме не само съвременници и знаем за какво става въпрос, а и сме засегнати от факта, защото сме дори в епицентъра на земетръса, в „окото“ на урагана.

А трябва ни скромна доза „благочестив егоизъм“, за да се погрижим за собственото си спасение, да помислим за богатеенето в Бога, да си представим необятните висини на духа, до които бихме могли да достигнем, ако не си губим времето със злободневни грижи.

Посредствено и страшно ще е на всичкото отгоре сега да прегрешаваме, осъждайки ги: сега са ни паднали - сега ще ги съдим, сега ще хвърляме камъни!

Ние наистина влагаме много лични емоции, защото сме вярващи и не ни е приятно, не ни е все едно, какво ще стане с Христовата Църква на земята.
 
Но никой в никакъв случай не бива да идентифицира Църквата с митрополитите, с духовенството, както последните често го правят. Те не са Църквата, те са нейни представители - качествени и по-малко качествени.

При всичко това ние се убеждаваме за пореден път, колко е ограничена, грешна и уязвима човешката част на Бого-човешкия организъм - Църква. Представителите на Църквата са човеци и с това НЕ са безгрешни - от всички слоеве: и големи, и малки; и млади и стари.

Братя, Бог не очаква от нас да сме такива, каквито Той не ни е създавал, а очаква да осъзнаем, да посочим, да изповядаме грешките си и през сълзи да се каем за тях. Да молим за прошка за тях и по този начин да съумеем да запазим достойнството си! Църквата ще преживее и този резил, защото „и портите адови няма да ѝ надделеят“ – пък какво ще стане с онези, които изкусят - „тези Мои малки братя“, в евангелието е предвидено, какво ще е по-добре за тях. Да не дава Господ да се поддадем сега на изкушението да съдим!

На изкушението, което е особено силно през последните дни в днешния модерен и всезнаещ, но превратен свят.

Загубата на доверие в духовенството вреди в крайна сметка само и лично на духовенството, а не на Църквата – та тя не е предала никого!

А липсата на доверие в Църквата би ограничило способността ѝ да душеспасява човека, с което в края на краищата вредата ще понесат пак самите хора.

На мене също ми е неприятно, но нека не забравяме, че нищо на този свят не се случва без Божието допущение, без Божията воля.

Затова трябва да бъдем сигурни, че и в сегашната ситуация има Божий промисъл, който ние засега, може би, не можем дори и да предположим, но аз съм убеден, че Бог ни е приготвил за оръдия на домостроителството Си.

Имаме нужда и молим Бог за велико търпение и смирение, за да не осъждаме, за да се борим, за да се уповаваме и поправяме грешки (макар и чужди), и да се надяваме по-скоро времето и любовта да излекуват раните – всичко останало е от лукавия.

Текстът е обръщение към свещенослужителите от архиерейското наместничество в Берлин и е публикуван в "Наместнически известник".


                                     Източник: ДвериБГ