Това едва ли е точно така щом като е божие творение и по образ и подобие ....
Творецът не би предприел безцелни или безмислени действия и то в космически мащаб. Предназначението на човека и мястото му тук на земята по-скоро ще да е такова, каквото е предназначението на позитивните и отрицателни електрони в един акумулатор. Тоест дадена ни е огромната наследствена информация от родителите и ПРАВОТО да решим кой път да хващаме (белия или черния) В космоса има мрак и светлина, но в мрака има светлина и в светлината мрак. Пътя който изберем (определя нашата съдба) Това не означава, че вършейки опити да си добър не правиш глупости и грешки, нито когато вършиш т.н. грехове не мислиш изобщо за последствията от тях. За всеки един по отделно това се определя от чуството му за мярка или по-точно от съвестта ( а това именно е божественото у нас)Това определя качеството на нашето присъствие и работа на планетата земя и в зависимост от това дали тя е добра или не, това ще е посланието, което тя ще отправи в космоса.Това дали ще дадем или ще потърсим прошка едва ли нещо ще промени ако не разберем какво и как да направим така, че повече това да не се случва. А то иначе какво се получава - поисках прошка, сега се чуствам облекчен, от утре пак ще лъжа, ще ме лъжат и като придойде много ще искам пак да бъда опростен. Не възпитаваме достатъчно добре божественото в себе си, та да е в унисон с околния ни свят. Това научим ли - успеем ли със себе си да се справяме ни политици, ни системи, ни религии ще са ни нужни. За съжаление от това как сме я подкарали, това едва ли скоро ще се случи. По-скоро както с акумулаторната батерия за която споменах - когато се претовари - се саморазрушава. Както по всичко личи, това е вече очевидно - все повече от хората го забеляват и тъпо чакат ако така или пък не обратното. Политиците едно си знаят, а религиите своето, а хората стоят и чакат да видят собствения си сеир - жалко! Не се намери пътя кой да им покаже, и не да са рабове-слуги, а Ч О В Е Ц И .