Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2012 15:32 - КАКВО ПРАВИ ЦЪРКВАТА В ТЕЗИ ТРУДНИ ВРЕМЕНА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 568 Коментари: 0 Гласове:
0



Димитър Петров, публикува в Църква и общество Димитър Петров created the doc: "Какво прави Църквата?"

Автор Протойерей Павел Гърбов    четвъртък, 06 ноември 2008

Във времената, в които живеем, когато се шири изобилието от социални проблеми като бедност, безработица, нараснала престъпност, наркомания, разложение на нравите и т. н., търсейки виновните за задълбочаването на тази криза, в общественото пространство или просто в ежедневието нерядко с упрек се отправя въпросът: „Какво прави Църквата?!” Или още по-критично: „Защо Църквата не прави нищо?!”

Много често обясненията, давани по тези въпроси, звучат като оправдание. От което може би звучат по-неубедително. Всъщност, ако сериозно и задълбочено се занимаем с въпросите „Какво е Църквата?” или „Кои са Църквата?” и „Какво е длъжна да прави Църквата?”, „Прави ли го тя сега?” – то, мисля, най-малкото бихме се въздържали от лекомислени изказвания, които показват не особено висока култура и малка действителна загриженост за решаването на проблемите на нашата съвременност.

 

И така – „Какво (или „Кой”) е Църквата?”. Обикновено хората, впускащи се да обвинят „Църквата”, означават с тази дума само духовниците – свещеници, монаси, архиереи. Но ако се обърнем към Библията (която е източникът на това понятие), ние ще видим, че такова разбиране за Църквата е дълбоко неправилно, а оттам и употребата на думата в този смисъл е некоректно.

 

В книга Деяния апостолски четем за първоначалната християнска община в Йерусалим: „А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха” (2:47). Очевидно тук не се говори за свещеници и епископи, а изобщо за повярвали в Христос.

И пак на друго място: "Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църкватанепрестанно се молеше Богу за него” (Деян. 12:5). Също и св. ап. Павел в Посланието си до ефесяни, като подчертава, че Иисус Христос е Глава на Църквата, добавя: „която е Негово тяло” (Еф. 1:23); и продължавайки метафората, подчертава: „ние сме членове на тялото Му” (Еф. 5:30). И на друго място: „Вие сте тяло Христово, а поотделно – членове. И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители” (1 Кор. 13:27-28).

 

И тъй, едната, свята, съборна, апостолска Православна църква (Православната църква е общността от истинно вярващи в Светата Троица хора) се оглавява от Иисус Христос, изпълнена е с благодатни сили от Светия Дух и е ръководена от богоустановената свещена йерархия. Православният християнин, т. е. който най-малкото е кръстен и счита себе си за такъв, когато запитва: „Какво прави Църквата?”, трябва да приеме като ехо въпроса: „А какво направи ти, който си член на тази Църква?” Нахрани ли гладен? Напои ли жаден? Посети ли болен? Помири ли скарани? Поздрави ли съседа? Прости ли на обидилия те? Възпита ли по християнски децата си? Почете ли родителите си? Помоли ли се за изпадналите в бедност, болест, нещастие, пороци и т. н.?”

 

Последното е особено важно и то ни води към разискване на следващия важен въпрос: „Какво трябва да прави Църквата?” - според словото Божие, според своя Основател, Богочовека Иисус Христос.

 

Когато се говори за дейността на Църквата, обикновено се обръща внимание само на милосърдните християнски учреждения, познати още от древността като сиропиталища, старопиталища, странноприемници, болници и т. н. Всъщност тези прояви на състраданието и любовта към ближния по различни причини съвсем не винаги в историята са били развивани от Църквата. Много пъти за това са пречели гоненията, особено в първите векове, а и в отминалия 20 век. Но и тогава Църквата е била извор и разсадник на милосърдието и човеколюбието, защото, когато външни обстоятелства са препятствали развитието на организирана социална дейност, самите отделни членове на Църквата, истинските християни, са вършели това дело: всеки с дадените му от Бога сили и средства, на своето място.

 

Заедно с това от църковния амвон не е преставало да звучи Благовестието – евангелският закон, даден на всички човеци до края на света.

 

Както Сам Спасителят Христос поръчва на учениците Си: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Мат. 28:19-20).

 

Св. апостоли особено ревностно се занимавали преди всичко да насаждат Божието слово в душите на хората; грижели се дори повече, отколкото за техните битови и социални нужди. Ето защо, когато грижите по разпределението на потребните храна и питие в първоначалната Църква нараснали, апостолите казали открито: „Не е добре ние да оставим Словото Божие и да се грижим за трапезите” (Деян. 6:2).

 

Но и Сам Господ е заповядал: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат 6:33). Не по-маловажно е другото основно дело на Църквата – молитвата и в частност богослуженията (обществени и частни). За огрубелия и материализиран човек това занятие е, меко казано, съмнително. Но за този, който от опит е познал силата му, то е основно средство за получаване на вседействената Божия помощ във всякакви нужди. Без преувеличение можем да кажем, че всекидневно на различни места с различни хора стават чудесни изцеления, разрешения на безизходни ситуации и пр. единствено като следствие от църковната молитва – при маслосвети, молитви за освобождаване от нелечими болести, безплодие и т. н., и особено при Изповед и св. Причастие. Това е и причината независимо от всички критики към Църквата, които понякога стават съвсем ожесточени и безогледни, ежедневно да прииждат в нея хора, търсещи помощ за болните си души и тела.

 

Изхождайки от исконното богооткровено разбиране, че причината за всички човешки нещастия, включително обществените проблеми и природните бедствия, и най-накрая и на самата смъртност се корени в греха и греховността (лична и като цяло на обществата), Църквата на първо място се бори с него. Тя го изобличава, а не (както е модерно) да го оправдава; тя го лекува със средствата, положени в нея от Господ чрез св. апостоли и св. отци: пост, молитва, въздържание, спазване на евангелските норми на поведение, промяна на съзнанието и начина на мислене според посоченото от Бога, тоест: какво да считаме за добро и какво - за зло. Забеляза ли например нашето общество, че Св. Синод като върховен орган на нашата поместна Българска църква категорично осъди гей-парада в София и от позициите на словото Божие аргументира своето несъгласие с това парадиране на една духовна болест, на нещо, което великият св. Йоан Златоуст нарича по-лошо от убийството - „кално, отвратително беснуване, безумие”! Но колко от кръстените членове на обществото ни гледат с такива очи към това явление, колко ще приемат за добро направеното от Църквата?

 

А какво направи Църквата в лицето на мнозинството от 85-те процента определящи се като православни християни, за да настоява пред управляващите за въвеждане на религиозно образование в училищата?  Какво направи Св. Синод, е видно за всички в този случай. Къде е проблемът – в нищо не правещата Църква или в родителите, правещи всичко друго за бъдещето на това общество (в лицето на децата си), но не и най-важното, за което Христос каза: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Мат. 16:26).

 

В Евангелието виждаме как хората водели децата си при Богочовека. Защо? За дрехи и обувки или за храна и пари? Не! За да "възложи върху им ръце и да се помоли" (Мат. 19:13).

 

Проблемите, които ни съпътстват и заобикалят в житейския ни път, са очевидни и в много случаи болезнено изострени. В отчаянието си някои започват да богохулстват: видите ли, ако имаше Бог или нещо свръхестествено в Църквата, те трябваше да помогнат на хората.

 

Но нима Бог, Който "иска да се спасят всички човеци" (1 Тим. 2:4), и Неговата Църква не помагат? Явно на някои така им се струва. А замисляли ли сте се, какво би представлявал светът без Църквата? Сериозните учени признават, че е невъзможно да си представим човешката история, ако извадим от нея историята на Църквата. Но тук, разбира се, главното не са датите и събитията, а влиянието върху умовете и сърцата, върху душите на отделните  хора, а оттам и на обществата, съставени от тях.      

 

Ако от една страна погледнем езическия свят преди Христа, т. е. преди да започне Църквата своята дейност, ще видим море от пороци, считани за нещо нормално: човешки жертвоприношения (включително в "класическата" елинистична култура), кръвосмешения (одобрявани от стоическите философи), хомосексуализъм, храмова проституция (в някои градове задължителна за всички жени поне веднъж в годината) и пр., и пр. Ако пък от друга страна разлистим житията на светиите, ще намерим потресаващи истории за убийци и насилници, станали чудотворци (св. Мойсей Мурин, например – 28 VIII), за най-развратни жени, които се разкайват и достигат святост, като получават власт и над природните стихии (св. Мария Египетска – 1 ІV), за жестоките и безсърдечни митари (събирачите на данъци и такси), превърнали се в изпълнени с любов към Бога и хората  монаси (св. Петър Митар).

 

И тъй, Църквата прави това, което трябва да прави. И както е писано, до края на света "портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18). Тя сее словото на истината (Лука 8:5 и сл.), но произрастването на това божествено семе и принасянето на добър плод зависи от личната добра воля на всеки един от нас, която Творецът е оставил свободна, за да може непринудено да Го възлюби. В това именно е средоточието на благата за човека.

 

В заключение трябва да признаем, че каквото и да сме направили и да правим всички ние, които съставляваме Църквата - и епископите, и свещениците, и монасите, и миряните, можем и трябва да правим още и още. Да търсим начини и средства (дори и в случаите, в които прикрито или по-неприкрито се проти­водейства на кръста, на Христос, на Църквата) да правим добро - самостоятелно или организирано (както Бог посочи и устрои), защото "грях ономува, който знае да прави добро, а не прави" (Як. 4:17).

 

Трябва да признаем още, че много от критиките, отправяни към нас, свещениците, са справедливи. Ние сме призвани да даваме "пример на стадото" (1 Петр. 5:3) или както е казал народът: "Животът на свещеника е евангелие за народа". Горко ни, ако нашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите (Мат. 5:20). Но в същото време, ако някой свещеник не изпълнява това, за което е ръкоположен, и като пастир на църковния народ не прави необходимото, това не може да бъде причина да се обобщава, че всички духовници, а оттам и цялата Църква не е на мястото си. Нека си припомним, че и във времето на върховните апостоли Петър, Яков и Йоан имаше и Юда Искариот, който крадеше от даренията на Църквата (Йоан 12:6). Но нима той не получи заслуженото за делата си? И нима това попречи на победоносното шествие на Църквата в лицето на останалите апостоли? Така е и сега. И ако понякога трудното забелязваме, то е поради нашето нетърпение и духовно късогледство, което не проследява последствията на добрите или лошите действия, а бърза да отсъди.

 

Нека пък ние, които искаме да сме наистина православни християни и да вършим угодното на Бога, да се пазим от такова прибързано осъждане, защото Той каза: "Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени" и "защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?" (Мат. 7:1-3).

 

И не само да не осъждаме Църквата, но и  да я почитаме, според писаното: “Почитай баща си и майка си..." (Изх. 20 гл.). А както казва Св. Киприян Картагенски: "На когото Църквата не е Майка, на него Бог не е Отец."

Авторът служи в храм „Св. Йоан Богослов”, гр. Карнобат. Статията е  публикувана  във вестник „Православен християнин”, брой 10, месечно издание на Сливенска митрополия.View Doc




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13708639
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031