Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2012 20:59 - ГНЯВ И ГЛУПОСТ НОСЯТ ГИБЕЛ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 901 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Силви Ангелова, публикува в Църква общност общество  Силви Ангелова  19 януари г. 20:43

Влязла овцата в една кръчма и като обърсала очите си, рекла на кръчмарина:

 - Дай ми една паница вино!

 Кръчмарят наточил тригодишно вино. Вдигнала овцата паницата, изпила виното и си поръчала пак:

 - Още една паница!

 - Защо пиеш толкова много? – попитал я старият кръчмарин.

 - Тежко ми е на душата – отвърнала овцата.

 - Какво има?

 - Нощес вълкът се вмъкнал в кошарата и изял баща ми – стария овен. Няма го вече виторогия ми баща. Само звънецът му остана.

 - Пий тогава, ще ти олекне – посъветвал кръчмаринът овцата.

 Цял ден пила овцата и като се натаралянкала, излязла навън и почнала да блее с пресипнал глас.

 - Защо блееш? – попитала я козата.

 - Пияна съм.

 - Недей пи много, защото не е хубаво.

 - Как да не пия – отговорила овцата, – мъка ме дави, нощес вълкът изяде добрия ми баща.

 - Ами къде отиваш сега?

 - В гората.

 - Какво ще правиш там?

 - Ще се боря с вълка. Ако го надвия, ще му смъкна кожата от гърба и ще я дам на цигуларите да си направят тъпан. Тъпанът ще тумка, пък аз ще играя хоро.

 Очите на овцата светели от гняв.

 - Да дойда и аз, моите рога са остри! – рекла козата.

 - Не ми трябваш – отвърнала овцата, – аз сама ще се разправя с вълка.

 Излязла пияната овца от село, поела към гората. Срещнала овчарското куче.

 - Нека дойда и аз с тебе – помолило се кучето. – Лятос вълкът изяде двамата ми братя. Аз му имам зъб. Додето се бориш с него, аз ще се хвърля на гърба му и ще го захапя за гърлото.

 - Гледай си работата – казала овцата, – моят гняв е толкова голям, че с един удар ще го поваля на земята!

 Отишла овцата сама да се бори с вълка и той я одрънкал.

 Отишла подире й козата, за да отмъсти за другарката си, и вълкът закусил с козе месо.

 Дигнало се овчарското куче, навлязло в гората да дири вълка и да го пита защо е изял братята му, но вече не се върнало.

 А вълкът се разхождал из гората, гледал към селото, което димяло в снега и си думал:

 - Дано не се сетят някога да излязат срещу мене всичките овце, всичките рогати кози и всичките зъбати кучета. Тогава гората ще ми стане тясна.



Тагове:   гняв,   глупост,   гибел,   порок,


Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13749363
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930