kИванка Шошева, публикува в Църква общност общество  Иванка Шошева  17 януари г. 23:21

“Проглас” към исляма
 На 14-и 15-и април 2004, Министерство на образованието и науката съвместно с Центъра за интеркултурни изследвания и партньорство организираха семинар за учители и експерти по “Религия”на тема: “Религиозна идентичност и религиозна толерантност”. На семинара участваха д-р Симеон Евстатиев – главен асистент, преподавател по история на арабския свят и исляма; проф. д. теол. н. Димитър Киров, ръководител Катедра “Систематическо и практическо богословие”, Мустафа Алиш Хаджи – главен мюфтия на мюсюлманите в България и ректор на Висшия ислямски институт, проф. дин. Йордан Пеев, с модератор доц. д-р Пламен Макариев, ръководител на Катедра “Философия”, които в същото време представиха проект “Към разбирателство между християни и мюсюлмани в България” /много модно!/ на Центъра за изследване на човешките права, Колумбийски университет, САЩ и Американски институт за мира с изпълнител на проекта Център за интеркултурни изследвания и партньорство. Все големи и гръмки титли! /Също много модно!/ Семинарът беше открит от Панчо Василев, официално лице за контакти в Министерството на науката и образованието, гл. експерт по религия, веднага след пристигането на главния мюфтия, без присъствието на нито едно лице от Светия синод или от редовото духовенство на Българската православна църква. /Сам по себе си този факт говори за каква толерантност иде реч, от кого е инициирана и към кого е адресирана./. С представеният проект за разбирателство между християни и мюсюлмани се търсеха нови механизми за развитие на съществуващите толерантни отношения между религиозните общности, така щото да се насърчи взаимното опознаване и разбирателство /като че ли досега не сме живяли врата до врата и не се знаем кой какъв е, и въобще не сме се разбирали!/. Този проект трябваше да ни убеди безапелационно, че има готовност за сътрудничество, както между представителите на духовното и светското академично образование у нас, така и между последователите на основните вероизповедания в страната, от които присъстваха представители само на две. И уж основната цел на този семинар беше “да допринесе за решаването на проблема с унаследената едностранчивост при представянето на отделните религиозни традиции”, а вместо това, той продължи да задълбочава тази едностранчивост още при представянето на отделните религии. Организаторите като че ли предвидливо бяха забравили да поканят представители на Православната църква. За сметка на това, съвсем услужливо не бяха пропуснали да осигурят присъствието освен на главен, още и на редови районен мюфтия на град N от страната. Това показа, че организаторите на този семинар имат готовност за сътрудничество, но само от страна на светските академични среди и представителите на исляма. Учители и експерти трябваше да бъдат убеждавани в необходимостта от разбирателство между християни и мюсюлмани, за да принесат това в родното училище. Идеята за толерантност вървеше еднопосочно и се отнасяше единствено и само за християните, които трябва да приемат своите колеги – мюсюлмани като свои родни братя, трудещи се съвместно на полето за възпитаване на подрастващото поколение във вяра и нравственост от някаква мъглява смесица между ислям и християнство. Районният мюфтия “Xикс” обаче не се поколеба да покаже своята “толерантност” спрямо “сектите” и покръстителната дейност на отец Боян Саръев из райони със смесено население. Той обвини Саръев, че ги кръщавал насилствено. Разбираема е уплахата на мюфтията от връщането на българите засегнати от ислямската инвазия в Родопите през 14 – 20 в. към изконната им родова вяра, защото овцете от мюфтийското стадо намаляват. Но от реакцията на мюфтията “Xикс” срещу отец Боян става видно за какво разбиране на “другия” говорим - неприемащо правото на самоопределение и възвръщане към религиозните корени и традиции на прадедите на българомохамеданите, отсечени именно от тази войнствена “толерантност” на исляма. Търсиха се допирните точки в исторически план, в нравствено-етически и културно-битов – ако е възможно извън или около Божието Откровение и това на Светата Православна Църква; търсене, което е гледане в “мътното огледало” на лъжлив духовен и рационален опит, взиране в ослепителната Божия светлина, но през опушеното стъкло на падналите сетива и ум, лице в лице със сенките на демоните на заблудата и Принца на лъжата. А аз се питах, какво общо има светлината с тъмнината и правдата с беззаконието (2 Коринтяни 6: 14). Питах се още, ако Иисус Христос търсеше общото с книжниците и фарисеите, в проповядането на истината за Божието царство, щяхме ли да имаме Спасител; ако свети апостол Павел и останалите Христови ученици, заедно с всички светци и мъченици за християнската вяра бяха отстъпили толерантно пред вярата на езичниците, приемайки я - дали щеше да се основе, разпространи и съхрани Христовата църква? И знаех, че нямаше да получа отговор от тези хора, в които не живееше Светата Православна Църква и живата вяра на живия Бог. На този семинар водещ беше не Духът Христов, а фарисейското превъзнасяне и ревността не по разум да бъдем в крак с модата и света, т. е. толерантност по западен образец, приета, налагана и изисквана като модел на поведение.
 На плахо зададен въпрос относно ислямските атентати по целия свят, университетски преподавател по история на Арабския свят и исляма, който подчерта изрично, че е православен християнин, отговори, че ислямът не войнстваща религия и като контрапункт бяха посочени кръстоносните походи, като по време на последния се е стигнало дори до канибализъм. /Историята ни е пълна с Хаджипенчовци! Не липсват и в наше време./ В общи линии говореха се неща, приятни за ушите на исляма. Може би, защото от този проект ще капнат добри парички. Големият бял брат плаща солидно за прокарване на своите идеи.
 Районният мюфтия “Xикс” още се оплака, че нямали достатъчно средства за заплащане на учителите по религия “Ислям”, вероятно очаквайки, че Министерството ще развърже кесията си за тях. Сигурно парите от арабския свят са ги разглезили и им се виждат малко, та затова искат още. А нашите бедни учители по религия и дума не отвориха за своето жалко заплащане. Нали трябваше да бъдат толерантни...
 Изтъкна се предизвикателството, пред което е изправено образованието по религия в едно плуралистично общество. Изкривеното от комунистите разбиране, че образованието е светско, което не включва религиозно възпитание, все още господства в непроменените умове на министри, експерти и учители небогослови, затова се търсиха пътища за убеждаване на родителите, че изучаването на предмет “Религия” от техните деца е по-важно дори от изучаването на езици и компютри /а то наистина е така!/. А кой ли трябваше да промени мисленето на тези, които трябва да променят родителското мислене?! Видях, че повече от присъстващите на семинара експерти и учители по християнска религия бяха объркани хора. Те, заедно с водещи уж светила на научния небосклон, не разбираха себе си в Църквата, защото тя не беше до тях, не беше в тях. Доказателство за това е безкритичното и полуосъзнато поведение на копиране и подражание, което довежда до изкривяване на истини, утвърдени от векове и хилядолетия. При това не от кого и да е, а от Този, Който създаде всичко видимо и невидимо, и нас – човеците. Ние, християните, знаем Христовата заповед да възлюбиш Господа с всичкия си ум и сърце, с всичката си сила и наред с любовта към Господа да любим ближния и врага си като себе си, поради което търпим и обичаме различния от нас, бил той мюсюлманин или не – въобще човекът, който не е учен на такава жертва. И ако някой има нужда да бъде ограмотяван в религиозна толерантност, то това е именно мюсюлманина, балсамиран в своята религия като в неразбиваема крепост, не допускащ никой по-различен от него в нея, не търпящ развитие и облагородяване, а по-скоро налагащ себе си на различните от него. От тук насетне, след този семинар, няма да преставам да говоря за Божието глупаво, което е по-мъдро от човеците, защото видях, че “мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: “Той улавя мъдрите в тяхното хитруване”. И пак: “Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни”. Свети апостол Павел ни казва: “Никой да се не мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър!” /1 Коринтяни 3:19, 20, 18/. Предполагам, че всеки един от участниците в семинара, който има в сърцето си Спасителя е размислил и е разбрал, че се задават усилни и трудни времена за християнството. Но Бог е с нас и щом е с нас, кой ще е против нас?!
 Бог да бди над децата на България и над онези малки в очите на света хорица, за които Христос казва: “а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните, горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.” /Свето евангелие според Матея 18: 6, 7/.

 Иванка Шошева, проповедник и мисионер към Движение за християнство и прогрес “Свети Иоан Предтеча” и църковен учител към храм “Свето Успение Богородично”, гр. Кърджали, студентка Теология, 3 курс.