Иванка Шошева, публикува в Църква общност общество Иванка Шошева 15 януари г. 18:17
Бог изоставя за известно време някого, за да поправи друг, та другите, като го гледат, да се поправят; така станало с Лазар и богаташа (Лук. 16:19). И наистина, щом видим, че други страдат, естествено се смиряваме. Бог изоставя друг човек заради славата на Друг, а не заради неговите или за родителски грехове; така слепият по рождение (вж. Иоан. 9:1) бил сляп за славата на Сина човечески. Бог допуска някой да страда и за да възбуди ревност у друг, та като видят как се е увеличила славата на пострадалия, и други безстрашно да се подлагат на страдание с надеждата за бъдеща слава, поради желание за бъдещите блага; така станало с мъчениците. Понякога Бог допуска човек да извърши някоя срамна постъпка, за да поправи друга, още по-лоша страст. Например да допуснем, че някой се превъзнася с добродетелите и праведността си; Бог допуска такъв човек да падне в блудство, та чрез това падение да осъзнае слабостта си, да се смири и да дойде с изповед пред Господа.
Трябва да се знае, че в наша власт е да вземем решение относно делата си, но изходът им зависи от Бога. При това изходът от добрите дела зависи от Божието съдействие, тъй като Бог, по Своето предзнание, праведно съдейства на онези, които по права съвест избират доброто. А изходът от лошите дела зависи от Божието допущение, от това, че Бог, отново по Своето предзнание, справедливо изоставя човека, предоставяйки го на собствените му сили.
Изоставянето на човека от Бога бива два вида: едното е спасително и вразумяващо, а другото означава окончателно отхвърляне. Спасителното и вразумяващо изоставяне бива или с цел поправяне, спасение и слава на търпящия, или с цел подтикване на другите към ревност и подражание, или за слава Божия. Пълно изоставяне се прилага тогава, когато човек, въпреки че Бог е направил всичко за неговото спасение, остава, по собствена воля, безчувствен и неизцелен, или по-добре да кажем, неизцелим. Тогава той бива предаден на окончателна гибел като Иуда (вж. Мат. 26 и 27:1-10). Да ни пази Господ и да ни избави от такова изоставяне!
Трябва да се има предвид, че пътищата на Божия Промисъл са много и е невъзможно да ги опишем с думи или да ги постигнем с ум.
Трябва да се има предвид и това, че всички скръбни събития, ако хората ги приемат с благодарност, им се изпращат за тяхно спасение и без съмнение, им носят полза.
Трябва да се има предвид, че Бог преди всичко иска да се спасят всички човеци и да достигнат до Неговото Царство (срв. 1 Тим. 2:4). Всъщност, като благ Той ни е създал не за да ни наказва, а за да бъдем участници в Неговата благост; но като справедлив, Той иска грешниците да бъдат наказани.
Първото Му желание се нарича предшестваща воля и благоволение и зависи само от Него. А второто желание се нарича последваща воля и допущение и зависи от нас. При това допущението, както казахме по-горе, бива два вида: спасително и вразумяващо, и допущение, което означава отхвърляне на човека от Бога и води до пълно наказание. Всичко това не е в наша власт.
Що се отнася до намиращото се в наша власт, Бог иска добрите дела с предшестващата воля и благоволи към тях, а лошите дела не ги иска нито с предшестващата, нито с последващата Си воля, но позволява на свободната воля да върши зло; защото това, което се върши по принуда, не е разумно и не е добродетел.
Бог промисля за всички творения, като ни оказва благодеяния и ни вразумява чрез всяко творение, дори и чрез бесовете, както се вижда от случилото се с Иов и със свинете (вж. Мат. 8:30-34).
