Иванка Шошева, публикува в Църква и общество Иванка Шошева 9 декември г. 04:16
МРЕЖИТЕ НА СВЕТОУПРАВНИКА
Под знамето на Светия кръст ви водя вас, братя, към духовно зрелище. Наш ръководител нека бъде великият Божи угодник Антоний, египетският пустинник.
По действието на Божественото откровение той видял веднъж мрежите на дявола, разпрострени по целия свят за улавянето на човеците в погибел. Като видял, че те са безбройно много, с плач запитал Господа: "Господи! Кой може да отмине тия мрежи и да се спаси?" (Скитски Патерик).
Замислен разглеждам мрежите на дявола. Те са разхвърляни отвън и вътре в човека. Едната е близо до другата. На едни места мрежите са на няколко реда, на други са оставени широки пролуки, водещи обаче към най-разнообразни извивки, избавлението от които изглежда вече невъзможно. Гледайки тия злокобни мрежи, аз горко ридая и неволно си повтарям въпроса на блажения пустинник: "Господи! Кой може да отмине тия мрежи и да се спаси?"
Хвърлени са мрежи за ума ми в различни книги, които се именуват светлина, а съдържат учения на тъмнината, написани под явното или скрито влияние на мрачния и всезлобен княз на този свят, с източник - разума, повреден от грехопадението, "по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата" (Ефес. 4:14) според израза на Апостола от писатели, които "безразсъдно се гордеят с плътския си ум" (Кол. 2:14). Ближният ми, в любовта към който трябва да търся спасението, става за мене мрежа, улавяща ме за погибел тогава, когато умът му е уловен в мрежите на лъжливи и лъстиви учения и мъдрувания. И моят собствен ум носи върху себе си отпечатъка на падението, покрит е с покривалото на мрака, заразен е с отровата на лъжата. Сам той, прелъстяван от дявола, поставя пред себе си мрежи. Още в рая се е стремял безразборно и невнимателно да придобие знание, гибелно и убийствено за него! След падението е станал още по-безразборен и безгрижен. Опива се с дързост от чашата на отровното знание и така унищожава в себе си най-решително вкуса и въжделението към Божествената чаша на спасителното познание.
Толкова мрежи има пред сърцето ми! Виждам мрежи и груби, и тънки. Кои от тях да нарека по-опасни и по-страшни? Недоумявам. Ловецът е изкусен и ако някой се изплъзне от грубите мрежи, улавя го в тънките. Краят на лова е един - погибелта. Мрежите са много изкусно и всячески прикрити. Падението е облечено във всички видове тържество на човекоугодието, лицемерието и тщеславието, но и във всички видове добродетели. Лъжата и тъмната прелест носят маската на духовното, небесното. Душевната любов, често порочна, е прикрита като свята любов. Лъжливата, мечтателна сладост се представя като духовна услада. Дяволът се старае с всички средства да удържи човека в падналото му естество, а и без груби грехопадения това е достатъчно, за да стане човек чужд на Бога. Грубите грехопадения напълно се заместват според верните сметки на ловеца с горделивото мнение на християнина за себе си, който се задоволява с добродетелите на падналото си естество и изпадайки в самопрелъстяване, се отчуждава от Христа.
Колко мрежи има за тялото! Каква мрежа е и то самото! А как ги използва врагът! Посредством тялото, снизхождайки към унизителните му склонности и пожелания, се уподобяваме на безсловесните скотове. Каква пропаст! Какво отдалечаване, какво изпадане от Божественото подобие! В тази дълбока, страшно отдалечена от Бога пропаст ние падаме тогава, когато се предаваме на груби плътски наслаждения, наричани поради греховната им тежест падения.
Но и не толкова грубите плътски наслаждения са не по-малко пагубни. Заради тях се изоставя грижата за душата, забравя се Богът, небето, вечността и предназначението на човека. Князът на този свят се старае да ни държи чрез телесните наслаждения в непрестанно развлечение и помрачение! Чрез чувствата, тези врата на душата, с които тя се свързва с видимия свят, той непрестанно въвежда чувственото наслаждение и неразделните с него грях и плен. На знаменитите земни концерти кънти музика, изразяваща и възбуждаща различни страсти. Тези страсти са представени и в земните театри, разбунени са в земните увеселения. Човек по всички възможни начини е воден от умъртвилото го зло към наслаждение. В упоението си той забравя спасяващото го Божествено добро и кръвта на Богочовека, чрез която сме изкупени.
Ето приблизително описание на мрежите, разхвърляни от дявола за улавянето на християните. Това описание е недостатъчно, но едва ли то не е предизвикало, братя, справедливия ви ужас, едва ли в душата ви не се е зародил въпросът: "Кой може да избегне тия мрежи?"
Страшната картина още не е завършена! Още и още е подтикната да рисува четката ми, водена от словото Божие.
Какво гласи словото Божие? То възвещава предсказанието, сбъдващо се пред очите ни, предсказанието, че в последните времена "понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта" (Мат. 24:12). Истинното слово Божие, по-твърдо от небето и земята, ни възвестява за умножаване на дяволските мрежи и броя на ония, които погиват в тях.
Наистина! Гледам света и виждам, че мрежите на дявола са се умножили в сравнение с времената на първенстващата Църква Христова, умножили са се до безкрай. Умножили са се книгите, съдържащи лъжеучение. Умножили са се умовете, съдържащи и предаващи на други лъжеучението. Намалели са, намалели са до крайност последователите на светата Истина. Усилило се е уважението към естествените добродетели, достъпни за иудеи и езичници. Появило се е и уважение към откровено езически добродетели, противни на самото естество, което гледа на тях като на зло. Намаляло е понятието за християнски добродетели, а да не говорим как е намаляло и е почти унищожено изпълнението им на дело. Развил се е вещественият живот, но изчезва духовният. Телесните наслаждения и грижи поглъщат цялото време, няма кога и да се сетиш за Бога. Понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта - дори и у такива, които биха опазили любовта към Бога, ако злото не беше така всеобщо, ако мрежите на дявола не бяха се умножили до безкрай.
Справедлива е била мъката на блажения Антоний, но толкова по-справедлива е мъката на днешния християнин, когато вижда дяволските мрежи, и основателен е плачевният въпрос: "Господи! Кой може да отмине тия мрежи и да се спаси?"
На въпроса на преподобния пустинник Господ отговорил: "Смиреномъдрието избягва тия мрежи и те дори не могат да се докоснат до него."
Божествен отговор! Как отстранява той от сърцето всяко съмнение и как кратко изразява верния начин за победа над врага ни и начина за разкъсване и унищожаване на заплетените му козни, устроени от дългогодишния му и злобен опит.
Да оградим ума си със смирение, като не му позволяваме да се стреми безразборно и лекомислено към придобиването на знания, както и да примамва любознателността ни новостта и важността на заглавията им. Да го опазим от изпитанията на лъжеученията, прикрити с името и образа на християнското учение. Да го смирим в послушание на Църквата, унищожавайки "всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие" (2 Кор. 10:5) и срещу разума на Църквата. Тесният път на послушание към Църквата е прискърбен отначало за ума, но той извежда до широтата и свободата на духовния разум, пред който изчезват всички мними несъобразности, които плътският и душевният разум намира в точното подчинение на Църквата. Да не му позволяваме друго четене по духовните въпроси освен от книгите, написани от писателите на истинската Църква, за които самата тя е свидетелствала, че са органи на Светия Дух. Онзи, който чете свети писатели, незабележимо се приобщава към обитаващия и говорещия чрез тях Свети Дух, а онзи, който чете еретически автори, макар и да са наречени от еретическия им сонм свети, се приобщава към лукавия дух на прелестта и поради непослушание към Църквата, в което е гордостта, той пада в мрежите на дявола.
Какво да сторим със сърцето си? Да присадим на тази дива маслина клонче от плодна, да му присадим Христовите свойства, да го научим на евангелско смирение и да го принуждаваме насила да приеме волята на Евангелието. Като видим разногласието му с него, непрестанното противоречие и непокорността пред словото му, ние ще видим като в огледало в това противоречие и нашето падение. Като видим падението си, ще заплачем пред Господа, нашия Създател и Изкупител, ще заболеем от спасителна печал и ще пребиваваме в тази печал дотогава, докато не видим изцелението си. "Сърце съкрушено и смирено, Ти, Боже, не ще презреш" (Пс. 50:19), като го предадеш на врага. Бог е наш Създател и пълен Господар. Той може да възсъздаде сърцето ни и Той ще претвори това сърце, което непрестанно вика към Него в плач и молитва, от грехолюбиво в боголюбиво и свято.
Да пазим нашите телесни чувства, като не допускаме чрез тях греха в килията на душата ни. Да обуздаем любопитното си око и любопитното си ухо. Да наложим жестока юзда на онзи малък член на тялото, който довежда до силни сътресения - нашия език. Да смирим безсловесните стремежи на тялото си с въздържание, бдение, трудове, често спомняне за смъртта и с внимателна, постоянна молитва. Колко кратки са телесните наслаждения и как смрадно завършват те! Обратно, тялото, оградено от въздържанието и опазването на чувствата, умито от сълзите на покаянието и осветено с чести молитви, е поставено тайнствено в храма на Светия Дух, Който прави всички покушения на човешкия враг безуспешни.
"Смиреномъдрието избягва тия мрежи и те дори не могат да се докоснат до него." Амин.
1846 г., Сергиева Пустиня
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=10151016664255300&id=214780565299
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=10151016664255300&id=214780565299
www.facebook.com
