Смиреният Витлеем
 26.12.11  | Дуайт А. Приор

Сред монументалните архитектурни шедьоври, построени от Ирод Велики в течение на неговото 30-годишно управление в Израил, никой не внушава толкова богоговеен страх, както величествения дворец-крепост, издигнат в края на иудейската пустиня и назован в негова чест Иродион. Иродион се намира на самия връх на планина, построена от човешка ръка, с височина 762 метра. Оттук се разкривал панорамен изглед към всички владения на царя, в това число и към Иерусалим, намиращ се на 12 км на север. Безжалостния управник, сдобил се с властта след политически измами и брачни връзки със семейството на Хасмонеите, бил главният строител на царството, макар и доста “проблемен” като монарх.

Яростта и параноята на Ирод нямали граници, което го довежда до убийството на собствените му деца и любимата съпруга. Било сложно да бъде обуздано прекаленото му увлечение по огромни и скъпоструващи строителни начинания.

Най-известният проект на Ирод било неимоверното разширяване на Иерусалимския храм на Храмовия хълм. Впоследствие, освен пристанището в Кесария и Масада, Ирод построил множество крепости. Но Иродион заемал особено място в сърцето му. Крепостта не само се отличавала със своя удивителен дизайн, но била и най-големият дворцов комплекс в римския свят по онова време. В дизайна на този дворец присъствал всевъзможен разкош, какъвто въображението може да пожелае, включително басейни, бани, градини и театър със 700 места.

Ирод желаел да бъде погребан тук. Неотдавна археолозите разкриха в детайли проектирания мавзолей с формата на двуетажно здание с купол на върха, който служил за място за завършващите земния си път покойници. Намирал се на север, на половината разстояние от фасадната страна на Иродион. Сред разкритите артефакти археолозите откриха богато украсен саркофаг, в който, по всяка вероятност, някога били положени тленните останки на царя.

Недалеч от Иродион се намирало малко еврейско селце, Бейт-Лехем (Витлеем, в превод от еврейски означаващо “Домът на хляба”). Независимо, че Витлеем отстоял само на 5 километра от Иродион, ги разделяла истинска имуществена пропаст. От една страна – богатството и помпозността на Ирод, от друга – простотата и бедността на Витлеем. В това прекрасно место живеели живеели представители на най-маргинализираните слоеве на тогавашното общество, сред които - пастири и хора, които живеели от плодовете на земята. В онази епоха населението на Витлеем наброявало не повече от 200-300 души.

Ирод умрял и бил погребан в Иродион през 4 г. пр. началото на християнското летоброене. Около две години по-рано, по есенно време, когато пастирите оставали да нощуват по полето, за да пазят оягнилите се овце, у благочестиви еврейски родители се родил удивителен и необикновен младенец. Те намерили подслон в прещера, служеща за обор. Родителите положили новороденото в яслите, в които се хранели животните. Макар детето да било наистина потомък на царски род, първи дошли да го приветстват домашните добичета и пастирите. Помещението не благоухаело на ароматен тимиан, а на оборски тор.

Поглеждайки на юго-изток, родителите на Иисус виждали отдалеч огромният Иродион, извисяващ се високо на земята. Какъв контраст! От една страна – възвеличаващият човека монумент, а от друга – свидетелство за снизхождането на любящия Бог, Който по Своето Слово изпратил Сина Си да излекува намиращите се в плачевно състояние, поразени от болест човеци, които наследили греховното си положение от Адам.

Макар Иисус да бил “сияние на славата и образ на Неговата ипостас” (Евр. 1:3), Той не възвеличил Себе Си до положението на Бог, но Се смирил и станал раб, слуга (Филип. 2:7-8) - най-напред за евреите, “за да утвърди обещанията, дадени на отците” (Римл. 15:8), но също така и за езичниците, които “да прославят Бога, заради милосърдието Му (Римл. 15:9).

Ирод се самообявил за “велик”... Иисус провъзгласил: “и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29). Царството на Ирод било построено върху могъществото и силата и той въздигнал на себе си паметник. Иисус, водим от Светия Дух, провъзгласил Божието царство, и прекарал живота Си, повеждайки по пътя на ученичеството множество други.

Детето от Витлеем напълно олицетворило характера на Бога на Авраам – великият и високо превъзнесен Бог, но “виждащ смирения” (Пс. 137:6). Духът на Живия Бог, като вода, намираща низините, потича по него. Той е “снизходилият” Бог, живият Бог, Който ревностно търси людете, за да понесат Неговото Име и да се трудят заедно с него, изпълнявайки изкупителния план за цялата земя.

И ето, когато този Бог изпратил своя Помазаник с добра вест за смирените (Ис. 61:1), Той дошъл не при Ирод, а във Витлеем. Контрастът се усилва в написаното от Матей: “А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирод...” (Мат. 2:1). | сп. "Джерусалем Пост", дек. 2009