ЕГОИЗМЪТ В БРАКА
"Знаем, че страстите, с които сме призвани да се борим, основните страсти, които борят човека и от които се пораждат останалите страсти, са три – славолюбието, сиреч егоизмът, сребролюбието и сластолюбието.
Защо смятаме така?
От учението на отците на Църквата и техния опит, но главно от светия живот на Христос, описан в Евангелието, се вижда ясно, че дяволът е воювал с Христос чрез тези три изкушения – първото е на егоизма, славолюбието, самомнението и гордостта: „ако си Син Божий, хвърли се от храмовата стряха долу” Му казва той (Лука 4:9); вторият помисъл е на сластолюбието – виждаме го, когато дяволът предлага на Христос да превърне камъните в хляб. И третото изкушение е на сребролюбието, когато изкусителят Му предлага богатствата на целия свят. Разбира се, Христос отхвърлил и трите изкушения и така победил дявола.
Пред същите тези три изкушения се изправя всеки човек. Егоизмът, от който се раждат всички останали, сребролюбието и сластолюбието. От друга страна имаме и три харизми, три върховни добродетели на Светия Дух, а именно вярата, надеждата и любовта – те вървят заедно.
Вярата е основа, върху която се крепят надеждата и любовта, както и егоизмът е основа, от която извират всички останали страсти – сребролюбието и сластолюбието. Така и семейният човек, който се стреми към съвършенство в Христа, ще трябва да се бори – както всеки подвизаващ се християнин, бил той монах или семеен, с тези три големи и основни страсти.
Първата страст, както казахме, е егоизмът.
Как се проявява той на дело?
Какво означава?
Самата дума ни дава отговора – егоизъм, тоест всичко да се върти около нашето его, аз съм и никой друг!
Аз така вярвам, аз така съдя, аз така искам, на мене така ми харесва, аз така искам да стане!
Всички тези неща, които естествено извират от егоистичното разположение на човека, не позволяват на егоистичния човек да обикне силно, да възлюби. Причината е, че той не може да превъзмогне себе си и е затворен в своя егоизъм, в своя индивидуализъм. Егоистичният човек не може нито да възлюби, нито да се смири. И как ще се смири, след като е егоист – нито може да признае грешките си, защото винаги и за всичко оправдава себе си.
Егоистът не може да общува, не е способен на това, защото, за да общуваш с другия човек, трябва да излезеш от себе си, трябва да чуеш другия. Но за да го чуеш и да чуеш какво точно казва, трябва преди всичко ти да замълчиш, да нямаш мисли, помисли, да нямаш предразсъдъци, да не си предварително прилепен към дадени позиции, за да можеш след това лесно да се поставяш на мястото на другия човек.
Наскоро чух една американска пословица, която казва: ако искаш да разбереш някого, извърви 2-3 километра с неговите обувки и след това ще го разбереш. Тоест, за да разбереш човека, трябва да слезеш там, където е той. Или да се качиш, ако той е нависоко. Трябва да разбереш другия човек, да видиш какъв е, как е израснал, възрастта също има значение, дори и разликата на пола, мъжът и жената не са едно и също нещо. Една е психологията на единия и друга – на другия. Една е биологията на единия и друга – на другия. Възрастта също играе роля. По един начин е човек на 20 години, по друг на 30, на 40, на 50. Човекът, който е израснал по един начин, се различава от този, който е раснал в друга среда. Дори мястото, от което произхождаме, има значение. Да, това е наблюдавано хиляди пъти. Роля играе и мястото, къде човек е израснал – в кой град, в кое село, при какви обстоятелства. За да можеш да общуваш с другия, трябва да го разбереш, да се поставиш на неговото място, да станеш едно с него. Доказателство е Христос. Христос можеше да ни спаси, бидейки на небето. Можеше да ни спаси, изпращайки Евангелието или по някакъв друг начин. За Христос не съществува нищо трудно. Той обаче не го направил. Той станал абсолютно, съвършено Човек, подобен на нас, за да може, именно след като сме били немощни, да ни спаси. Да можем да се съединим с Него и да ни покаже правилния начин на общуване. Той станал Човек заради нас.
За да общува с жена си, мъжът трябва да разбере как мисли жената – ако не го направи, никога няма да успее и винаги ще мисли по своему за жената. Както и жената, ако не успее да се научи как мисли един мъж, какво иска един мъж, какво очаква от жената, как иска да се отнася жена му с него, никога няма да успее да общува с него. Същото важи и за децата, и за родителите ни. Егоизмът е един от най-съществените елементи, които разбиват брака и това го виждаме всеки ден около нас. Егоизмът разрушава всяка връзка на човека: и с Бога, и със себе си, и с хората около него и много повече със спътника, спътницата и с децата.
Как се бори егоизмът? Чрез смирението. В живота на монасите смирението се прилага чрез послушанието, а в брака – чрез отсичането на волята. Оттук тръгва човек, за да отсече волята си. Тръгваш да направиш нещо, жертваш това, което ти искаш, приемаш това, което ти казва другият човек. Сядаш да го чуеш, даваш му време да ти каже това, което иска, и дори да ти се струва смешно и незначително, не бива да го смяташ за смешно, а си длъжен да го смяташ за сериозно, след като за другия е сериозно. Ако не се научиш да приемаш смирено аргументите и даденостите на другия човек, тогава със сигурност си прекъснал всяка възможност за комуникация с него. Отсичането на волята – и в най-малките неща, като например да вършиш някаква работа вкъщи, да изпълняваш задълженията си, да превъзмогнеш удобството си в онзи миг, да превъзмогнеш онова аз така вярвам, така искам да стане.
Вчера някои зададоха въпроса какво се случва с възпитанието на детето, ако единият родител казва едно, а другият друго. Е, какво става? Имаме двама родители егоисти, които накрая ще съсипят детето си, защото никой не се смирява да каже:
- И мъжът ми има право на мнение за детето!
- И жена ми има право на мнение за детето. Не съм само аз, който знам как са нещата.
Например, майката е казала нещо по повод детето. Съпругът не бива веднага да го отхвърля, нито пък трябва на всяка цена да изисква от жена си да се съгласи с него.
Както казахме, по един начин се държи бащата, друго е поведението и мястото на майката в детската психика. Когато не приемаш другия човек и мислиш, че само ти знаеш всичко и само ти можеш да се изказваш за възпитанието на детето, тогава със сигурност си унижил партньора си. И другият или ще замълчи, или ако е мъж, ще вземе вестника, ще каже:
- Възпитавай си го сама, ако искаш да го изкъпя, извикай ме!
А може и да започнат да викат и се карат и т. н. и в къщата ще настъпи хаос...
След егоизма се сблъскваме със сребролюбието. Като чуем тази дума си мислим, че става дума за любов към парите. Обаче не е само това. Защо сребролюбието е грях? Всички имаме пари – и вие имате пари, и аз имам пари, и Църквата има пари, и манастирите имат пари, и Христос е имал пари. Не парите са били проблем. Един има много, друг има малко. Де да имахме много! Да направим много неща. И за този лагер, за да стане тук, бяха нужни стотици хиляди лири. Някои хора помогнаха, Църквата даде пари – за да стане това нещо, са нужни пари. Парите не са лошо нещо. Сребролюбието е лошо. То какво представлява? Напомням ви втората добродетел – надеждата. Първата е вярата и в тази връзка казахме, че егоистът не може да повярва, защото вярва само в себе си. Вярва в себе си, че е той и никой друг! Егоистът всъщност е невярващ. Той е неразкаян, затворен в себе си, егоизмът не му позволява да прави нищо.
Автор Лимасолски митр. Атанасий
Превод: К. Константинов
dveri.bg
От: Соня Анкова
View Doc
