§10. (...) Писанието показва причината защо трябваше да се въчовечи не някой друг, а самият Бог-Слово, когато казва: “Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенства началника на тяхното спасение” (Евр. 2:10). А тези думи означават, че не някой друг трябваше да изведе човеците от постигналото ги тление, а Бог-Слово, Който ги и бе сътворил в началото.

А затова, че самото Слово прие тяло, подобно на телата, за които щеше да го принесе в жертва, Писанията дават да се разбере като казват: “А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, ъ когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство” (Евр. 2:14-15). Защото Словото с принасянето в жертва на собственото Си тяло сложи край и на закона, който ни осъждаше и обнови в нас начатъка на живота като ни дари надеждата на възкресението.(...)

§11. (...) Защото каква полза има да сме сътворени и да не познаваме нашия Творец? Или как хората могат да бъдат словесни и да не познават Словото на Отца, от Когото са сътворени? Те не биха се различавали с нищо от безсловесните, ако не познаваха друго, освен земното. А защо ги е създал Бог, ако не желаеше те да Го познават? Ето защо, за да не остават хората без познание на Бога, Той като благ ги направи причастни на Неговия собствен Образ – нашия Господ Иисус Христос. Той ги сътворява по Свой образ и подобие, за да могат те при такава благодат, възприемайки Образа, имам предвид Словото на Отца, да получат идея и за самия Отец, а като познават Твореца да живеят благополучен и истински блажен живот.

Но безумните човеци, като пренебрегнаха дадената им благодат, така се отклониха от Бога и толкова помрачиха душата си, че не само предадоха на забрава идеята за Бога, но започнаха да си въобразяват едно нещо вместо друго. Защото вместо истината си издигнаха идоли, пред вечно съществуващия Бог предпочетоха онова, което не съществуваше по-рано и служеха на творението вместо на Твореца (...)
    
 §13. Тогава, след като хората станаха до такава степен безумни и бесовската прелест навсякъде така помрачаваше и скриваше знанието за истинския Бог, какво трябваше да стори Бог? Да отмине с мълчание всичко това? Да допусне човеците да бъдат прелъстявани от демоните и да не познават Бога? Но защо е било нужно тогава да създава човека по Божи образ в началото? Трябвало е просто да го сътвори без разум, но щом е сътворен разумен, той не бива да живее живота на неразумните. Защо изобщо е трябвало човекът да получава идея за Бога в началото? Ако сега не е достоен да я получи отново, не е трябвало и тя му се дава в началото. Каква полза за Бога или каква слава има за Него в това сътворените от Него човеци да не се покланят Нему, а да признават други за свои творци? (...) Нима най-вече Бог не ще пощади тварите Си, за да не се отклоняват те от Него и да не служат на сътвореното от нищо, особено щом това отклоняване става причина за тяхната гибел и унищожение? Все пак не подобава да погинат онези, които веднъж са станали причастници на Божия образ.

И така, какво е трябвало да стори Бог? Или какво друго е трябвало да се направи, ако не обновяването на създадените по Образа, за да могат човеците отново да познаят Бога чрез този Образ? А това можеше ли да стане, ако не бе дошъл Самият Образ Божи, нашият Спасител Иисус Христос? Това не можеше да стане чрез човеци, защото те самите са сътворени по образ; не можеше да стане и чрез ангели, защото те не са и образи. И поради това Божието Слово дойде еднолично, за да може То, като Образ на Отца, да възсъздаде сътворения по образа човек. От друга страна, това също не би могло да стане, ако не бяха унищожени смъртта и тлението. Затова и трябваше Словото да приеме смъртно тяло, та чрез него най-накрая да бъде унищожена смъртта и човеците отново да се обновят по образа. И така, никой друг не беше достатъчен за това дело, освен Образът на Отца.

§14. (...) Затова, тъй като желаеше да даде на хората истинска помощ, Словото Божие дойде като човек, приемайки тяло, подобно на човешките тела, та чрез земните Си дела, извършени в тяло, да помогне на онези, които не са поискали да го познаят от Неговия промисъл и управление на вселената, така че те да могат поне от телесните Му дела да познаят въплътилото се Божие Слово, а чрез Него и Отца.

§16. Тъй като човешката мисъл веднъж бе отпаднала вече в сетивното, то Словото благоволи да стане видимо чрез тяло, така че като стане човек, да привлече вниманието на хората върху Себе Си, да привлече сетивата им към Себе Си. И, след като Го видят като човек, да се убедят накрая от делата, които Той върши, че не е само човек, а и Бог, Слово и Премъдрост на истинния Бог. Това иска да изрази и св. ап. Павел, когато казва: “Та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия” (Ефес. 3:18-19). Словото се разпростря навсякъде: и горе, и долу, и в дълбочината, и в ширината; горе – в творението, долу – във въчовечаването, в дълбочината – в ада, а в ширината – в света като изпълни всичко с познание за Бога. (...)

§20. Що се отнася до причината за идването Му в плът, то колкото беше възможно, отчасти и според силите на нашето разбиране, обяснихме това по-горе. А именно казахме, че да превърне тленното в нетленно принадлежеше не на някой друг, а на Спасителя, Който и в началото бе сътворил вселената от нищо; да възсъздаде отново образа в човеците подобаваше не на някой друг, а на Образа на Отца; да възкреси смъртното в безсмъртно беше присъщо не на друг, а на извора на живота – Нашия Господ Иисус Христос; да научи другите за Отца, да унищожи идолослужението принадлежеше не на някой друг, а на благоустрояващото вселената Слово, единственият Единороден истински Син на Отца. И тъй като накрая трябваше да се плати дългът, който тегнеше върху всички, (защото, според казаното по-горе, всички трябваше да умрат и това бе главната причина за Неговото идване), то Синът, след като доказа Своето Божество с дела, накрая принесе и жертва за всички. Той предаде на смърт Своя храм вместо всички, за да станат те свободни от отговорността за древното престъпление. И освен това: като яви в нетленното Си тяло начатъка на общото възкресение, да докаже, че Той е над смъртта.

§54. Щом като човек, желаещ да види Бога, Който е невидим по същност и изобщо не може да бъде видян, Го познава и постига от делата Му, нека също така и онзи, който не вижда с ума си Христа, Го проумее чрез телесните Му дела и нека изследва дали те са човешки или Божии. И ако са човешки, нека се присмива. Но, ако не са не са човешки, а Божии, нека го признае и повече да не се присмива над онова, което не бива осмиваме. А по-добре нека се удиви, че чрез униженото ни се яви божественото, чрез смъртта върху всички нас се разпростря безсмъртието; и още: че чрез въчовечаването на Словото ни се даде знание за всеобщия промисъл и неговия Подател и Творец - самото Божие Слово. То се въчовечи, за да се обожествим* ние. То се яви телесно, за да получим идея за невидимия Отец. То претърпя поругание от човеците, за да наследим безсмъртие. Нот То в нищо не понесе вреда, защото беше безстрастно и нетленно, защото е самото Слово и Бог. А страдащите човеци, заради които претърпя всичко, опази и спаси с безстрастието Си. И изобщо, заслугите на Спасителя, извършени чрез въчовечаването Му, са тъй големи и безбройни, че да пожелаеш да ги изброиш ще значи да заприличаш на човек, който е вперил поглед в морската бездна и се опитва да преброи вълните й.(...)
Превод от руски: Мила Игнатова

Преводът е направен по изданието: Св. Афанасий Великий, Творения, т. 1, М. 1994, с. 191-264. | списание Мирна, бр. 16, 2002 г.

* Става дума за обoжествяването - на гр. теосис. Това е процесът, в който човекът се уподобява на Иисус Христос чрез благодатта на Св. Дух; по пътя на аскетическите подвизи човекът става способен да усвои божествената благодат и така да стане “причастник на божественото естество” (вж. 2 Пет. 1:4), т. е. бог по благодат, подобие на Сина, Който е Бог по природа. Теосис се превежда на български език с думите: “обожествяване", “обожение” или “обожаване”. Използването на руската чуждица “обожение” и нейните производни форми смятаме, че не е наложително. Думата “обожествяване” и нейните производни са предпочетени в този и други текстове на броя поради естественото им звучене и употребата им в молитвеника на български език (вж. напр. някои от молитвите преди св. Причастие).