Силви Ангелова, публикува в Църква и общество  Силви Ангелова  28 ноември г. 21:56

В древни времена живял един свят човек. Светостта му била толкова велика, че удивлявала даже ангелите и те слизали от небесата, за да видят как, живеейки на земята, е възможно да се уподобиш на Бога. А светецът живеел просто, разпръсквайки около себе си добро, както цветето разпръсква аромат, без само да забелязва това. Всеки ден от неговия живот можел да се определи с две думи: той боготворял и прощавал. Никога дума не проронвал за това, но то се изразявало в усмивката му, в приветливостта му, добродушието и ежечасната благотворителност.
 И помолили ангелите Бог: "Господи, дай му дара на чудесата!"
 -Съгласен съм. Попитайте го какво иска.
 И попитали ангелите светеца:
 -Желаеш ли с докосването на ръката си да изцеляваш болните?
 -Не, по-добре сам Бог да твори това.
 -Не искаш ли да имаш дар слово, със силата на което да обръщаш грешниците в правия път?
 -Не, това е работа на ангелите. Аз се моля за грешниците, но не обръщам.
 Ангелите продължили да му предлагат дарове и да настояват да избере един от тях.
 -Добре, - казал светецът - искам да творя добро така, че сам да не знам за това.
 Замислили се ангелите и решили да направят така, че сянката на светеца встрани и зад него да има дар да изцелява болните, да облекчава скърбите и да утешава печал. Така и станало.
 Когато минавал отнякъде, неговата сянка встрани и зад него покривала със зеленина утъпканите пътища, украсявала с цветя увехналите треви, връщала чистата вода на пресъхналите ручеи, свежия цвят на лицата на болните деца и тихата радост на на техните майки.
 А светецът по предишному живеел скромно, разпространявайки около себе си добро, както звездата изпуска светлина, както цветето изпуска аромат, без сами да разбират. А хората мълчаливо го следвали, без да говорят нищо за чудесата му. Даже забравили името му и започнали да го наричат "святата сянка".

 Еп. Михаил Семьонов


                  Ето, това е истина над истините за поведението на вярващите. Мнозина са тези, които като понаучат нещичко от библията, започват да се чувстват като по-горни от другите, което е против заповедта на Господ. Телесно и духовно все растем от бебешка възраст до старческа. И както светът е пълен с хора от различни възрасти, така е пълен с хора с различно духовно израстване. Затова не са необходими препирни, налагане, съдене...Бог използва знаещите да привличат незнаещите, но само с дела, достойни за подражание. Човеците може да садят и поят, но Този, Който прави да расте, е Бог. Така, че е излишно самомнителното поведение на тези, които са малко по-напред пораснали в духовното. Защото, както умират млади хора по плът,независимо от постиженията им, така умират за Бога и млади хора по дух. И защо да бъде лошото?
                 Славата е на Бога!!!
                 Каквото и да правим, да бъде в името на Бога и за славата на Бог!!!