Peter Penev, публикува в Църква и общество Peter Penev 11 декември г. 07:50
Свети ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ КРАТКИ ПРАВИЛА ВЪВ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
Въпрос 36. Трябва ли да изискваме за себе си чест от другите? - Отговор: Ние сме научени да въздаваме чест по достойнство (комуто се полага), но да изискваме чест за себе си от други - това ни е забранено. Господ казва: "Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?"/Пот 5:44/ Затова търсенето на слава от човеците е белег на неверие и отдалечаване от благочестието. Ап. Павел пише: "Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб, "/ГалЛ:10/ След като приемащите слава, която човеците им отдават, подлежат на осъждане, колко по-виновни на Съда ще бъдат тези, които сами търсят да им се въздава слава.
Въпрос 37. По какъв начин ленивият в изпълнението на Божиите заповеди може да придобие желание да ги изпълнява? -Отговор: Като заживее без никакво съмнение с увереността за присъствието (винаги, навсякъде и във всичко) на Вседержителния Бог, Който надзирава всичко ставащо. Също и с помненето на Божиите заплахи за ленивите, както и надеждата за великото въздаяние от Господа, обещаващо чрез ап. Павел, че: ""Всеки ще си получи наградата според труда си. "/1Кор.З:8/ По същия начин трябва да живее с увереност и за всичко останало, което е написано, за всяко проявено усърдие или търпение заради слава Божия.
Въпрос 45. Ако някой след като чуе думите на Господа, Който казва: " Оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много; който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко"/Лука 12:47-48/ прояви нехайство и безгрижие да се научи да познава волята Божия - ще има ли някакво утешение от такъв начин на постъпване? - Отговор: Очевидно такъв по-скоро се прикрива зад незнанието и няма как да избегне осъждането за този грях, защото Господ казва: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат: а сега нямат извинение за греха си. "/Йоан 15:22/ Понеже Свещеното Писание навсякъде и на всички възвестява волята Божия, нека си припомним написаното в псалмите: "Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинанията. "/Псал.57:4-5/ А на когото е връчено да гради чрез словото, ако такъв прояви леност да възвестява словото - подлежи на съд като убиец /ср.Иезек.ЗЗ:6/
Въпрос 47. Необходимо ли е да се мълчи пред съгреша-ващите? - Отговор: За това, че не бива да се мълчи става ясно от Божиите повеления във Ветхия завет, където се казва: "Изобличи ближиния си и няма да понесеш грях заради него."/Лев.19:17/ А в Евангелието се казва: "Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша и тях, обади на църквата; но ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар."/Мат.18:15-17/ Колко тежък е съда над този грях може да се разбере преди всичко от казаното от Господа: "Който не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него. "/Йоан 3:36/ За това свидетелства и (друго) казано в Стария и Новия завет. Когато Ахан откраднал златото и хубавата дреха от плячката, господният гняв бил върху всички хора, макар и незнаещи нито за съгрешилия, нито за греха, докато крадеца не си признал и получил страшното въздаяние за това./Иисус Нав.7:21/ А (първосвещеника) Илий макар, че не мълчал пред синовете си, които били синове на погибелта, но много пъти ги увещавал и им говорил: не вършете това, чеда, не чувам добро за вас. С много думи им сочел мерзостта на греха и неизбежността на наказанието за него, но недостатъчно ги наказвал и не проявил подобаващото на ревността (по Бога) срещу тях. Затова предизвикал Божия гняв, така че заедно със синовете му били изтребени и хора от народа, Кивота (на завета) бил взет от другородците, а сам той умрял с показна смърт. След като такъв гняв се излял върху незнаещите съгрешилия, както и забраняващите и изобличаващи греха, какво да кажем за знаещите и мълчащите? Такива, ако не изпълнят казаното от ап. Павел на коринтяните: "Вместо по-скоро да плачете, за да се махне от средата ви оня, който е извършил тая работа. "/1Кор.5:2/, както и останалото, написано от него: "Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво не-годуване, какъв страх, какъв копнеж:, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело. "/2Кор.7:11/ - подлежат на наказание. Затова всячески трябва да чувстваме опасността, която ни дебне отвсякъде в този живот, за да не попаднем във всегубителството (на греха). Защото за по-голямо окайване е оня, който отхвърля Господа (в светлината на новозаветното благовестие), отколкото отхвърлящия Мойсеевия закон /ср.Евр 10:29/.
Адаптиран превод от: Иже во свят/хъ отца нашего ВА-СИЛИЯ ВЕЛКАГО, Нравствения сочинения, стр. 321-328, М., 1838 год.
