Силви Ангелова, публикува в Църква и общество  Силви Ангелова  4 декември г. 14:25

Бог е любов
 Никога няма да забравя историята за Щастливия принц и неговия приятел лястовичето. Спомнихте ли си тази завладяваща и подтикваща те към размисли творба на Оскар Уайлд. Принцът ослепява, раздавайки се, за да нахрани бедните деца и помагайки му лястовичето умира от студ. От много тъга и скръб, сърцето на Щастливия принц се пръска. Оттогава знам – този, който обича, раздава се и е щедър, е щастлив. Но ….. той е и нещастен, ще кажете , объркващо е!
 Бог обича хората с цялата си душа и любов и я раздава, но хората го разпнаха. А Той – прощава? Противоположното на любовта, какво е? Омраза, ненавист, скръб. Какво ние хората му даваме в замяна на неговата най-голяма и свята любов? Срещуположното – вражда, злост, гняв, мъст, завист, неприязън.
 Но Той знае, че ние – грешниците не го отричаме или отхвърляме, а му даваме безсмъртие. И ни оставя да вървим по неговия обсипан с доброта и щастие път. Убеди ли се че има любов, без да взимаш от нея, а само да даваш?Гледа ни. Тогава, когато паднем, споменаваме името му, и го призоваваме да ни помогне, за да станем. Тогава, когато ни е страх, ние отново го молим за помощ, и после пак се усмихваме, защото знаем, че Той бди над нас. Хубаво е около теб да има хора, на които ежедневно да повтаряш, че ги обичаш.
 Докато не напусна този свят, Щастливия принц не разбра що е бедност, липса, нещастие. Той видя всички тези неща след смъртта си, тогава намери истински приятел и можа да помогне на много хора, да сгрее сърцата им. Но …неговото сърце се пръсна от скръб.
 Ето защо ми напомня за Бог и любовта тази моя любима история. Ние трябва да се научим да обичаме всяка тревичка, всяко облаче, всяка малка птичка, дори слънчевият лъч и невидимият повей на вятъра.
 В близост до мястото, където живея, има хубава гора с малка река. Често се разхождам там за да храня птиците и да слушам шума на реката и дърветата. Понякога, се заслушвам и се опитвам да разбера за какво си говорят птиците. Последният път дочух, че ни се присмиваха :))) колко сме били глупави и как не разбираме елементарни неща, колко беди причиняваме с необмислените си действия и как страда планетата ни от тях, а също и ние самите. Опитайте някой път и ще видите, че никак не е трудно да се разбере този език.
 Харесвам много птиците, защото те винаги са готови да полетят високо, високо в светлото , чисто небе и да се насладят отгоре на красивия живот, отдалечени от кипящите долу страсти и желания...