Kristina Nachovska, публикува в Църква и общество  Kristina Nachovska  5 декември г. 08:35

Една майка имала 7 дъщери. Веднъж като се завърнала в къщи от дълъг и изморителен път те я заобиколили и една през друга заговорили. Първата изпреварила всички и рекла:

 - Мамо, аз те очаквах така, както сухата земя очаква дъждовната капка.

 Втората възкликнала:

 - А, аз мамо тъгувах по теб така, както тъгува всяко цвете за слънчев лъч.

 След нея взела думата третата от дъщерите:

 - Аз плаках почти всяка вечер неутешимо, че те няма и не си до мен. Точно

 така, както плаче малкото пиленце, когато остане без майка си...

 - На мен пък мамо, ми беше тъжно, както когато пчеличката няма цвете,

 за да си вземе нектар-обадила се и четвъртата.

 - Сънувах те всяка нощ мамо-проговорила и петата от дъщерите. – Сънувах те както розата сънува капките роса...

 - Аз те очаквах, както вишневата градина очаква славея-изчуруликала и шестата дъщеря.

 Седмата не казала нищо. Тя донесла топла вода в един леген, събула обувките на майка си и нежно умила уморените й нозе...
 От: Вера Евтимова