Peter Penev, публикува в Църква и общество  Peter Penev  2 декември г. 00:11

В трудни времена живял един човек, който намислил да си осигури добро с недобри дела. Където каквато вехтория намери, няма да я подмине. Накупи боклуци всякакви, изкара ги на пазара и така ще ти заговори, ще те омае, съвсем ще ти разбърка ума и тройна цена ще им вземе - с една дума, мошеник.
 И всеки път, като успеел да измами някого, палел свещ на св.Николай. Натрупал толкова свещи, че само неговите се виждали.
 И тръгнала мълва за Ипат, че е пръв в усърдието си и св. Николай е помощник в делата му. И сам Ипат се уверил, че втори като св. Николай няма.
 Веднъж завлякъл съседа си и си плюл на петите. Но за лош късмет, подгонили го.
 Тича Ипат, тича, излязъл от селото, тича по пътя, а-ха да го настигнат. Не щеш ли, насреща му старец, дрипав такъв, вехтошар.
 -Къде тичаш, Итап?
 -Ох, деденце, измъкни ме, не позволявай да ме хванат: настигнат ли ме, жив ще ме одерат!
 -Лягай - казва му старецът - тук в канавката.
 Скочил Итап в канавката, а там - умрял кон. Пъхнал се той в корема на коня, скрил се.
 Тичат хора по пътя, право по следите на мошеника, но да погледне в канавката никому не минало през ума, кой ще ти гледа разложена мърша. Така и го подминали.
 Излязъл Итап.
 А старецът още стои на пътя.
 -Е, Итап, добре ли ти беше в скривалището?
 -Ох, деденце, добре - едва не се задуших!
 -А, виждаш ли, задушливо! - казал старецът и изведнъж станал такъв строг. - А на мен какво ми е от твоите свещи, как мислиш? Свещите ти са като тая мърша!
 И навъсен продължил пътя си.

 Сергей Есенин "Николины притчи