Peter Penev, публикува в Църква и общество  Peter Penev  1 декември г. 00:22

В една страна в далечни времена живял мъдър и щастлив крал. Само едно нещо помрачавало старостта му - нямал деца. Веднъж кралят си помислил: "Ще избера най-честното дете в страната, ще го осиновя и ще го направя мой наследник". Той наредил да раздадат на всички деца цветни семена и обявил:
 -Този, който отгледа от семената най-красивите цветя, ще бъде мой син или дъщеря!
 Децата засадили семената и ги поливали сутрин и вечер.
 Сон Ир също внимателно се грижел за своите семена. Но минали десет дни, минал половин месец, а семената в гърненцето не покълвали.
 "Колко странно!" - недоумявал Сон Ир. Най-накрая попитал майка си:
 -Защо семената ми не порастват?
 -Пресади ги в друга почва - посъветвала го майка му.
 Сон Ир пресадил семената, но те отново не покълнали.
 Настъпил денят, в който трябвало да преставят цветята пред краля. Множество деца в празнични дрехи излезли на улицата, държейки пред себе си гърненца с цветя. Всекиму се искало да стане принц-наследник. Но какво е това? Защо кралят, оглеждайки цветята, преминавал покрай децата без сянка от радост по лицето? Изведнъж пред една къща той видял плачещият Сон Ир, който стоял с празно гърненце в ръце. Кралят заповядал да повикат момченцето при него.
 -Защо гърненцето ти е празно? - попитал той.
 Сон Ир, хлипайки, разказал, как посадил семената, но те не покълнали, навярно като наказание за това, че веднъж тайно брал ябълки от чужда градина.
 Чувайки този отговор, кралят хванал Сон Ир за ръката и казал:
 -Ето моят честен син!
 Хората зашумели:
 -Защо кралят осинови момченце с празно гърненце?
 -Хора! Семената, които раздадох на децата, бяха варени.
 И тогава всички одобрително закимали. А на децата, които стояли с прекрасни цветя в ръце, бузките пламнали от срам - та нали всички те посадили други семена.