Evlogia Angelova created the doc: "ОБЩО ОЧЕРТАВАНЕ НА СТРАСТИТЕ И НА БОРБАТА С ТЯХ -Св Йоан Касиан Римлянин"

14. Главните страсти са осем: чревоугодие, блуд, сребролюбие, гняв, тъга, униние, тщеславие, гордост. 15. Има два рода страсти: естествени, изродили се от естествените потребности, като например чревоугодието и блуда; и неестествени, които не се коренят в природата, като например сребролюбието. Техните действия се проявяват по четири начина: някои действуват само в тялото и чрез тялото, като чревоугодието и блуда; а други се проявяват и без съдействието на тялото, като тщеславието и гордостта; по-нататък едни се възбуждат отвън, като сребролюбието и гневът; а други произхождат от вътрешни причини, като унинието и тъгата. Такова разкриване на действията им дава повод да се допуснат още два вида страстите се делят на плътски и душевни: плътските се зараждат в тялото и хранят и наслаждават тялото; а душевните изхождат от душевни склонности и хранят душата, а на тялото често действуват разрушително. Тези последните се лекуват с обикновено вътрешно лекуване на сърцето, а плътските страсти се лекуват с двойно лекарство - и външно, и вътрешно. 16. Да поясним нещо от казаното чрез по-просторно разсъждение. Страстите на чревоугодието и на блуда, понеже се коренят в тялото, понякога биват възбуждани и без съдействието на душата само поради раздразване на потребностите, от които произхождат, но те увличат нея поради връзката`и с тялото. За тяхното обуздаване не е достатъчно само напрягане на душевното въоръжение против тях, но трябва при това да се укротява и самото тяло с пост, бдение, омаломощаване чрез труд; понякога е нужно временно уединяване, а нерядко и пълно отшелничество. И тъй като те произлизат от порочността и на душата, и на тялото, то и не могат да бъдат победени иначе освен чрез общия труд и на двете. Тщеславието и гордостта се зараждат в душата без посредството на тялото. Защото каква нужда има тщеславието от нещо телесно, когато само от желание за похвали и слава то довежда до падение пленената от него душа? Също така какво телесно действие е имало при възгордяването на Люцифера, щом той го заченал само в душата и помисъла, както казва Пророкът: "А в сърце си думаше: ще възляза на небето... и ще бъда подобен на Всевишния" /Ис. 14:13-14/. В тази гордост той не е имал подбудител отвън: тя се е зародила и узряла всецяло вътре в него. 17. Тези осем страсти, макар и да имат различен произход и разни действия, все пак първите шест, т. е. чревоугодието, блудът, сребролюбието, гневът, тъгата и унинието са съединени помежду си с някакво особено сродство, при което излишеството на предходната страст дава начало на следващата. Така от излишеството в чревоугодието непременно произлиза блудната похот, от блуда - сребролюбието, от сребролюбието - гневът, от гнева - тъгата, от тъгата - унинието. Затова против тях трябва да се сражаваме в същия ред, като преминаваме в борбата с тях от предходните към следващите: за да победим унинието, трябва първо да потиснем тъгата; за да прогоним тъгата, трябва преди това да потиснем гнева; за да угасим гнева, трябва да потъпчем сребролюбието; за да изтръгнем сребролюбието, трябва да укротим блудната похот; за да потиснем блудната похот, трябва да обуздаем страстта на чревоугодието. И останалите две страсти - тщеславието и гордостта - са свързани помежду си по същия начин, т. е. усилването на първата от тях дава начало на другата: от чрезмерното тщеславие се заражда страстта на гордостта. В такъв ред се постига и победата над тях, т. е. за да се премахне гордостта, трябва да се потисне тщеславието. Обаче те не се съединяват по родствен начин с онези шест страсти, понеже не се зараждат от тях, а напротив подир тяхното премахване. В тези две страсти ние изпадаме особено след победата и възтържествуването над останалите страсти. Впрочем при все че тези осем страсти се намират в такова отношение помежду си, както бе посочено, но по-частно те се разделят на четири свръзки: блудната похот се свързва с отделна връзка с чревоугодието, гневът - със сребролюбието, унинието - с тъгата, гордостта - с тщеславието. 18. Всяка една от страстите не се проявява само в един вид. Така има три вида чревоугодие: то или поражда желание за ядене преди определения час, или търси многоядене до преяждане, без да обръща внимание на качеството на храната, или пък изисква вкусна храна. Оттук безредното ядене преминава в пресищане и сластолюбие. От тези три произлизат разни лоши недъзи в душата: от първия се поражда досада против монастирския устав и ред, а от тази досада нараства недоволството от живота в монастира до непоносимост, след която обикновено следва бягство от обителта; от втория се възбужда плътската похот и сладострастието; а третият подтиква към сребролюбие и не оставя място за Христовата нищета. Блудната страст също има три вида: първият вид е чрез съединяването на единия пол с другия; вторият се извършва без съединение с жена, за което е бил поразен от Господа Онан, синът на патриарх Иуда /Бит. 38:9-10/, и което в Писанието се нарича нечистота; а третият вид става в ума и в сърцето, за което говори Господ в Евангелието: "Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си" /Мат. 5:28/. Тези три вида е посочил блаженият Апостол в следния стих: "И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блуд, нечистота и лоша похот" /Кол. 3:5/. Има и три вида сребролюбие: в първия случай то не позволява на отреклия се от света да се лиши от всякакво имущество; във втория то го кара, след като е раздал всичко на бедните, отново да придобива такова имущество; в третия случай то разгаря желание за придобиване и на онова, което никога по-рано не е имал. Гневът също е три вида. Първият е този, който гори отвътре; вторият - този, който си пробива път в слово и дело; третият е онзи, който гори дълго време и се нарича злопаметство. Има два вида тъга: първият е тъгата, която ни посещава след прекратяването на гнева или се причинява от нанесени загуби и вреди и от неизпълнението на желанията; вторият вид тъга произлиза от опасения и страх за своята участ или от неразумни грижи. Има и два вида униние: едното ни хвърля в сън, а другото ни гони от килията. Тщеславието, макар и да е многообразно, но все пак има два главни вида: в първия случай се превъзнасяме с материални преимущества и с видими неща, а във втория случай пламваме от желание за суетна слава поради духовни предмети. Гордостта е два вида: първата е плътска, а втората - духовна, която е по-гибелна от първата. Тя изкушава особено ония, които са преуспели в някои добродетели. 19. При все че тези осем страсти изкушават целия човешки род, те не нападат всички по еднакъв начин. Така у едного главно място заема духът на блуда; у другиго преобладава гневливостта; у трети властвува тщеславието; а у някого господствува гордостта. Така че макар всичките страсти да нападат всички, но всеки от нас по различен начин и ред раболепствува пред тях. 20. Затова ние трябва да водим борба с тези страсти така, щото всеки, като открие коя страст особено му вреди, да насочи главно против нея борбата, като употребява всякакви старания и грижи, за да я наблюдава и потиска, като насочва против нея копията на ежедневния пост и като хвърля ежеминутно върху`и стрелите на сърдечните стенания и въздишки и непрестанно пролива сълзи в молитва към Бога за прекратяване на смущаващата го борба. Защото никой не може да възтържествува над която и да е страст, докато не се убеди, че със свои усилия и труд не може да получи победа над нея, при все че е необходимо, за да се очисти от нея, да пребивава ден и нощ във всякакъв вид труд и грижи за това. 21. Такъв боец, когато почувствува, че се е освободил от най-първата си страст, трябва да разгледа отново с голямо внимание тайните ъгълчета на сърцето си, за да види каква страст има още в него, която да е по-силна в сравнение с другите, та да насочи срещу нея всичките си духовни оръжия. Побеждавайки по този начин винаги първо най-силната страст в себе си, той по-бързо и по-лесно ще побеждава и останалите по-слаби страсти. 22. Когато победиш една или няколко страсти, не трябва да се превъзнасяш с тази победа. В противен случай Господ, като види надменността на сърцето ти, ще престане да го опазва и защитава и ти, изоставен от Него, пак ще почнеш да се смущаваш от същата тази страст, която си победил с помощта на Божията благодат. И Пророкът не би се молил: "Не предавай на зверовете душата, която Те прославя" /Пс. 73:19/, ако не знаеше, че онези, които се превъзнасят в сърцето си, отново биват предадени на страстите, които са победили - с цел да се смирятView Doc