Diana Krusteva, публикува в Църква и общество Diana Krusteva 28 ноември г. 23:34
В жизнеописанието на западния светец от ХVІ в. Филип Нери е описан следния случай. Филип имал доста избухлив нрав, лесно се карал с другите, братята от манастира трябвало да понасят доста неща заради избухливостта му, а и той, разбира се,също си получавал заслуженото. Веднъж почувствал, че повече не може да продължава така. Дали това бил порив на добродетелност или просто не можел да понася повече своите събрата - това житието не ни съобщава. Факт е, че той се устремил към параклиса, паднал на колене пред статуята на Христос и Го молел да го избави от избухливостта му. След това, изпълнен с надежда, излязъл навън. Първият срещнат бил един брат, който никога не бил събуждал у него никакъв гняв, но за първи път през живота си този брат се отнесъл с него докачливо и неприязнено. Филип избухнал и кипящ от гняв продължил нататък; срещнал друг брат, който винаги бил за него източник на умиротворение и радост, но и този брат му отговорил неприветливо. Филип се върнал в параклиса и отново се хвърлил в краката на Христа: "Господи, нали Те молех да ме избавиш от избухливостта!" И Господ отговорил: "Да, Филипе, ето защо ти предоставям колкото се може повече случаи да се избавиш от нея."
Не бий Чорбата по главата, той Господ я ...
Не Господ е БЪЛГАРИН, БЪЛГАРИТЕ са богов...