Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2011 19:22 - ПРОСТОТАТА И ПРОСТОТИЯТА СЕДЕЛИ НА ЕДИН ЧИН В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1398 Коментари: 0 Гласове:
0



Kristina Nachovska, публикува в Църква и общество  Kristina Nachovska  27 ноември г. 04:21

Простотата и простотията седели на един чин в училището на живота.

 Простотата се обличала скромно. Простотията - помпозно, ексцентрично.
 Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.
 Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията - с огромни заврънкулки и претенциозни орнаменти.
 ... Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.
 Простотата не биела на очи. Простотията била очевадна.
 Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията - гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.
 Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.
 Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се оправдавала, обяснявала, но не падала никога по гръб.
 Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала нагло.
 Простотата питала, когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор за всеки въпрос на този свят.
 Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията - ненаситна и вечно недоволна от всичко.
 Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.
 Простотата искала смело каквото й е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да й дадат и ненужното.
 Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.
 Простотата търсела простичък изказ във всичко. Простотията се мъчела да изглежда възможно най-сложна.
 Простотата нямала много приятели, но малкото й били качествени, истински. Простотията се движела постоянно сред свита от хора, без никой да й е истински близък.
 Простотата не търсела известност, популярност. Простотията била известна на всички, търсела слава и сцена за изява навсякъде.
 Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.

 Когато дошло време да завършат училището на живота, уж незабележимата простота била обявена от Директора на училището за светица. Пожелали й да почива в мир, а на гроба й написали: "О, свещена простота, няма никога да те забравим!" А простотията, която не оставала незабелязана за никого, била втрещена, когато Директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.

 Оттогава простотията обикаля между хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали с чистосърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснат в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, освен с безсмъртната си простотия...




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13709826
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031