Evlogia Angelova, публикува в Църква и общество Evlogia Angelova created the doc: "Св. Олтар и неговите принадлежности"

В древния свят, а особено в Рим, издигали олтари не само на божествата, но и на горите, а по-късно дори и на императорите. Олтари изграждали не само в храмовите сгради, но и отделно - по улиците, по площадите, в свещените гори, край реките и т.н.

Св. Олтар в древност е имал следните названия: βήμα- възвишено място, άγιον -свято място,πρεσβυτήριον - място за свещениците, altar и др.

Според православното и римокатолическото учение, св. Олтар е мястото, където се принася Евхаристичната жертва. Олтари са имали християните още от началните дни на Църквата.

Най-важната принадлежност на св. Олтар е светата трапеза, наричана още св. Престолили жертвеник свят и непорочен, св. жертвеник. Християнският престол се отличава от иудейския и езическия олтари; той не е жертвено огнище, а е само жертвено място, на което се принася Евхаристичната жертва.

Още от най-древно време св. Престол е имал и символично значение. Той е бил символ на Спасителя, на Кръста, на Гроба Христов, на масата на тайната вечеря, на Витлеемските ясли и Църквата изобщо. Пред св. престол християните-монаси принасят жертвата на отречението си от светския суетен живот, жертва на смирението, на аскетизъма и на девството, за да се отдадат всецяло в служба на св. Църква и на народа.

Постоянният, неподвижният храм става обичаен след едикта на Константина Великив 313 година. От тогава във всеки храм има неподвижна трапеза, поставена в източната му част, в Олтара. Към шестия век обаче на Запад, заедно с главната св. трапеза, се появяват и други - второстепенни. Днес много храмове имат и повече от една св. трапеза.

Първоначалните олтарни св. трапези или престоли били приготовлявани от дърво и метал, а от камък само там, където особените обстоятелства позволявали това. По-късно, обаче, навсякъде били приготовлявани от камък. На някои места били изработвани от сребро и украсявани със скъпоценни камъни.

Поставянето на св. Мощи в св. престоли датира от IV век. То е отклик на тайнственото видение на ап. Иоана Богослова (Откр. б:9), а същевременно указва и на това, че подвизите на светиите подпомагат утвърждаването на Църквата Христова.

Формата на св. Престол винаги е била четириъгълна. С това се подчертава мисълта, че вярващите от всичките четири страни на света са признавани да участвуват в богатата сватбена трапеза на жениха Христа и да се приобщят с Него чрез св. тайнство Евхаристия.

Още от най-древно време св. Престол е бил покриван със специално облачение. Пръв за покривките на св. Престол говори Оптат Милевийски. Блажени Теодорит пък, от V в., ни разказва че император Константин Велики подарил за Иерусалимския храм царско покривало. Малко по-късно в Барберинския евхологий молитвослов от VIII или IX в. се дава и текста на молитвата за полагане на индития.

Напрестолните покривки са три.

Първата от тях се именувасрачица (от гр. κατασάρκα - приплътие, риза), което значи долна дреха. Тя се приготовлява обикновено от ленено платно (защото ленът е чист земен продукт и не е от животински произход) и означава плата, с който било обвито пречистото тяло на нашия Спасител при полагането Му в гроба.

Втората покривка се наричаиндитий (от гр. ένδύω - induo = обличам). Тя е връхна напрестолна дреха, приготвена от по-фина цветна материя, и означава славата на небесния Цар.

Трета подвижна покривка еилитонът (от ги είλητόν - плат, който се сгъва). Илитон значи обвивка - в него се загръща св. Антиминс. Той означава платното, с което е била покрита пречистата глава на Христа при полагането Му в гроба.

Друга важна и необходима принадлежност на св. трапеза е св. Антиминс
    

Антиминс от 1590 г., от град Скопие.
  

Думата Антиминс произлиза от гр. άντι и гръцизираното μίνσος mensa), което значивместотрапеза, вместопрестолие. Св. Антиминс представлява четириъгълно ленено или копринено парче, на което са извезани или напечатани погребението на Христа и четиримата евангелисти; в него има пришити св. Мощи. Различаваме два вида св. Антиминси: Антиминси със св. мощи и Антиминси без св. Мощи.

Св. Антиминс води началото си от старохистиянските св. трапези, представляващи каменна или дървена плочка, или парче ленено платно; тези св. трапези били подвижни, т.е. могли да бъдат пренасяни от едно място на друго и да бъдат употребявани там, където стане нужда. След появата на великолепните храмове с неподвижни каменни или дървени св. трапези, подвижните древни св. трапези не загубили своето значение. Те продължавали да се употребяват; към 700 г. за пръв път в Византия те били наречени Антиминси.

Св. Антиминси напълно заместят св. Престоли. В древност св. Престоли винаги били освещавани от епископ (31 Апостолско правило; 31 правило на Трулския събор и т.н.). Тъй като често причини от най-различен характер са възпирали епископите да се явят и на време осветят даден храм, то започнали да освещават храмове и чрез полагане на св. антиминс от избрани духовници по изрична поръка на съответния митрополит. Св. Антиминси били освещавани тъй, както били освещавани и св. Престоли.

Антиминсът извършва и службата на преносен олтар - altare portatile. Алтаре портатиле значи подвижен олтар; той се употребявал при пътуване. Неговото съществуване е засвидетелствано през VI век. Въвеждането му е станало необходимо на Запад от момента, когато започнали да освещават св. олтари.

Днес антиминсът стои на всяка св. трапеза сгънат и обшит в копринена кърпа. Тази кърпа се нарича илитон.

Св. Антиминси имали богослужебна употреба у християните още от най-дълбока древност. Към IV и следващите векове те са били особено необходими при мисионерски пътешествия. Към VI в., по всяка вероятност, Църквата е узаконила окончателно употребата им. Първи по-подробни исторически сведения за антиминсите намираме в хронологията наТеофана изповедника от VIII в. и уНикифора Изповедник.

Върху древните антиминси са изобразявали Христовия кръст в различни форми или пък са изписвали Спасителя прав в гроба или в евхаристична чаша. Изображенията, които днес намираме по светите антиминси, датират от XVII век. Преди това тези изображения (надгробен плач) намираме по т.н. древни въздуси-плащаници, от които впоследствие се оформили днешният въздух - голям покровец и днешната плащаницa.

Въздух. Византия, XIII-XIV в., Музея Бенаки в АтинаView Doc