Peter Penev, публикува в Църква и общество  Peter Penev  17 ноември г. 07:13

"Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината."
 Ф. Достоевски


                             жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

Peter Penev, публикува в Църква и общество  Peter Penev  17 ноември г. 06:55 

„… не напразно е отредено красотата да поразява хората еднакво – дори и онези, които са безчувствени към всичко … Щом дори някакъв безсмислен каприз на красавица е ставал причина за всемирни сътресения и е карал много умни хора да правят глупости, какво ли би било ако този каприз е осмислен и насочен към доброто? И колко ли добрини би могла да стори една красавица …“
 Н. Гогол


                           жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж