Илия Арабаджиев, публикува в Църква и общество Илия Арабаджиев 10 октомври г. 20:09
Още една ужасна история, разиграла се буквално пред очите на човечеството, която чрез телевизията можеше да се наблюдава от целия свят, и сега е на път да стане следващия символ на религиозното безумие в края на нашия век. Аналогиите с трагедията в Джоунстаун се налагат от само себе си. Ние обаче ще й обърнем внимание и по още една причина - тя най-добре
илюстрира манталитета на религиозния пастир, появил се в объркания XX век. Защото думата "гуру" тук се илюстрира не само като проповедник или пламенен фанатик на теорията си, но и катовоюващ човек, за когото сектата е сякаш семейна фирма, банков обир или старовремски кораб, на който бунтовете се потушават с всички средства, в т. ч. и с оръжие.
Мястото на трагедията този път е имението Маунт Кармъл в околностите на град Уейко в Тексас. Това средище на баптистите, където се намирал и най-големият в света баптистки колеж, обаче се прочу с "адвентистите" си. И тук предисторията се оказва бурна и продължителна, но поне в началото сякаш нищо не предвещавало кървавия завършек. А началото би следвало да отнесем в 1934 г., когато един емигрант от България - евреина Виктор Хютев, приел адвентизма в 1918 г., решил да се отцепи от него и образувал собствена секта. В окръг Уейко, щат Тексас, той закупил 189 акра земя и създал имението Маунт Кармъл. Новата религиозна община не направила впечатление никому и никой не подозирал, каква скандална известност ще получи след няколко десетилетия. В 1942 г. сектата приела названието "Давидови адвентисти от 7-ия ден", а в 1955 г. Хютев умира. Начело на организацията застава съпругата му Флоранс. Поначало всички адвентисти очакват връщането на Христос, но Флоранс единствена се ангажирала със конкретна дата - 22 април 1955 г. На посочения ден се събрали неколкостотин души - членовете били вече 1400! Междувременно имотът в Уейко бил откупен от общината за 700000 долара и седалището било изместено в сегашната ферма (на 10 мили източно от града). След несъстоялото се пришествие, на 5 май 1959 г. настъпил разкол. Останалите в сектата около 450 души се сплотили около новия пастор - Бен Родън, като приели името "Клон Давидов".
В 1978 г. пастор Родън умира и водачеството било поето от съпругата и синът му Джордж. Т. е. религиозното водачество започвало да се предава като ленно владение заедно с имота! Но сега на сцената на вътрешно-груповия живот за първи път излиза и една нова личност - членът Върнън Уейн Хауъл. В историята той ще стане известен с името Дейвид Кореш. Роден е на 17 август 1959 г. в една Хюстънска болница. Бил извънбрачно дете, възпитавано от баби и дядовци, като още в детството си проявявал интерес към Библията, нейното тълкуване и проблемът за протестантските секти. Независимо от това в спомените на роднините му няма нищо, което да подсказва за бъдещите му планове, или да навежда на мисълта за екстремни обстоятелства. Без да е най- щастливото, все пак детството му е било нормално. Обичал и музиката, но познавачите го определят като посредствен музикант. Голямото му увлечение обаче си останала религията, а първата църква, към която направил опити да се присъедини, улеснен от нейната демократичност е тази на "Адвентистите от 7-ия ден". В споровете с тях той опознал слабите места на теологията им, механизмът на мислене на членовете й, и след години те ще станат предпочитаните му жертви. С тяхното перманентно очакване на Страшния съд, те се оказали и най-беззащитнипред него. С право можем да кажем, че въпреки всички неясноти, учението на Кореш произхожда от адвентизма. Кариерата на новоизлюпеният проповедник не била блестяща.
През 1982 г. адвентистите в гр. Тайлър го пропъдили - както поради нахалното му държание, така и поради неясните му тълкувания на Писанието. Кореш - по това време още Върнан Хауъл - казал на пастор Л. Хартли Бърли, че Бог е дал дъщеря му на него, но пасторът имал друга интерпретация на Божията воля и му забранил да се среща с детето му. Останал без работа, гледан враждебно в града си, младежът не се примирил. Той продължавал да се подготвя за "мисията" си, пътувал много из страната и по време на тези преходи стига до имението Кармел. От този момент започва нещо, което поразява едновременно с ужаса и пошлотията си. Обаятелният млад мъж спечелил симпатията на Лоуис Родън, с която заживял на съпружески начала, колкото и да противоречало това на адвентисткия морал. Според някои, пророчицата даже забременяла от новия "брат", но впоследствие Дж. Родън го обвинил, че е изнасилил майка му. Отношенията между Дж. Родън и Хауъл се изострили. Родън обвинявал съперника си, че му е отнел наследственото водачество. В крайна сметка го изгонил от ранчото си, след което Върнан и други отстъпници се оттеглили в градчето Палестина, където презимували и като истински муджахидини през 1987 г. щурмуват някогашния си дом. Поводът за битката бил дуелът, на който Родън предизвикал Хауъл - да съживят един труп на умряла преди 20 години жена и така да докажат своята святост и оттук - правото си на лидерство.
Седем тежко въоръжени мъже начело с Хауъл нападнали ранчото, изгонили оттам симпатизантите на Родън, а самият той по чудо избегнал смъртта. Този абсурд, започнал на празника на Вси светии 1987 г. и приключил през 1988 г. с дело по обвинение в опит за убийство. Съдът на гр. Уейко оправдал Хауъл, а Родън, обвинен през 1989 г. в убийство, през 1990 г. бил окончателно признат за луд. От този момент вече нищо не можело да спре кариерата на новия гуру, който обаче претендирал да е Месия, наричал себе си Агнеца от Откровението и твърдял, че притежава тайната на Седемте печата. По това време Хауъл приема и символичното според него име Дейвид Кореш - името на библейския цар Давид, положил началото на израилевото могъщество, и на историческия персийски цар Кир (на иврит Кореш), който освободил евреите от вавилонския плен. Личният му чар привлякъл в сектата множество хора от целият протестантски свят. Мнозинството от тях обаче били вербувани от средите на адвентистите. От "десятък", който наложил на членовете, както и от волни пожертвования, а по всяка вероятност и от наследените фондове на организацията, Хауъл натрупал истинско състояние. (В последствие се оказало, че само за оръжие са похарчени 190000 долара!) Това улеснява мисиите му от Австралия до Израел. Общо взето механизмът на индоктриниране и вербуване се свеждал до лични контакти, лекции и срещи, обикновено в ограничен кръг, на които тълкуванията и коментарите на Светото писание се редували със собствени композиции и импровизации на китара. И понеже е време да се спрем по-подробно на теологичното съдържание на новата "вяра", ще направим препратка към адвентизма, който вече разгледахме, и към книгата на Том Мадиган "Пророкът на злото".
Поначало Кореш направил всичко възможно да защити своята вяра от критиките на специалистите. Той забранявал на последователите си да обсъждат чутото с външни хора, очевидно, за да се предпази от критики. На въпросите на свои близки какво представлява доктрината му, членовете обикновено препращали за лични контакти с "Агнеца". В резултат на това може да се каже, че и днес тази вяра е забулена в тайнственост. По отделни фрагменти обаче, можем да заключим, че е ставало дума за месиански култ, силно повлиян от адвентизма. Трудно е да установим доколко Кореш наистина е смятал да се откъсне от матерната религия и доколко да се бори за ръководство в нея. Не е изключено плановете му да са били за второто. Но това е характерният процес на сектообразуване, за който говорихме в увода. Кореш твърдял, че е способен да предизвика всички ужаси на Откровението, в т. ч. и битката при Армагедон, като се хвалел, че ужасите на сблъсъка в Лос Анджелис са нищо пред това, което щяло да последва. Не без черен хумор можем да кажем, че е познал! По време на лекциите и проповедите си той - по думите на слушателите си - бълвал цитати в произволни съчетания и комбинации и бил способен на истински "лекторски маратони" - 10-15 часа. В тях не развивал стройни и последователни теории, което ни кара да мислим, че религията му никога не би се разраснала поради липса на своя "религиозна идентичност" - ясна "мистична база", която може да я "отдели" от други подобни култове. Оръжието му си оставал личният контакт и каквито и предимства да носело това в срещи с хората, правело доктрината му негодна за масирана мисионерска дейност. Независимо от това Хауъл постигнал успехи не само в църковно-религиозен аспект, но и в "личен" план. В сектата той организирал истински харем, в който освен законната му съпруга влизали още 7 жени и момичета (част от които малолетни) със статут на "наложници". За пояснение ще припомним, че в Библията под "наложница" се разбира робиня със статут на държанка. От тях Кореш имал 13 деца.
Според доктрината му всички жени в сектата следвало да бъдат негови без разлика от възрастта и семейното положение. Подразбира се обаче, че не всички били удостоявани с това "щастие". "Има само едно семе, което може да ви избави от смъртта - казвал той през своите проповеди. - Има само една ерекция в цялата вселена, която истински ви обича и иска да каже добри неща за вас. Спомняте ли си Мария и Господа? Да? Господ не можел да прояви благоразположението си, защото светът щял да го разбере погрешно." В клетвената декларация на бившият член Марк Бро пред съдебните власти, дословно четем следното: "На 5 август 1989 г. Върнан изнесе лекция върху Библията, в която той заяви, че е Агнецът Господен. Това му давало право да има всички жени и момичета сексуално. Само той имал право да създава потомство. Хауъл обяви, че ще даде на съпружеските двойки време да се приспособят към това ново "откровение", както го нарече той. В един момент по време на лекцията Хауъл видя, че съпружеските двойки са много разстроени. Хауъл нареди всички да погледнат Шери Джуъл. Шери действително изглеждаше погълната от лекцията и Хауъл изтъкна това и каза, че Шери харесва новото учение, защото тя се жертва от години и сега е ред на съпружеските двойки да се жертват. ... Хауъл ни нареди да не казваме на никого за тази "нова светлина", както я нарече той. Скоро след тази лекция Шери Джуъл написа писмо до членове на групата в Тексас... Писмото осъждаше доста категорично онези, които не желаеха да следват учението на Хауъл." За да се разбере смисъла на тази "война със семейството", най-добре е да се обърнем към думите на един бивш член - Джанин Бъндс, майка на Робин Бъндс - и двете попаднали в различно време в "къщата на Давид", както се наричал харема (Робин е имала дете от Кореш): "По този начин можеше по-добре да ни контролира. Той е цар на контрола. Когато си женен, ти споделяш. Обсъждаш проблемите. Но ако не си с твоя другар през нощта, не можеш да споделяш, не можеш да надвиеш Върнан. Нямаш си никого. Ти си изолиран." И понеже подобна практика е характерна за сектите, в обобщение ще кажем - семейството, сплотено от обща цел, е велика сила, способна да издържи на всевъзможни изпитания, поднасяни й от обкръжението. Това обяснява защо религиозните водачи се стремят или към подчиняването й (муунитите), или към нейното разрушаване, за маргинализирането на човека и превръщането му в биологическа единица, подчинена не само духом, но и тялом на определената доктрина.
Въпреки, че никой не го е казал с тези думи, такава е била практиката и на Върнан Хауъл. Като допълнителни елементи на традиционния за сектите вътрешен живот можем да посочим срещаните и тук: изолацията от света, представян като враждебен и сатанински, изтощителният труд и мизерните дажби, и безсънието (лекциите се изнасяли през нощта) - все средства, всички водещи до физически и психически срив. Краят на тази кошмарна история настъпил в началото на 1993 г. По сведения от много места се виждало, че в ранчо "Апокалипсис", както вече официално го прекръстили неговите жители, се събира оръжие. Според експертите в този арсенал влизали 123 карабини АР-15, подобни на тези в армията на САЩ; 44 автомата "Калашников"; 26 автомата М-1; 11 далекобойни пушки; 60 пистолета; 2 автоматични карабини - т. нар."улични метачи"; 2 бр. 50-калиброви базуки "Барет"; 1 гранатомет М-76; 40-50 фунта черен барут; 50 корпуса за ръчни гранати, както и съответните муниции. Властите разбрали, че ранчото се укрепява, а членовете му провеждали усилени курсове по военна подготовка. На времето Кореш твърдял, че е достатъчно да вдигне ръката си като Мойсей, за да се разтворят водите на Атлантическия океан и така да достигне до Палестина. С времето плановете му придобили по-реални измерения - сега "вавилонци" и "асиряни" станали агентите на ФБР. Сгрешил само в едно отношение - истинските му врагове се оказали агентите на Федералното бюро за борба с алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия (и на спекулата с тях).
Тази организация, АТО, имала бурна история и точно нейният основател - легендарният "недосегаем" Елиът Нес - въздал навремето справедливост на Ал Капоне. На 28 февруари 1993 г. (събота) агентите на АТО щурмували сградата на ранчо "Апокалипсис". В живота обаче събитията не се развили като на кино! Недалновидни журналисти в стремежа си за сензации подсказали на Давидяните за подготвяната операция - на мястото присъствал даже екип на местната телевизия, като целта е била да се покаже на зрителите демонстрацията на сила от страна на правителството. Вместо това обаче била заснета засадата на сектантите. В краткото, но изключително ожесточено сражение загинали 4 агенти и 6 члена на сектата; 16 от агентите били ранени. Жертвите на Давидяните били още повече. Ранен бил и самият Кореш. Психодрамата прераснала в екшън, за да завърши като филм на ужасите. Започва обсада на ранчото, продължила 51 дена. Светът бил заставен да стои безпомощен пред един параноичен мозък, който буквално "полудял с Библията в ръка". След време Кореш освободил част от членовете - главно деца. Психиатърът Брус Пери, който наблюдавал 21 деца, твърди, че пулсът им бил 130 удара в минута. Напълно апатични и отпуснати на вид, всъщност те били сковани от ужас, в очакване на мъчения и разправи. Господ знае в каква светлина им е бил описван светът зад оградата на ранчото. Краят стана известен на целия свят благодарение на телевизията. На 19 април 1993 г. след нов опит на властите да проникнат в ранчото, сградите били подпалени и в кладата им загиват 86 души - мъже, жени и деца. След първоначалните спорове днес е прието за безспорно, че пожарът е предизвикан от Давидяните, които не пожелали да излязат от сградите и да потърсят помощта на полицията. И тук се повторила трагедията на Джонстаун - любовта към водача или страхът от света се оказали по- силни от волята за живот.
След като масмедиите превърнаха случката в достояние на обществеността, в цяла Америка е забелязан повсеместен отлив от култови (сектантски) организации. Ако съдим от уроците на историята обаче, едва ли тази предпазливост ще трае дълго. Няма сведения организацията да е предприемала действия в България. Поначало няма и данни за филиали извън границата на САЩ. Вече няколко години обаче последователи и роднини продължават да отслужват молебени на мястото на някогашния лагер Маунт Кармъл - ранчо "Апокалипсис".
Източник: "Ловът на души" от Николай Ангелов
07.12.2012 12:04
Църквата на адвентистите от седмия ден (ЦАСД) не одобрява действията на тези религиозни лидери. Не съм официален представител на Църквата на адвентистите от седмия ден (ЦАСД), споделям като обикновен мирянин.
