Днес все повече и повече хора с готовност се впускат да усвояват всевъз­можни “духовни практики”, като умишлено се стремят към промяна на съзна­нието си, участват в спиритически сеанси, при които се призовават духове­те на починали, използват упойващи вещества…

Всички тези средства са познати на шамани, жреци, магьосници от най-дъл­бока древност… Но ако навремето демоните са ръководели съдбините на хо­рата чрез неколцина “просветени”, то в наше време окултните практики ста­ват все по-популярни, хората масово се впускат в практикуването им, без да си дават сметка с какви духове се забъркват и до какво може да ги дове­де това заиграване с демоничните сили. Налице е и тенденцията чрез филми, популярни предавания и публикации контантьорството да се представя като позитивно и полезно за хората занимание, както и да се представят научни обяснения на паранормални явления, да се рекламират от медиите и да им се придава научност.

Парапсихологията (научното изучаване на окултното) прави противоестестве­ното, гнусното и изключително опасно общуване с демоните да изглежда ка­то естествена добра и полезна способност за човека, която той притежава в потенция и която е длъжен да развие. Тя подпомага хората в усилието им да скрият истината и от самите себе си, защото макар мнозина да се ужасяват при мисълта, че са обсебени от личностно зло същество, то очевидно нямат нищо против да са ръководени от „личен духовен водач”, да използват въз­можностите на “висшето си аз”, “божествения ум”, “общото несъзнателно”, “свръхдушата”, “всемирния ум”, “колективното несъзнавано”, “творческото несъзнавано” или “прадушата”… - терминология, която окултизмът находчиво лансира.

Днес дори психологията, усетила нагласата на обществото, използва своя ав­торитет за да рекламира окултизма. Почти всяка проява на окултните сили намира своето “научно обяснение” и психологическа обосновка. Появяват се психотерапии, изградени на базата на спиритизма или граничещи с него. Пси­хологията смело преименува демонизма в “новите сили на ума”, „скрит потен­циал на човешкия ум”, „недоразвити сили на човешкия дух” и т. н. и поставя за цел на терапията успешното овладяване и използване на тези сили.

Самите духове водачи заявяват най-добри намерения да подпомогнат хората да открият и развият този свой „скрит потенциал” и в бъдеще в един нов свят всички да станат носители на тези свръхестествени сили и проводници на “божественото”. Самите духове се представят за души на починали, които сега живеят в други измерения. Те претендират, че могат да ни дадат ценни напътствия, защото са преживели по няколко живота и са натрупали ценен духовен опит и познания, които искат да предадат на хората. Представят се за жители на древни цивилизации, души от други светове, които могат да ни помогнат да се справим с болестите, глада, войните, да ускорят развитието ни, да избавят земята от предстояща гибел… Те търсят достъп до много хо­ра, за да предизвикат „духовно” пробуждане. Водени от такива „духовни во­дачи„, „ръководители„, „учители„ и т. н., контактьорите пишат послания, кни­ги, разпространяват нови учения, религии, школи, практики, търсят изяви по медиите… Чувстват се длъжни да направят всичко, което им е по силите, всичко, което духовете поискат от тях, за да изградят един „нов свят на хар­мония и красота”, или просто да спасят човечеството от сигурна гибел.

Как демоните ще се представят, зависи от това, какво би предизвикало инте­реса и би спечелило доверието на контактьора. “Врагът предоставя ту свобо­да, ту скърби: той изпитва към какво е склонен човек и натам го тлас­ка” (св. Йоан Златоуст). На едни демоните ще се представят като извънзем­ни същества, на друг - като скъп починал близък, на други - като света Бого­родица, ангели, светци и дори като Иисус Христос. За тях не е проблем да проповядват и християнството с някои “дребни” отклонения, които те предс­тавят като изправяне на преиначеното Христово учение… Толкова големи от­клонения, колкото позволява богословската подготовка и бдителността на вярващия.

За демоните не е никакъв проблем да приемат всякакъв образ, както и да по­учават, използвайки специфична терминология: научна, тази на научната фантастика, на древни езически религии или терминологията характерна за християнството.

“Самомнението на демоните достига до там, че те започват да се явяват в об­раз на ангели на Светлината… мъченици… в образа на Божията Майка и на Самия Христос… Обещават небесни венци и така довеждат човек до високо самомнение и гордост” (св. Игнатий Брянчанинов).

Това се опитвах да обясня на един вярващ, както сам се определи, мъж, кой­то от години получаваше „видения и послания от Бога” и искаше да ги споде­ли с целия свят.

- О, аз знам за демоните и какво целят те! – успокои ме той. Беше уверен, че разговаря с Бога и Божията Майка, а не с лукавите демони, защото всич­ко във виденията му било красиво, обляно в светлина и защото го учели и подтиквали към добри неща.

В редакцията на „Църковен вестник” често пристигат писма с всевъзможни послания към човечеството, написани грижливо от вярващи мъже и жени под диктовката на тайнствени гласове и същества, които нашите „проводници на информация” наивно приемат за Божии пратеници, игнорирайки всички пре­дупреждения от светите божии угодници да бъдем бдителни и да избягваме подобни явления.

Всъщност е доста наивно да смятаме, че демоните се появяват непременно в отблъскващ противен вид и внушават да вършим лоши неща. Те са добри пси­холози и знаят към кого как да се приближат и какво да му предложат. На склонните към властолюбие ще предложат власт, на склонните към славолю­бие ще предложат слава, на алчния – богатство… боязливия ще стреснат и доведат до отчаяние, а на добрия човек ще предложат да върши велики доб­ри дела, да помага на хората и да спаси човечеството от погибел…

“Нашият враг е изключително изкусен – предупреждава и св. Ефрем Сирин, – той не ни свързва с вериги, които не ни допадат, а напротив, поставя ни та­кива окови и мрежи, които ще приемем с най-голямо удоволствие, защото знае, че нашите желания са по-силни от нас.” Св. Ефрем казва още: “Нечис­тият дух е изменчив и многообразен… Мъдрия улавя чрез мъдрост, силния – чрез силата, богатия – чрез богатството, благообразния – чрез красотата му, красноречивия – с красноречието му.” Демоните ще показват и говорят оно­ва, което контактьорът би искал да чуе и види. Ще му дадат способности, каквито иска да има. Поне в началото. Докато спечелят доверието му, дока­то станат желани гости в сънищата му, в дома му, докато станат желани съ­ветници в работата му, в ума му… докато го обсебят. Тогава ще започнат да идват и без покана, и без да ги желае, да се разполагат с тялото му както си щат. Тогава ще му покажат истинския си образ и ще му кажат, че му е спукана работата, понеже Бог никак недолюбва такива като него, дето си об­щуват с демоните. Ще го доведат до отчаяние, до лудост, до самоубийство.
Демоните са изключително вариативни. Те от хилядолетия се упражняват и усъвършенстват в изкушаването на човеците и сред трофеите им има всякак­ви: вярващи и невярващи, простовати и учени. И каквито и намерения да за­явяват, тяхната единствена цел е нашата погибел, а мотивация – богоборст­вото.


                                     Източник: Православна младеж