На 26 октомври църквата почита свети великомъченик Димитрий Мироточиви, родил се през III век в град Солун.
 Баща му бил градоначалник на Солун и макар тогава да имало жестоки гонения срещу християните, баща му тайно вярвал в Христа. В една от стаите си, заедно със съпругата си те шептели молитви над иконите на Спасителя и света Богородица. Дълги години усърдно молели Бог за наследник и когато той се появил на бял свят те го нарекли Димитрий. Цял Солун отпразнувал щастливото събитие на родителите, а те в благодарност към Бог раздали милостини към бедните хора.
 Когато Димитрий порастнал, родителите му показали стаята с двете икони, запознали го с Христовата вяра. Димитрий присърце приел вярата и скоро свещеник го кръстил, в малката тайна стая.

 Когато Димитрий навършил пълнолетие, родителите му починали, оставяйки богато наследство. Тогава цар Максимиан го повикал и назначил да управлява цялата Солунска област, като му заръчал да очисти града от нечестивите християни и да убива всеки дръзнал да каже името на "разпнатия".

 Израстналият с Бог в сърцето Димитрий, разбира се нямал подобни намерения и напротив, веднага щом се върнал в Солун, започнал да изповядва и да прославя Исус Христос.
 Скоро Максимиан дочул, че градоначалника му е християнин и е обърнал вярата на много хора. Връщайки се от Сарматската война царя ядосан тръгнал към Солун. В това време Димитрий поверил цялото си имущество и скъпоценности на слугата си като му заръчал, да го раздаде на сиромасите и нуждаещите се.

 Когато Максимиан попитал Димитрий истина ли е това, което чува, той му отговорил без колебание, че е истина, че е християнин, и че порицава езическото многобожие. Максимиан заповядал да хвърлят Димитрий в тъмницата.

 Междувременно царят устроивал гладиаторски игри, в който прочут борец - Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт. Между зрителите бил и Нестор, чиито наставник във вярата бил Димитрий. Младият юноша решил да се изправи срещу бореца и в смъртната хватка успял да го хвърли върху копията, така както той хвърлял праведните християни.

 Ядосан Максимиан, заповядал да отсекат главата на Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.
 Християните прибрали през нощта на 26 октомври 306 година, тялото на светеца, а верният слуга на Димитрий - Луп, взел напоената с кръв риза и натопил в нея и пръстена му. С тях той извършил много чудеса.

 Когато гоненията на християните престанали, над гроба му в Солун бил построен малък храм. По-късно благодарен за изцелението си мирянин решил да събори и построи нова по-голяма църква за Свети Димитър. Открили костите непокътнати а от тях изтичало благовонно миро. За това получил името Мироточиви. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в Солун във великолепната базилика "Свети Димитър Мироточиви".

 Иконата на св. Димитрий /Димитър/ показва светията изобразен на кон, в бойни доспехи, убивайки с копие Лий – символ на неверника антихрист. В българските традиции и обичаи св. Димитър е един от най-обичаните светии.

 Канон в чест на св. Димитър Солунски

 О, мъдри Димитре, като предстоиш светло пред божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме, като се надяваме силно на твоето застъпничество!
 Чуй сега, славни Димитре, твоите бедни раби и се смили над тях: ние сме се отлъчили далеч от твоя светъл храм, но сърцата ни горят и дълбоко копнеем да се поклоним един ден на твоята църква, с твоите молитви.
 Защо, о мъдри Димитре, само ние, твоите бедни раби, да сме лишени от твоята красота и от любов към създателя, да бродим из чужди страни и градове и да страдаме от суровите войници на езичниците и еретиците...

 Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродн