Atanasiq Petrova, публикува в Църква и общество  Atanasiq Petrova  

Химнът на Любовта

 Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
 щом любов нямам,
 ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

 Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
 да имам пълно знание за всички неща
 и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
 щом любов нямам,
 нищо не съм.

 И да раздам всичкия си имот,
 да предам и тялото си на изгаряне, -
 щом любов нямам,
 нищо ме не ползува.

 Любовта е дълготърпелива,
 пълна с благост,

 любовта не завижда,
 любовта се не превъзнася,
 не се гордее,

 не безчинствува, не дири своето,
 не се сърди, зло не мисли,
 на неправда се не радва, а се радва на истина;

 всичко извинява,
 на всичко вярва,
 на всичко се надява,
 всичко претърпява.

 Любовта никога не отпада,
 а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
 ако са езици, ще замлъкнат,
 ако са знание, ще изчезнат.

 Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
 но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

 Когато бях младенец,
 като младенец говорех,
 като младенец мислех
 и като младенец разсъждавах;
 а като станах мъж, оставих младенческото.

 Сега виждаме смътно като през огледало,
 а тогава - лице с лице;
 сега зная донейде, а тогава ще позная,
 както и бидох познат.

 А сега остават тия три:
 вяра,
 надежда,
 любов;
 но по-голяма от тях
 е любовта.

 Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава