теодора тодорова, публикува в Църква и общество теодора тодорова created the doc: "Св. Йоан Златоуст"

За истинското богатство

Св. Иоан Златоуст

Богатството, съчетано с добри дела, е добро.

В кои случаи то е добро? Когато принася радост в бедността, когато облекчава нищетата. Послушай какво казва Иов: "Аз бях очи на слепия и нозе на хромия; за сиромаси бях баща" (Иов 29:15). Ето това е богатство: то не е грях, а любов към бедните и страдащите.

"Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника" (Иов 31:32). Ето използване на богатството за добро - богатство не по наименование само, но най-вече - на дело!

Онова богатство (материалното - бел. прев.), е слуга на това (духовното). Първото само носи името богатство, без в действителност да е такова. А това и по име, и по дела е истинско богатство - богатството на добродетелта, богатството на милосърдието.

По какъв начин? Ще ви кажа.

Има богати, които похищават чуждото, а има богати, които дават от своето на бедните. Едните събират, а другите - раздават; едните сеят в земята, а другите разорават небето. Колкото небето е по-прекрасно от земята, толкова имането на едните е по-лошо от истинското богатство на другите. Защото едните се ползват от любовта на мнозина, а другите от всички се осъждат.

Странно е наистина - користният и хищният е ненавиждан не само от онези, които е засегнал, но и от такива, които не са претърпели от него никакво зло, а само съчувстват на потърпевшите. А милосърдният е обичан не само от онези, които е облагодетелствал, но и от много други, които не са получили лично благодеяния от него.

И така, братя, добродетелта е по-добра от порока. Чрез порока врагове за човека стават и онези, които не са го обиждали, а милосърдието спечелва любовта и на необлагодетелствани.

За милосърдния човек се казва: "Да го възнагради Бог!" - Но какво благодеяние си получил ти от него? - Не аз, но моят събрат; не аз, но моят съчлен (в Тялото Христово - бел. прев.); доброто, извършено нему, и аз отнасям със себе си."

Виждаме каква е добродетелта, колко тя е въжделена, колко е прекрасна.

Милосърдният човек е пристанище за всички, отец за всеки, опора за престарелите. Милосърдният, ако изпадне в беда, всички се молят за него: "Помилвай го, Боже, съхрани го, въздай му добро!"

Но отиди в дома на хищния, и ще чуеш какво се говори за него: "Негодник, коварен, нечестив!"

- Но каква обида ти си получил от него?

- Аз - никаква, но моят събрат."

И така, срещу него ежедневно се сипят оплаквания. А когато той е в беда, тогава всички още повече го нападат. Това ли е живот? Това ли е богатство?...