"Сега в Сърбия вече няма старци. Имаше един истински старец - отец Тадей, но той почина наскоро". Това бяха думите на млад сръбски учител. Публикуваме част от записките-фрагменти на архимандрит Тадей, създадени от него през годините на неговото служение.

1. Духовният живот е живот на ума, възнесен над всички желания и всички чувства на този свят.
 2. Най-главното в духовния живот е да съхраниш сърцето си в този свят.
 3. Господ винаги вижда дълбочината на нашето сърце - какво желае то и към какво се стреми.
 4. Трябва да отделим сърцето от земните планове и желания, само тогава можем да обичаме искрено Господ и своите ближни.
 5. Богообщението е реалното състояние на духа.
 6. Първата крачка към богообщение е да се предадеш напълно в Божии ръце.
 7. Ние можем всичко с Божия помощ, можем абсолютно всичко, щом със сърцето си се обърнем към Господ.
 8. Душата, която е предала себе си на Божията воля от нищо не се бои и от нищо не се смущава. За всичко, което се случва тя казва: така иска Бог.
 9. Любовта е най-силното оръжие от всичко, което съществува, няма такава сила или оръжия, които могат да се борят срещу любовта: тя преодолява всичко.
 10. Любовта, радостта и мира са Божии дарове, Божии свойства. Поотделно любовта, радостта и мира творят чудеса, а заедно могат да изпълнят всички заповеди.
 11. Умът, волята и сърцето при просветените хора са едно, а при непросветените са все по-разделени. Оттук са и многобройните човешки проблеми в живота.
 12. Чистото сърце ще види Бога, а нечистото вечно ще се мъчи да постигне себе си.
 13. Заедно със старанието да съхраняваме сърцето си в мир, трябва да се упражняваме да стоим пред Него. Това означава, че непрекъснато трябва да си представяме, че Бог ни гледа.
 14. Няма непростим грях, непростим е само неразкаяният.
 15. Точният знак за това, че грехът е простен идва в момента, когато вече не го повтаряме и когато душата ни се омиротвори.
 16. Каквито са нашите мисли, такъв е и нашият живот. Ако се предаваме на лоши мисли – животът ни не е добър.
 17. Необходимо е да се научим да владеем своите мисли, за да внесем в тях ред.
 18. Заради своята полза е необходимо, крайно необходимо, да се предадем на добри мисли и желания, а след това ще настъпи хармония в нас, сред нашите родственици и по-надалеч, защото където и да се намираме, щом мислим добри неща, щом се молим, ще внасяме мир и тишина, ще раздаваме добро.
 18. И малката мисъл, която не е изпълнена с любов носи зло в света. Спомнете си: “Който не е с Мене е против Мене”.
 20. Приемащият злия помисъл приема самият враг в своето тяло. Духовете са невидими, ние им даваме тяло, за да станат видими.
 21. Нашите мисли са причина не само за войни и земетресения, а и за екологичното замърсяване, което обикновено предшества духовното замърсяване.
 22. Постарайте се да имате добри мисли и добри желания към своите приятели и неприятели и ще видите какъв добър плод ще получите и вие, и всички, които ви обграждат.
 23. Престанете да мислите за своя началник или колега, обърнете лошите мисли в добри и ще видите как ще се промени поведението на предишните ви “неприятели”.
 24. Когато станеш сутрин, не излизай от вкъщи без да се помолиш, а вечер благодари на Бога за този дивен ден. Защо е дивен ли? - Защото е подарен от Него!
 25. И малката прашинка, която попадне в окото, пречи на зрението, точно така и малката грижа за нещо странично пречи да се молим.
 26. Ако се молим без внимание, тогава не се молим нито с дух, нито с истина. 
 27. Всеки, който иска да живее истински, трябва да се моли с Иисусовата молитва: “Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”!
 28. Ако се молим – получаваме енергия от Източника на живот.
 29. Смирението е съвършенството на християнкия живот.
 30. За молитвата е нужно внимание. То трябва да върви преди молитвата, трябва ясно да знаем за какво се молим, какво искаме.
 31. Смирението е Божие свойство. Бъдете сигурни в това – където има добро, преди него е имало и има смирение.
 32. Смиреният човек е доволен от всичко, което Бог му дава и е щастлив в сърцето си.
 33. Знайте, че трудностите и проблемите ни спохождат много често, защото не сме се смирили.
 34. Когато искаш прекалено много и прекалено високо се прицелваш, с това сам се измъчваш и ставаш излишно неспокоен. Не бъди такъв, просто обичай!
 35. Онзи, който смята, че знае всичко е непослушен, а непослушният човек не позволява да бъде воден, но и сам не стига никъде.
 36. Когато ние сме смирени и хората около нас ще се смирят.
 37. Гневът се побеждава с отричане от своята воля.
 38. Ако престанем да се поставяме като съдии над другите, ще се освободим от гнева. | www.otechestvo.org.ua

Превод: Дария Захариева             

                                   Източник: ПравославиеБг