Diliyan Cvetanov  03 октомври г. 

Днес посетих едно общежите със строг режим за душевно болни хора наричани от нас лудница и оттам се воудошових да напиша тоя коментар.Един приятел казва,душевно болните са в лудницата а на свобода са лудите.Гледах ги тия хора,смееха се,правеха гримаси и други различни странни за нас движение нетолкоз нормални за нормален човек.Обаче ако се замислим те го правят не от сърце и от някаква злоба или умисъл.Нима ние понякога не се смеем сами като се сетим за някакъв интересен момент от живота ни,нима не се озъбваме скрито ако някои не ни е приятен,нима не ни се иска да подскачаме от радост на публично място ако разберем приятна за нас новина.Те го правят без умисъл по някакви техни емоций.Те не се прикриват като нас и това ни прави нас нормални и здрави пред тях,но зад тази наша нормалност има лукавост.Нима ние нормалните луди душевно болни с прикрита лукавост ни прави по здрави.Нормално ли е без желание от учтивост да се усмихнеш на човек исъщото до го направи душевно болен хеи тъи миролюбиво.Примери еднозначно може да се дадат много за отдвете страни на барикадата.Нима тази прикритост е Богоугодна.Бог съди по сърце и мисля че трябва да се замислим какво крием в нашите.Не мислите ли братя и сестри че тези душевно болни хора са по близо до Бога освен ако не изключим престъпниците дето си вадят жълти книжки да са на свобода при нас лудите дет си лудуваме на воля между нас и на нечий гръб от нас.Според мен Бог на всеки е дал път на спасение на душата си.На нас молитва,изповед,свето Причастие,на присмиваните от нас детското и непринуденето.Дали да не доиде времето да съжаляваме че не сме били като тях.Като им се подиграваме не подиграваме ли и Бога че всичко е по негов промисъл и допущение защо дава на всеки каквото ще му е в полза да се бори за спасението си според силата ни,характер и общообособена личност.Бог да е с нас и пази братя и сестри да ни дава сили да се борим с изкушенията,да бъдем силни в молитвите си и да ни даде това което е полезно за нашето спасение.Амин!