Митрополит Николай: Можем да променим цялата държава
 25.07.11

Ако последователно живеем християнски живот, можем да променим цялата държава

В Москва бе на посещение председателят на Комитета по биоетика при Светия Синод на Еладската Православна Църква митрополит Месогейски и Лавреотикийски Николай (Хаджиниколау). Той отговори на въпроси на „Татьянин День” за някои от най-острите проблеми на биоетиката и за това, как гръцката Църква съществува в условията на икономическата криза.

- Владика Николай, Вие сте председател на Комитета по биоетика при Светия Синод на Еладската Православна Църква. Кои проблеми на биоетиката са най-актуални за Гърция днес?

- Комитетът по биоетика в Гърция се занимава с три основни проблема: трансплантацията на органи, техниките за изкуствено зачеване и евтаназията. Занимаваме се също и с проблемите на изучаването на стволовите клетки, природата на ембриона и генетичната етика. Впоследствие започнахме да разглеждаме въпросите на етиката на нанотехнологиите и етиката, свързана с процесите, протичащи в нервната система на човека, тоест невроетиката и психоетиката. Особено внимание в последно време се отделя на въпросите на етиката в последните минути от живота на човека. Разглеждаме терапията, която облекчава последните страдания на човека, намиращ се в тежък стадий на сериозно заболяване.

- Обществото, правителството, медицината в Гърция често ли се интересуват от мнението на Църквата по тези въпроси?

- Да, доста често. Преди всичко се обръщат представители на социалните служби, защото сега, съгласно гръцкото законодателство, ние следваме общоевропейските правила и въпросите на биоетиката се поставят особено остро. Също така от мнението на Църквата се интересуват по време на различни медицински конференции и в процеса на работа възникват въпроси от етичен характер. Въпросите на биоетиката в своя чист вид занимават и самата гръцка Църква, т.е. вече говорим за изследователския аспект на проблема. Така че самата Църква е заинтересована да се развиват изследванията на етичните проблеми. Освен това, от мнението на гръцката Църква се интересува и Вселенският събор и различни организации на другите Църкви, като Ватиканския съвет, например.

- Еладската Църква организира ли конференции с представители на други Църкви и други конфесии?

- Да, правим такива конференции. Аз нееднократно съм участвал в подобни мероприятия и в Рим, и в Англия, и в Румъния, и в самата Гърция. Сега активно сътрудничим с един румънски Университет.

- В Гърция се защитават много дисертации по въпросите на биоетиката…

- Достатъчно много. В Гърция с тези проблеми се занимават вече 10 години. Първи с тези въпроси започнаха да се занимават богословските факултети, основно в Солун, след това и в Атина. Сега предметът биоетика има междудисциплинарен характер в Университета на остров Крит, т.е. всички студенти могат да прослушат този курс.

И аз самият написах една от дисертациите си по въпросите на биоетиката.

- По каква тема?

- Трансплантацията на органи.

- Нобеловият комитет присъди нобелова награда в областта на медицината на учен, разработил метод за екстракорпорално оплождане (ЕКО). Доколко е актуална тази тема за Гърция? Какво е мнението на Еладската Църква по повод ЕКО?

- Ние се занимаваме с този въпрос от около три години. Позицията на Гръцката Църква е отразена в колективен документ, в който са отбелязани 80 основни пункта. Този официален документ е преведен на английски, френски, немски и руски език. Ние го изпратихме на всички организации, които се занимават с въпросите на биоетиката. В него са отразени основните позиции и начинът, по който духовникът да обясни позицията на Църквата на своето паство.

Гръцката Църква може да приеме новите технологии, ако се съблюдават три основни положения. Първо, да не се унищожават ембриони. Второ, да не се извършва смесване на генетичния материал. Тоест двойка, извършваща изкуствено оплождане, да не е длъжна да ползва чужда яйцеклетка или чужди сперматозоиди. И, трето, за тези цели да не се създават „излишни” ембриони, които след това няма да се използват.

- Как да постъпят родителите, които нямат възможност да имат свои деца?

- Аз, разбира се, смятам, че двойката е длъжна, преди всичко, с Божията помощ да си роди дете, да се моли, да дава обети, да извършва духовни подвизи. По-добре, ако детето е от Господа, отколкото направено по изкуствен начин.

- Днес в Русия е много наболял проблемът за абортите, в това число по медицински причини. Каква е ситуацията в Гърция? Какво Църквата и Вашият Комитет правят за неговото решение?

- Преди да преминем към проблемите за ембрионите с отклонения в развитието, е нужно да отбележим, че в Гърция е много тревожен проблемът с нежеланата бременност. 300 хиляди аборта се правят всяка година. Това е огромно количество. Особено ако знаем, че в Америка се правят по около 1.5 милиона аборта, при население 20 пъти по-многобройно от гръцкото. Ние разглеждахме проблема за статуса на ембриона, природата на ембриона. Както Комитетът по биоетика, така и Църквата под никакъв предлог не можем да приемем унищожаване на ембриони.

Що се отнася до непосредственото изпълнение на тези решения, Синодът изпревари Комитета по биоетика и остави решението на проблема на съвестта на духовния отец и на самия човек. Разбира се, Църквата не може да приеме аборт за дете със синдром на Даун, това не се съгласува с църковната логика.

- А когато е застрашено здравето на майката?

- Това влиза в кръга решения, които взема духовният наставник. Тоест свещеникът е длъжен да вземе конкретно решение с конкретната двойка. И, разбира се, лесни отговори на тези въпроси не е възможно да се дадат нито от страна на Синода, нито от страна на свещеника.

- Днес Църквата е длъжна да отговори на предизвикателствата на времето. Едно от тях е възможността да се клонира човек. Международните документи забраняват подобни разработки. Но ако някои злонамерени хора все пак клонират човек и той пожелае да се кръсти, този клонинг ще бъде ли приет от Църквата?

- С въпросите на клонирането се занимаваме постоянно, защото тази област се развива стремително. Слава Богу, ние помолихме Светия Синод да не приема прибързани решения, защото е ясно, че клонирането на човек не може да се случи в близко време по ред причини. Самата природа се отказва да участва в клонирането на човека, това е научен въпрос.

Освен официалната позиция мога да кажа своето собствено мнение. Да допуснем, че човекът е клониран. Защо Църквата трябва да се откаже от него? Проблемът ще бъде не с клонирания, а с този, който го е създал. Той ще бъде негов родител, но как може да има един родител, а не двама? А клонирания, ние, естествено, ще кръстим.

Въобще по тези въпроси има още много работа, провеждат се различни конференции. Но сега е необходимо да се решават други, по-важни въпроси.

- И кой от тях днес е най-важният?

- По биоетика? Например, много сериозни проблеми поставя евтаназията, но по тях има решение. По въпросите на изкуственото оплождане, като цяло всичко е ясно. Сега възникват сложни проблеми в областта на невроетиката и сериозните заболявания, при които човек губи разсъдъка си. Например, болестта на Алцхаймер и подобните на нея. По обем това не е най-важният проблем, но обсъжданията по него са малко и почти няма решения.

- Днес Гърция преживява много изпитания: криза, безработица, улични бунтове, палежи, загиват хора на улицата... С какво според Вас е свързан този изблик на агресия? Как е възможно такова нещо в православна страна, където хората още от детството си живеят по законите на православната църковна традиция?

- За жалост, в процентно отношение от цялото население на Гърция все пак малко хора действително ходят на църква и се възпитават в рамките на религиозната традиция. Но въпросът е другаде. Въпросът е в това, защо в страна, където съществува такава сериозна традиция, хората се държат по този варварски начин на улицата. Развалиха ни или ние сами се развалихме, защото се отдръпнахме от Църквата. Например, в образованието протича процес на дехристиянизация. През 1981 година се опитаха да изключат християнските компоненти от системата на задължителното образование. Но може би у Вас се създава негативна представа за Църквата, защото виждате само лошото? В Гърция има и добро и то достатъчно много.

- Ние виждаме и доброто, просто сега ви питам именно за лошото. В руските средства за масово осведомяване имаше съобщения, че е наложен тригодишен мораториум на ръкоположенията, защото във връзка с кризата държавата няма средства да издържа нови свещеници. Вярно ли е това?

- Не, това не е вярно. В течение на един месец аз лично ръкоположих четирима свещеници, а още няколко кандидатури са почти готови.

- И все пак в Гърция Църквата и държавата са обединени. Такова тясно сътрудничество, и сближаване при тази ситуация помага или вреди?

- Сътрудничеството никога не може да бъде лошо, но в днешната ситуация отношенията между Църквата и държавата не са много добри в този си вид. Гърция е държава, управлявана от закона. По закон държавата може да контролира Църквата.

Обаче е ясно, че в днешните трудни условия държавата има нужда от Църквата, особено в социалната дейност, която тя винаги е осъществявала. И затова отношенията са добри и спокойни.

В нашата митрополия отношенията с политическата власт са прекрасни, нямаме никакви проблеми.

- Как противодейства днес Църквата на процесите на секуларизация и на размиване на нравствените норми в обществото?

- Църквата днес е единствената надежда за обществото, и затова аз със съжаление виждам, че тя не действа правилно. Сега, в тази сложна ситуация, Църквата би могла не само да храни хората в буквалния смисъл, но и да им даде вяра, надежда, истина. Църквата може да покаже на младия човек смисъла на живота и аз съм убеден, че тя е в състояние да го направи. Сега всеки млад човек, при всички обстоятелства може да се обърне към Църквата и там където съществуват здрави обители на религиозен живот това се случва.

Ако последователно живеем по християнски, можем да изменим и държавата. Цялата Римска империя се измени и стана друга държава след приемане на християнството и това е възможно и днес. И това е извън зависимостта от духовната борба, която винаги се води между тъмните и светлите сили.

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска


                                   Източник: ПравославиелБГ