Автор В. "Труд"   
понеделник, 09 май 2011
 
- Отец Любомир, навръх Гергьовден скандал помрачи празника на българския манастир в Света гора. За първи път от години чудотворната икона на свети Георги не бе изнесена на литийното шествие по искане на гръцки монаси. Вие всяка година ходите на Атон - и там ли има политика, съперничество, национализъм?

- От 2001 г. насам всяка година ходя в Света гора. Не съм забелязал национализъм. Напротив - Зографският манастир се радва на добър прием от останалите манастири. Със забраната за изнасяне на иконата братята са се презастраховали. Пътят е стръмен, ако е било кално, може да бъде опасно.

- Предполагам, разбирате разочарованието на 700-те български поклонници?

- Разбирам го, но истински вярващият изживява празничното настроение по време на светата литургия.

- Случайност ли е, че българи рядко успяват да видят килията на Паисий в сръбския Хилендарски манастир?

- И аз съм влизал в килията само веднъж. Нарочно или не, ключът обикновено е у един монах, който или го няма, или не могат да го намерят. Донякъде разбирам монасите от “Хилендар”. Те не искат поклонението в манастира да се превръща в национално поклонение на българите. А и Паисий Хилендарски е бил там само няколко години. Иначе той е брат на Зографския манастир. Един от параклисите в “Хилендар” е изографисан с пари на брата на Паисий - Хаджи Вълчо, и този параклис може да се види. Чете се и ктиторският надпис.

- Длъжник ли е българската държава на Зографския манастир? Сърбия, Русия, Гърция давали повече пари за своите манастири на Атон.

- В последните години Зографският манастир се променя в добрия смисъл. Тече ремонт на много фронтове. Оправя се и пътят към манастира, и самият манастир. Но за възстановяването са нужни много средства. Държавата, колкото и да даде, пак ще бъде малко. Получава се подкрепа и от ЕС по различни програми. На фона на други държави помощта на България може би изглежда малка, но ние си имаме финансови проблеми.

- Не се ли сещат политиците за църквата само на християнските празници?

- Да. На големи празници политиците демонстрират единство между църква и държава. Докато в ежедневието църквата е изтикана на заден план. Най-важното за църквата е нейната мисия - да стигне до младите хора и до децата. Въпреки настояванията на БПЦ за въвеждане на вероучение, което да учи децата на морал и етика, държавата си прави оглушки.

- Вие на какво учите трите си деца?

- Да бъдат добри граждани, да спазват законите, да са честни в своите постъпки и намерения. Когато видят несправедливост, не да премълчават, а да реагират.

- Подкрепа или съпротива усещате от околния свят във възпитанието? Не е тайна, че обществото и училището боледуват от липса на ценности.

- Моите деца малко или много стават бели врани. Надеждата ми е рано или късно те да се съберат с други бели врани. Така постепенно битието ни да побелее.

- Покрай върволицата от празници и почивни дни се замислихме над някои български черти. Вие често пътувате. Ето и сега ви намираме на Емона. Според вас защо се държим като хулигани, дори убийци на пътя? Макар че и вие обичате високите скорости.

- Обичам ги, но поне според моето усещане не се държа убийствено. Поведението ни като шофьори пак опира до манталитет. Липсват авторитети. То е и трудно човек да си ги изгради, като гледа водещи политици как говорят с жаргон и език на улични апапи. Затова всеки вика: “Ти ли ще ми кажеш!”, и подминава знаците на пътя.

- Друг проблем се оказва българското трудолюбие. Поговорката “От работа се става гърбат, а не богат” има повече поклонници от “Залудо работи, залудо не стой”.

- Примерите за българското трудолюбие са повече в миналото. След години на социализъм и атеизъм трудолюбието остана на заден план. Сега основна част от хората гледат повече да въртят далавери. Разходи ли се човек из страната, вижда колко земи има пустеещи и как никой не ги захваща.

- Кажете и други модерни думи освен далавера?

- Менте, шашма... За жалост, дори да се появи честен човек, другите виждат в него корист, търсят се задни мисли, лична изгода. Тъжно.

- Тъжно ли ви е, като гледате новите идоли на съгражданите си?

- За жалост новите идоли са хора, които с малко труд са се домогнали до голяма слава и материални богатства. Фолкпевици, политици. Всички недоволстват от ниския морал на политиците, но всеки, който има възможност, става като тях. Или ги хвали, ако е близо до тях. Това не е християнско. Христос е казал: “Когато казвате “да” - да е “да”, когато казвате “не” - да е “не”.

- Антропологът Харалан Александров прави горчивия извод, че оцеляваме като социални мутанти. Задоволяваме се с минималното и се отказваме от всичко, което ни определя като свободни и достойни същества. Цената е саморазрушение.

- Саморазрушението е от години. Човек с ниски морални ценности, свързани единствено с материалното, е обречен на разрушение. Защото самото материално е обречено на разрушение. Свободният човек има право на избор. За да имаш право на избор, трябва да имаш знания. Образованието не е само под формата на наука, то е познание за морала. Моралът учи кое е добро и кое - лошо. Знаещият може да избира. Незнаещият взема това, което му се предлага. Превръщайки се в консуматорско общество, ние сме подвластни на рекламата и на големите фирми, които си продават продуктите.

- Утехата е, че целият свят става потребителски.

- Така е. Но в Гърция или в Македония имат различно отношение към църквата и към празниците.

- От бедност ли губим сетива за духовното?

- Ние сме си виновни за бедността. И аз съм от поколението, което чака някой да му даде указания или да му оправи живота. Когато работи и попадне в добри условия, българинът става друг. Държавата трябва да се грижи за условията, в които човек живее и работи. А не да раздухва чиновниците, които разчитат и на нерегламентирани способи за набавяне на средства. Тези дни гръмна новината за смяната на ръководството на НДК. Не коментирам кой какъв е в НДК, но НДК от 20 г. е на самоиздръжка и е печелившо предприятие, което се занимава с култура и духовност.

- Защо българинът търси вината другаде, само не в себе си?

- Християнинът търси причината за случващото му се в себе си. Той подхожда към останалите хора с кредит на доверие. Когато съм излъган, аз не коря човека, който ме е излъгал. Сърдя се на себе си, че не съм прозрял с какъв човек си имам работа. Една от основните молитви на християнството на Ефрем Сириец завършва с думите: “Боже, дай ми възможността да виждам моите прегрешения и да не осъждам брат ми.”

- Поне на политиците щедро и лесно даваме кредит на доверие.

- Пословична е нашата доверчивост в това отношение. Ние сме като деца на панаир - интересен и пищен преди избори, когато всеки ти сваля звезди от небето.

- Каква е отговорността на клира за бездуховността и отчаянието?

- Трябва да бъдем по-активни. Обикновеният енорийски свещеник трябва да познава хората в енорията си, да ги обгрижва духовно. Да ги запознава с Христовото евангелие и да говори на разбираем език на тези, които го слушат.

- Не искам да ви вкарвам в грях, но католическата и протестантската църква са по-близо до проблемите на вярващите, отколкото БПЦ. Защо е така?

- Православната ни църква винаги се е грижела за духовното, а до 1944 г. е срещала и подкрепата на държавата. Имала е сиропиталища и домове за възрастни. Католиците по-рано са се сблъскали със светски проблеми и са се научили да сверяват часовниците си със съвремието. Да не забравяме и гоненията на църквата в България. Макар че тя бе преследвана и в Полша, но поляците казваха: “Първо съм поляк, после - комунист.” Тук беше първо комунист, после интернационалист.

- БПЦ години наред бе прекалено близка с политиката. Сега не е ли прекалено свързана с бизнеса?

- Църквата има достатъчно имоти, с които да се издържа. По-скоро бизнесът понякога е зависим от църквата, търсейки да си закупи индулгенции за неща, които е правил не както трябва.

Визитка

* Любомир Братоев е роден през 1961 г. в София.

* Завършил е 91-ва немска гимназия и радиоинженерство в Техническия университет.

* Работил е като екскурзовод, журналист, шофьор на такси.

* През 1995 г. е ръкоположен за дякон и постъпва на служба при дядо Симеон, митрополит за Западна и Средна Европа.

* Служи без заплащане в “Св. Александър Невски”.

* През 2001 г. освети мястото за параклис в българската база в Антарктида.

* През 2006 г. спечели 50 хил. лв. в “Стани богат”.

* Собственик на семейната чорбаджийница “Подуянски кестенъ” в София.

* Обича моторите, Deep Purple и Led Zeppelin.

* Женен, с три деца - Матей, Лука-Игнат и Мария.

Източник: в. Труд със заглавие "Преди избори сме като деца на панаир"


                                     Източник: ДвериБГ