Един ден Сара, която беше 15 годишно момиче, се прибра от училище в много лошо настроение. По-рано през деня се беше скарала с най-добрата си приятелка и на двете това не им се беше отразило никак добре.
“Сара!” – извика майка й. “Ти знаеш, че когато се прибереш, трябва да помогнеш с домакинската работа в къщи. А освен това и закъсня!”
”Идвам Мамо!” – извика Сара, изправи се и се затътри към кухнята.
“Какво” – тросна се тя, когато майка й я погледна ядосано изпод вежди.
”По-добре ще бъде да си оправиш поведението, млада госпожице!” – предупреди я майка й,“или ще те приземя много бързо на земята!”
”Както и да е.” – Сара започна да дрънчи с чиниите в мивката, опитвайки се да причини колкото се може повече шум.
”Сара!” – възкликна майка й. “Как смееш да ми държиш такъв тон? Върви си в стаята!”
”Не.” – извика Сара, хвърляйки кърпата, която използваше, за да попие кръвта от ръката си.
”Само още един път кажи НЕ и ще видиш какво ще стане” – отвърна майка й. Изглеждаше наистина ядосана.
”Добре.” – саркастично каза Сара. “Не.”
”Как смееш?” – майка й я зашлеви.
Сара се отдръпна една крачка назад и погледна майка си невярващо. Тя никога преди това не беше я удряла!
”МРАЗЯ ТЕ!” – изкрещя тя, преди да избяга навън от къщата.
”Сара, върни се обратно!” – извика майка й, тръгвайки след нея.
”Остави ме на мира!” – изкрещя й в отговор, пресичайки улицата.
“МРАЗЯ ТЕ!” Тя продължи да бяга, докато чу характерен звук от рязко натиснати спирачки и писък. Обърна се, надявайки се да не е това, което си мислеше, че може да е…
Хора се бяха струпали около майката на Сара, която лежеше насред улицата, окървавена и някак си счупена.
”НЕЕЕЕЕЕ” – изкрещя Сара, бягайки обратно към нея и изблъсквайки хората от пътя си. “О не не не не…”
Майка й нито помръдваше, нито дишаше. Беше напуснала този свят! Сара взе главата й в скута си и погледна към небето, разтърсвана от ридания.
Не можеше да повярва, че последните думи, който беше казала на майка си бяха “Мразя те!”
Отделете минута-две и помислете за думите и държанието си, което имате към вашите близки хора.
Винаги, когато им се ядосате или ги нагрубите, помнете, че думите, с които се разделяте може да са последните, които ще сте им казали!
Източник: сайта Сибир
За добрата дума, усмивката и още нещо в ...
Росица Кирилова – „Най –добрата дума ”