Васула vs. Ванга
Автор Златина Иванова
четвъртък, 17 март 2011
Докато у нас се вихрят великопостни страсти "за" и "против" Ванга, вчера Св. Синод на Вселенската патриаршия се произнесе за учението на една известна окултистка с гръцки произход, с прозвището Васула (вж тук). Въпросната дама, която живее в Швеция, вече 20 години разговаря тет-а-тет с "основателя на Църквата Господ Иисус Христос". Взаимно се благославят, разменят си любезности и фрази от Евангелието. Има повече книги от Дънов и сигурно повече последователи по света. Окултистката има свое лоби в родината си, сред което са и няколко православни клирици, включително и митрополитът на Претория Серафим (Александрийска патриаршия). Последният ревностно защитава "православния характер" на откровенията й, понеже съдържали "много цитати от Евангелието". По съвпадение, случаят прилича на този у нас и сравнението се налага от само себе си. Нека видим как двете православни Църкви реагират в аналогична ситуация, когато окултисти претендират, че проповядват Христос.
На първо място прави впечатление, че учението на гръцката Ванга е отхвърлено официално от Вселенската патриаршия и решението е направено веднага публично достояние. В нашия случай дебатът се води в сутрешните блокове на телевизиите, по сайтовете и в пресата.
На второ място, решението на Вселенската патриаршия има ясен адресат - това са православните християни. Именно те могат да не различат лъжата, именно те могат да се объркат и изменят на вярата си, която пазят като "скъпоценен камък". Решението е недвусмислено насочено и към свещениците: вие сте тези, които трябва да обясните на хората за какво става въпрос, вие сте тези, които не трябва да допускате последователи на тази жена да учат Божия народ вместо вас. Ако има такива в митрополиите, отстранете ги. Така ще опазите повереното ви словесно стадо, което не е ваше, а Христово.
В българския вариант адресатът са домакините, които пият сутрешното си кафе и чакат да започне предаването на Гала. Също и господата, които прехвърлят "24 часа" в офиса си в очакване на шефа. Тази "публика" хал-хабер си няма за какъв скъпоценен камък иде реч и каква е вярата на апостолите. Клириците сред зрителите могат и да разбират, какво говорят в студиото, но те не обичат да ги поучават по телевизора. Още по-малко пък техни колеги.
На трето място, Вселенската патриаршия демонстрира как всъщност се отсичат от църковното тяло лъже-ученията. Разпространителите на тази ерес и упорстващите в нея не се допускат до църковно общение - с други думи, не могат да бъдат в общение с Църквата, което става чрез причастяването на всички от една чаша. Кратко и ясно. Повече от това няма какво да се каже, нито какво да се вземе. Отсега нататък свещениците няма да допускат последователи на Васула да приемат св. Причастие, да се венчават и въобще да участват в светотайнствения живот на Църквата. С едно изключение - тайнството на покаянието и изповедта, което ще им отвори обратно вратата към Христовата църква.
В българския вариант църковният начин за отличаване на истината от лъжата се оказа анатемата. Анатемата с педагогическа цел... "Анатемата" шества по сутрешните блокове, в пресата и сайтовете, анатемата е вече любима дума, която превръща в хитова всяка пресконференция. Анатемите се изстрелват напосоки, във въздуха, срещу различни грешници, с очаквания ефект да стреснат и върнат в пътя заблудените. А заблудените, както казахме, пият в този момент кафе и чакат сутрешния блок на Гала. Заплахата от анатема кой знае защо точно в този момент никак не им се струва страшна. Вероятно се компенсира от приятния аромат на първото кафе за деня.
И последно, решението на Вселенската патриаршия указва механизъм, чрез който то да стане достояние на цялата църква и да бъде изпълнено. Неспазването на решението за отлъчване от Причастие и от останалите тайнства на Църквата ще бъде санкционирано от свещените канони. Това е указание отново за клириците, чиито именно задължения се разглеждат най-вече в църковните правила.
В българския случай няма никаква яснота какво да се прави с "църковната позиция за Ванга и Дънов". Защото сутрешните блокове си сменят темите и в тях попадаш за ден-два. Даже не е като чудото, което трае три дни. И във вестниците е същото. Разчита се домакините да прочетат някоя църковна книга за врачките и окултизма, но те, първо, рядко купуват книги, а вероятността да посегнат към някоя църковна е още по-малка. Особено ако има възможност отвътре да изскочи някоя анатема.
Естествено, някой може да махне с ръка и да каже, че това са византийски работи, а ние имаме самостойна, автокефална църква... Да, така е. И точно поради това се очаква от една такава Църква да може да пази и преподава учението на Христос не само чрез патината на традицията, но и чрез живото слово. Не сме ли причастни на живата традиция, се превръщаме в църковни аматьори, които сега се учат да вървят. За Църква с многовековна традиция като нашата това е, меко казано, недопустимо. На такава възраст първите стъпки във вярата не будят умиление, а съвсем различни чувства. И за тях "липсата на духовно образование сред народа" няма вина.
Източник: ДвериБГ
