РОДОПА ПОМНИ

Родопа - роза каменна!
Тъй писал е поетът.
Палитра цветна, пламенна,
от багри ярки свети.

Камбанен звън и чанове
огласят гледки дивни.
Едни издигат храмове,
а други...са подривни.

Тук българските родове
на две са разделени.
Делят небесни сводове.
Текат сълзи солени.

Едни под Кръст смирили се,
а други молят с длани 
/дедите им превили се
под страх от ятагани/.

Родопа съкровените
съдби скатала в пазва -
за падане, възземане...
и в песните разказва.

                        ЕСТИР