На панихида с пропуск или покана    

 Автор Ивайло Найденов   
неделя, 20 февруари 2011

Винаги съм знаел и твърдо вярвал в умението и  изобретателността на административния апарат на държавата и Църквата ни да изненадват с  впечатляващи нововъведения, смущаващи решения и  невероятни гафове, за по-кратко - безумия. Но винаги ми се е искало да бягам от конфронтацията с този феномен. Е да де, ама то като те преследва отвсякъде, как да бягаш?

Днес е 19 февруари - ден, в който всеки си спомня за един различно мислещ, изпреварил времето си  човек, йеродякон Игнатий (Васил Левски). Личността, която ни кара да забравим различията помежду си и да заговорим за Отечество. Любим и скъп, той е вечен образец за подражание. Като родител осъзнавам възпитателната роля, която има личността на Дякона за децата, особено в нашата действителност днес, а като християнин знам, че единственото, с което можем да му се отблагодарим, е нашата молитва за него.

Взех децата си и се запътихме за старинния храм „Св. София”, където по програма в 17.00 щеше да бъде отслужена панихида за Дякона. Центърът на София беше опакован с червено-бели ограничителни ленти, които бяха разкъсани от вятъра и се вееха като украса. На фона на гърмящата минорна музика от паметника на Левски изглеждаха доста гротескно. Навсякъде беше завардено и заградено, като че ли днес ще екзекутират някой враг на Европейската империя. Отдадохме това на прословутите мерки за сигурност. Като че ли всичко искаше да ни предупреди за неприятното, което ни очакваше. Подминахме неудобствата по придвижването и стигнахме да храма. И тук!… На няколко метра от входа служители на МВР ми поискаха пропуск или покана за панихидата. Не разбрах или по-скоро ми се искаше да не разбирам. Децата ме гледаха и те с питащ поглед, усещайки, че има нещо ненормално. Те знаят как се влиза в храм - свободно. Бях  доста объркан. От кого трябваше да е тази покана, кой ги раздава, за какво точно ми е? Да не би да има някакъв списък с имената само на избрани, които имат право да участват в обща молитва за йеродякон Игнатий. А другите? Наистина не разбирах. Така ми се искаше да е някакво недоразумение, но… „Поканата за панихидата, ако обичате, или пропуск” - повтори ми униформеният служител.

Тръгнахме си. Вървяхме тъжни и обидени. Стана ми студено при мисълта, че някой определя тези, които имат право заедно с водещото софийско свещенство (в случая доста многобройно и доста водещо) да се помолят за Дякона. От тези размисли ме извади ироничното подхвърляне на сина ми: „Едва ли такова общество е искал Левски!…” Сигурен съм, че той не  е искал такава действителност, но и ние не я искаме. И се ужасявам от възможността да дойде време, в което държавата и Църквата ще ни предлагат покани и пропуски за „Вход”, но ние ще предпочетем да останем отвън.

Влязохме в храм-паметник „Св. Александър Невски”, за да свършим това, за което бяхме тръгнали. На входа беше дядо Добри. Явно и той беше от тези, които нямаха покана за панихидата…


                               Източник: ДвериБГ