Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2011 20:21 - СТАВАШЕ ДУМА САМО ЗА МОЛИТВА....
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1671 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 12.02.2011 20:42


„Ставаше дума само за молитва…”    

 Автор Николай Паунов   
сряда, 09 февруари 2011
 
"Ставаше дума само за молитва, която би могла да помогне на роднините на умрелите, опело на самоубийци не е обсъждано” – така е отговорил на въпросите на журналисти игумен Сава Тутунов след Архиерейския събор на Руската православна църква. „Молитвата, която може да помогне на близките на доброволно напусналите живота, въобще не може да се разглежда като "пълноценно опело"".

Поводът за подобни въпроси е било изказване на Руския патриарх Кирил за липсата на достатъчно общуване между епископите и клириците, давайки за пример противоречивата практика относно погребенията на самоубийци. "Необходимо е да се въведе единна практика, така че да се спрат злоупотребите - както поради прекалена строгост, така и заради неоправдано снизхождение... В Москва беше съставен особен чин на молитва за самоубийци. Аз поръчах на Богослужебната комисия да го проучи и, ако бъде одобрен от Св. Синод, той ще бъде изпратен до всички епархии за ползване", е заявил патриархът. Казахстанският митрополит Александър пък е споделил, че в епархията "има огромно количество суициди, хората идват със скръб". Той е отдал голямо значение на съборната молитва, "която може да помогне на живите, така че те с църковни средства да придобият мир в душата си". Игумен Сава също така е обяснил, че православните канони "сами диференцират" причините за смъртта. „В този смисъл, ако човек сложи край на живота си в пристъп на безумие, то такъв край не се разглежда в православието като самоубийство и покойният може да бъде опят и погребан по християнски”.

Дотук с цитатите от Архиерейския събор на РПЦ. Чест прави на руските архиереи, че не са избягали от обсъждането на тема, която от векове се счита за църковно табу. И доколкото трудно може да се очаква в обозримо бъдеще архиереите на БПЦ да разискват подобен въпрос, може би си струва да отделим на дискусията малко повече внимание. Кой всъщност би могъл да се ангажира с преценката: разумен или безумен е бил човек в един толкова необясним, драматичен и трагичен момент? А ако решението е грешно? А ако е убийство, маскирано като самоубийство? След като Господ ще ни съди всички, защо Му се изземва тази функция от хора, които с далеч по-прости неща не успяват да се справят? В последните години и у нас много възрастни хора - болни, изоставени и отчаяни от мизерията - посягат на живота си, докато държавата и обществото нехаят. Наследниците им пък се интересуват само от имотите, които ще придобият, а „старите” се явяват досадна пречка на плановете им за по-добър и обезпечен с нови придобивки живот. Понякога „убийството” чрез омраза и бездушие е в не по-малка степен причина за смъртта от описаното в заключенията на съдебния лекар самоубийство.

Някои от най-великите световни писатели също завършват живота си със самоубийство. При едни оспорвано, при други доказано. Но творчеството им е толкова жизнеутвърждаващо, че на милиони хора, които са разтворили книгите им, са дали надежда в труден момент и сили за справяне с житейските изпитания. Не заслужават ли те поне молитва?

За смъртта трудно се пише. Съзнавам, че вероятно още по-трудно е да се чете написаното. А най-мъчно е да се говори. Опитвали ли сте да кажете нещо утешително на хора, покрусени от загубата на близък, което да не звучи като предъвкано, сухо клише? На мене никога не ми се е отдавало. А представете си, че загубата е била внезапна и (по нашите човешки представи) преждевременна. И все пак за вярващия остава утехата, че тази раздяла е временна, и надеждата, че любимият човек ще намери покой и небесна радост, тъй като "Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лука 20:38). Но нищо от това не му се полага, ако е… самоубиец, тоест човек, отхвърлил Божия промисъл за себе си и посегнал на най-ценното, което му е дарувано – живота. Но каква е всъщност истината, знаем ли? И защо си мислим, че сме наясно с Божия промисъл?

                                               ИЗТОЧНИК: ДВЕРИ БГ

                        ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ

         Не за пръв път ще кажа, че има бавни самоубийства, има бързи самоубийства, има волни, има неволни самоубийства. Кой свещеник ще ги уточни? Как и къде се погребват самоубилите се наркомани, алкохолици, шофьори, катастрофирали пияни? С какво предимство се ползват те пред тези, които в даден момент също не са издържали и са си посегнали чрез лекарства, или въже, или удавяне и т.н. И кой е виновен за това, че свещениците гледат да си отслужат службите и повече не ги интересува никакви енориаши?! Кой от тях е отделил време да поговори с депресиран човек и да му разкрие истината?
       Един свещеник се върна от погребение и се оплака, че опял самоубил се човек, защото никой не му е казал преди това. Но защо той не е знаел нищо за този човек, та той беше от неговия квартал?! Как така той ще съди човекът, останал без сили, съсипан от дяволската сила, която го е преборила, след като той никак не му е помогнал?
       Не е ли казал Господ: Не съдете, за да не бъдете съдени?! Най-вече нещастните православни миряни, които не знаят нищичко. Особено по селата и малките градове службите са само в неделя и на по-големите празници. Все едно и също представление всеки път. Свещеникът си служи, хорът си пее, останалите слушат, гледат, пък им омръзне и си ходят по живо, по здраво, преди да дойде краят на службата. Кое са чули, кое са запомнили, един Господ знае. Поради тяхната зрителска роля, поради това, че не участват по никакъв начин в службата, неангажирани, те нямат мотивация да стоят. Край свещеника има няколко постоянни активистки, и това е... Че Божието царство не е ядене и пиене, а мир, правда и радост, кой го е еня. А храмът трябва да бъде оазисът за жадните и гладните духом, за да издържат на нападенията на рикаещия като лъв дявол. Когато и някой да иска да си поговори с нашия свещеник, той все бърза, все няма време, той има по-спешна работа. Възхищава се на модерно облечените, а към другите се отнася с пренебрежение.  Много църкви са като семейни фирми. Важна е парАта и храната. Там за вярващи хора няма място, да не би да им видят нередностите, а това, че Господ вижда, се забравя или не се вярва в съществуването Му.
        Да спра до тук, че ме заболява сърцето. Но исках да кажа, че тези, които сами действат против Господа и не лекуват душите на поверените им, нямат право и да съдят жертвите на нечистата сила, която винаги е по-силна от незнаещия човек, който си мисли, че като има кръщелно и вече е християнин. И в края на краищата, ако физическото тяло е погубено, за душата все още има надежда до 40-те дни. 
          Няма човек, който да съди правилно. Един Господ Бог е непогрешим. Ние сме длъжни да се молим дори за враговете си, а какво остава за падналите от безсилие наши братя и сестри. 
          Молитви, молитви, молитви...а къде ще отиде душата след смъртта, това е дело на Божия съд, не на човешкия !!!  

                             С обич в Христа: ЕСТИР !  




Гласувай:
5



1. pisatelkata - ПОЗДРАВЛЕНИЯ, А ОТ НАС СЕ ИСКА ДА СМЕ ПО-ДОБРИ!
12.02.2011 21:48
Няма човек, който да съди правилно. Един Господ Бог е непогрешим. Ние сме длъжни да се молим дори за враговете си, а какво остава за падналите от безсилие наши братя и сестри.
Молитви, молитви, молитви...а къде ще отиде душата след смъртта, това е дело на Божия съд, не на човешкия !!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13704287
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031