Александър Бугаевски е един от най-изявените съвременни николаеведи. Той е организатор на ежегодни международни конференции на николаеведите, автор на наскоро излязло житие на светителя, в съавторство с архимандрит Владимир (Зорин).

За съвременния агиограф е необходимо да бъде детектив, текстолог, историк, археолог и анатомо-антрополог. Това е нужно, защото почти във всички текстове на жития на светии се срещат грешки, които могат да предизвикат съмнения за самото съществуване на светеца. Вече е доказано, че събитията, описани в древните ръкописни паметници за свети Николай Мирликийски, както и героите в тях не противоречат на известните исторически източници от същото време. През последните години изследователите са научили още много нови неща за свети Николай. И още предстои да научат.

Почти седемнадесет века са минали от времето на блажената кончина на светител Николай. Хиляди нови статии и книги за великия Мирликийски архиепископ са публикувани само за последните сто години. Но какво се е променило в знанията ни за светеца? От ХІХ век, когато е излязъл най-пълния сборник за житието, чудесата и иконите за светителя, всички сведения за него са претърпели промяна, която може да се каже, че в някои случаи е кардинална. Много манастири и църкви са били разрушени през ХХ век, икони са изчезнали безследно и описанията в споменатата книга от ХІХ век вече не са актуални за нашето време. Изучаването на древните паметници, все пак, дава възможност значително да допълним жизнеописанието на светителя. Някои подробности се налага да признаем за недостоверни или изопачени в някаква степен. Доказано е например, че някои сведения за живота на свети Николай Мирликийски са взаимствани от живота на друг светец – свети Николай Пинарски.

Освен това, едва през 1992 година стана възможно разрешаването на почти хилядолетната загадка, свързана с мощите на светителя. В множество хроники от периода ХІ – ХІІІ век се разказва за пренасянето на мощите на светеца от град Мир в италианския град Бари. И заедно с тях, немалко писмени документи от същия период говорят за похищаването на мощите от флотилията на венецианците. Само анатомо-антропологичните изследвания от втората половина на ХХ век позволиха да се установи истината в спора между двата италиански града за това къде се съхраняват мощите на великия Божий угодник.

През ХІХ и ХХ век е имало не една хипотеза, че малко от сведенията за свети Николай са реални и достоверни. За съжаление тази гледна точка през втората половина на ХХ век започва да става все по-популярна както сред католическите, така и сред православните клирици. В действителност събитията, описани в древните ръкописи за свети Николай и героите, които участват в тях не противоречат на известните исторически източници, напротив – допълват ги с важни сведения за времето, в което е управлявал свети Константин Велики.

На лов за мощи

Животът в Мир, в покрайнините на Византийската империя (Мир днес е град Дембре в южна Турция) през ХІ век вече бил неспокоен. Областта Ликия била подложена на многобройните нападения на селджукските турци. Жителите на града често се криели в планинските части на областта.

По онова време латинците наистина практикуали лов за светини. Смятало се, че ако придобиеш мощите на някой светец, той ще те закриля. В онези времена Бари бил голямо пристанище. А Венеция се славела като полупиратска морска държава. И двата града искали да завладеят мощите на свети Николай като покровител на мореплавателите. Според латинските хроники жителите на Бари два пъти пътували до Мир, за да пренесат мощите на свети Николай. През ХІ век житото в Мала Азия бил доставяно от Апулия и Калабрия. (Египет вече бил завладян от арабите и плодородните заливни долини на Нил вече не снабдявали Византийската империя, както се случвало до VII век). През 1087 година пшеницата в Антиохия, днешна Западна Сирия, била докарвана от Бари. И барските търговци използвали маршрута на корабите със зърно - минали покрай Мир, разузнали, но градът бил пълен със селджукски турци, които погребвали свой пълководец. Нямало къде да се отседне и те спешно отплавали. Продали зърното си в Антиохия и на връщане отново минали през Мир. Този път нямало турци. Намало и много от местните жители, защото те още се криели в планината, когато турците идвали тук. В храма на свети Николай имало четирима монаси. Моряците от Бари хванали един от монасите, заплашили го и той казал къде се намират мощите на светителя.

Трябва да се каже, че днешните гробници, които турците показват на туристите и поклонниците нямат отношение към саркофага с мощите от онова време. Трудно е да се твърди със сигурност къде първоначално е бил погребан светителят, но по всяка вероятност неговите мощи са били поставени в един от олтарите под пода, украсен с мозайка, а не в нишата, обособена като гробница.

Барските търговци и войници разбили мозайката в олтара с чук, един от моряците се спуснал в гробницата, паднал върху благоухаещите мощи на светеца и ги повредил. Търговците пренесли светите мощи на части, като ги полагали в свещенически одежди, които носели със себе си специално за случая. Заедно с главата на светеца благоуханното му тяло било пренесено на кораба. Има сведения, че барските търговци не са похитили целите мощи на свети Николай, защото се страхували, че ликийците могат дасе върнат от планината и да им ги отнемат. Само десетина жители на Мир успели да се доберат до кораба от Бари – все пак мълвата бързо се разнесла. Те нямали достатъчно сили, за да влязат в схватка с въоръжения отряд от моряци. Но вестта за кражбата на светинята бързо обходила областта и хората започнали да скърбят. Барските търговци били принудени да върнат иконата на свети Николай, която също откраднали от църквата. Освен това оставили голяма сума в храма на великия чудотворец.

Пренасянето на мощите на на свети Николай от Мир в Бари, съгласно древните хроники много трудно може да бъде описано в агиографски стил като благочестиво събитие с участието на хора, радеещи за светинята. Това събитие било кражба на светиня. Макар, че към фактът, че мощите се оказали в Бари би следвало да се отнесем като към Божия милост. Ако не беше кражбата на барските моряци, светинята вероятно щеше да бъде изгубена по време на някое от османските завоевания.

След десет години армадата на първия кръстоносен поход напредвала към Йерусалим. Кръстоносците се ограбвали и помежду си: на остров Родос избухнала разпра между пизанците и венецианците. А след няколко дни венецианците слезли в Мир, за да вземат мощите на свети Николай. И всичко се повторило. В храма отново имало само четирима монаси. В търсене на светинята венецианците разбили олтарите на църквата. Хванали един от монасите и след като го измъчили той им показал къде е останалата част от мощите на свети Николай Мирликийски. Те ги открили, разбрали, че са намерили само част от светинята и добавили към тях детски кости и женски череп.

След това венецианците се отправили на кръстоносен поход. Скоро фалшификацията била забравена. По-късно, в течение на столетия венецианската гробница била отваряна многократно и понеже там имало череп и други останки, венецианците твърдяли, че това са мощите на свети Николай Мирликийски.

По време на кръстоносния поход, частици от светите мощи се дарявали. И досега по света има много части от венецианския ковчег, които будят сериозни съмнения относно своята достоверност.

Баряните не раздавали на никого части от мощите на светеца. Построили храм в чест на свети Николай и там съхранявали светинята. Само малка част от десницата на светителя оставили над гробницата и в началото на ХІІ век тя била откарадната. Самата гробница на великия светител не била отваряна до петдесетте години на ХХ век.

Две гробници

Разкриването на гробницата в Бари станало между 1953 и 1957 година. Луиджи Мартино, италианският антрополог, който изследвал мощите живял много дълго. Когато изследвал мощите на светеца в Бари той бил още млад, а вече възрастен, изследвал и мощите на светителя във Венеция. И тогава, през 1992 година, той установил, че във Венеция се съхраняват тези останки, които липсват в Бари. Само че във венецианското хранилище били прибавени и други кости (женски и детски). Град Бари в течение на три столетия е принадлежал на Византия. Там и досега живеят много гърци, българи, руснаци. Гробницата на свети Николай се намира на мястото, където някога е била резиденцията на византийския император и е имало православен храм. В деня на паметта на свети Николай и съвременните барийци устройват кръстни ходове с чудотворното скулптурно изображение на светителя.

Така били разрешени почти хилядолетните спорове за автентичността на частта от мощите на свети Николай във Венеция. С помощта на новите научни методи, например чрез ДНК анализ ще бъде установена съвсем точно автентичността на много светини по света. Но това ще се случи в бъдеще. За момента антропологията дава отговор на много въпроси. Например, потвърждава това, че иконите вярно предават облика на свети Николай. Точно е измерен неговия ръст: 167 см. Освен това изследването на неговите мощи показват, че свети Николай е бил строг постник. Той се хранел само с растителна храна и е боледувал от болести, характерни за тези, които дълго са били в затвора и по-точно – в тясно и влажно помещение (известно е, че свети Николай е бил в тъмница по времето на диоклетиановото гонение). Луиджи Мартино определя, че великият светител е починал, когато е бил на възраст между 70 и 80 години. Благодарение на това може да се изчисли приблизително времето на неговото раждане.

А може ли да се възстанови хронологията на живота на човек, по стари гръцки текстове? - Най-древните редакции на ръкописите за свети Николай се пазят в библиотеките на Оксфорд и Виена. Те са наречени: “Деяние за войводите” и със сигурност са били написани през ІV век, скоро след блажената кончина на свети Николай. По-късно свидетелство едва ли може да съдържа толкова много имена, факти и точни описания – гръцки, латински и славянски.

На икони, фрески и на картината на Репин свети Николай е изобразен да държи ръката на палача, макар че на дело спасението на несправедливо осъдените е изглеждало по различен начин.

Императорът изпратил войници да потушат метежа на тайфалите (едно от вестготските племена). По пътя заради нахлуването на войската се разгорял спор между войниците, и местните жители. Свети Николай съумял да умиротвори всички. А водачите на войската повикал при себе си. В този момент дотичали жители на Мир с новината, че градоначалника е арестувал трима невинни граждани и е наредил на им бъдат отсечени главите. Светителят заедно с войводите и другите войници забързал към града. Той бил вече в преклонна възраст, около 70 години. А пътят бил около четири километра през планината. В древната хроника се казва, че свети Николай се страхувал, че няма да успее да пристигне навреме на помощ и да спаси от смърт невинните хора. И тогава войводите изпратили войници напред, които да забавят изпълнението на присъдата.

В древния текст е казано: мечът бил приготвен от палача. Войниците задържали изпълнението на присъдата, докато не дошъл светителят с военачалниците и не освободили невинните.

На прощаване светецът благословил войните, предричайки им победа в предстоящото сражение с тайфалите. И те победили... След победата над метежниците войводите се върнали в Ликия и благодарили на свети Николай. А владиката ги предупредил, че ще попаднат в беда, но че не трябва да се отчайват, а трябва да се обърнат към Бога и Господ ще ги опази. (Тримата военачалници са исторически известни личности. Единият от тях – Непотиан, станал консул през 336 година, другият – през 338 година.

Когато военачалниците се върнали в Константинопол ги посрещнали с почести, а след това ги оклеветили и ги хвърлили в тъмница. Аблабий – близък приятел и съветник на император Константин, ръководел гвардията и бил длъжен да предотвратява метежи. По негов донос прославените пълководци щели да понесат наказание. Тогава Непотиан си спомнил за думите на свети Николай в Ликия и заедно със своите другари започнали сърдечно да се молят. Чудесното явяване на свети Николай на император Константин им дало свобода и когато били освободени императорът им връчил пояси на пълководци от висш ранг (в Римската империя по пояса можело да се съди за чина на войника, както в съвременната армия се съди за чина по пагоните). И войводите се отправили с подаръците от императора (позлатено Евангелие, потир и свещник) към свети Николай за трети път. Древният текст “Деяние за войводите” уточнява, че войните живяли един месец при своя спасител и станали негови духовни чеда. Когато на следващата година отново се отправили към свети Николай, разбрали, че той е починал. Година по-рано, когато ги изпратил император Константин, светецът е бил жив, а свети Константин почива през 337 година.

Според житията, гръцката, латинската и славянската традиция светител Николай станал епископ преди началото на страшните гонения на на Диоклетиан – примерно около 300 година. Вероятно по това време той е бил на около 40 години. Едва ли е бил по-млад – това би противоречало на църковните канони. Което означава, че се е родил около 260 година. Вероятно свети Николай е починал около 335 година.

Археологическите разкопки в Ликия, предприети през ХІХ и ХХ век добре се съгласуват с географските, топографските и другите сведения, които съдържат древните житийни паметници, посветени както на свети Николай Мирликийски, така и на свети Николай Пинарски. Съхранил се е не само храмът, посветен на свети Николай Мирликийски, но и мястото на срещата на светителя с военачалниците – Плакома – площад в андриакското пристанище, покрит с каменни блокове. На него в древността е бел разположен пазар, останките от който магот да се видят и в наше време.

Изгубените деяния

Целта на всяка наука е търсенето на истината. Съвременните изследвания на николаеведите, които се опират на достоверни древни текстове, както и историческите и археологически изследвания не намаляват значението на това, което по-рано е било известно за светител Николай, напротив – позволяват ни да научим повече за неговия земен живот. В древните ръкописи, например, четем за деяние на свети Николай, което е пропуснато в житието от Х век. През ІV век заради увеличение на данъците Ликия била доведена до разорение и глад. Изпратеният от столицата събирач на данъци искал нови и нови пари и постоянно унижавал хората. Жителите помолили своя архиепископ за застъпничество. Свети Николай се отправил към Константинопол и след разговора му с императора данъците били намалени значително. Това решение било записано в скрепена със златен печат грамота. Но архиепископът знаел, че под влияние на своите сановници императорът може да промени указа си. Светителят се обърнал към Бога за помощ и по чудесен начин императорската грамота в същия ден се оказала в Мир и била обнародвана. Още на следващия ден императорът се поддал на влиянието на своите подчинени. Когато светителят му казал, че документът е вече в Мир и е влязъл в сила не му повярвали: до Ликия от Константинопол имало шест дни път. За да проверят думите на светителя изпратили кораб и след две седмици посланиците се върнали и потвърдили, че ликийските събирачи на данък са получили грамотата в деня, в който тя била подписана. Императорът възприел случилото се като Божия воля и помолил за прошка светеца. Изпратил го с почести.

След шест столения, по времето на иператор Василий ІІ се създавал императорски сборник с жития на светиите. По онова време житията на светиите били основна литература, която четяли православните хора. Императорските агиографи не включили събитието с ликийкия данък, за да не дава повод на влиятелните архиереи да използват този пример за намаляване на данъците в своите епархии. Хазната през Х век се нуждаела от спешно попълване. И хиляда години това събитие не попада в житието на свети Николай, както не попада и още едно събитие, което отбелязва как светецът запазва своята област от глад.

Корабите, натоварени със зърно от Египет минавали близо до Мир на път към Константинопол. В една гладна година свети Николай настоял и успял да отклони един от тях, за да спаси своето паство от глад.

Двама светители с името Николай

Всички пропуснати деяния на светител Николай и изгубените детайли от неговото житие вече са възстановени от съвременните специалисти. А някои недостоверни сведения са изключени от житието му. Архимандрит Антонин, един ото големите изследователи-николаеведи на ХІХ век прави откритие: доказва, че в житието на свети Николай са смесени две жития. В Ликия е имало двама светители с името Николай. Първият от тях е Николай Мирликийски, който е живял по времето на Константин Велики, а вторият – Николай Пинарски, който става архиепископ по времето на император Юстиниан І през VІ век. Николай Пинарски дълго време е бил настоятел на Сионския манастир. Съхранени са древни текстове от неговото житие, които трябва да бъдат отнесени към края на VІ век. По-късни преписвачи на житието погрешно решили, че свети Николай Пинарски и свети Николай Велики са един и същ човек. Събитията от живота на Николай Пинарски били добавени в повествованието за свети Николай Мирликийски. Заради това в житието на свети Николай Мирликийски възникнали исторически несъответствия.

Важно е да се каже, че с годините образите на двамата светци за местните жители се сливали. Например се получава, че свети Николай е посещавал храма Възкресение Христово на Светата Земя много години след неговото основаване. Но свети Николай Чудотворец не е бил на Светата Земя, поклонение е извършил свети Николай Пинарски. По подобен начин са объркани имената на родителите и вуйчото на светеца. Феофан (Епифаний) и Нона, споменати в неговото житие са имената на родителите на св. Николай Пинарски. След фундаменталните трудове на Густав Анрих, Нанси Шевченко, Джерардо Чофари и много други, съмненията за смесване на двете жития изчезват напълно. До този момент нито един автор или редактор на житието на светеца, не е отделял събитията, които се отнасят към другия ликийски светец със същото име. Пръв това е направил архимандрит Владимир (Зорин) при издаването на новия текст с житието на свети Николай преди няколко години.

Свети Николай е Санта Клаус... и Дядо Коледа

В подражание на милосърдната помощ, оказана от свети Николай на трите девици (спасява ги от нищета и поругание, като тайно подхвърля в дома им кесии със злато), през ХVІ век в Северна Германия и Нидерландия възниква традицията да се правят рождественски подаръци на децата. Първоначално това били ябълки и сладкиши. Считало се, че тях незабелязано ги оставя свети Николай, наричан Санта Клаус на Запад. По-късно тази традиция става изключително популярна. Днес в някои страни наричат Санта Клаус Дядо Коледа, но е важно да се знае, че почитането на свети Николай е в основата на раздаването на коледни подаръци на Рождество. | nsad.ru

Превод от руски: Дария Захариева