Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2010 19:27 - ИНТЕРВЮ С МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 2175 Коментари: 3 Гласове:
2



Митрополит Натанаил: Ако искаме да променим обществото, първо трябва да променим себе си
27.11.10 | Емил Костадинов

 


Дядо Натанаил е Неврокопски митрополит от 1994 г. Роден е 1952 година в гоцеделчевското село Копривлен, където завършва основното си образование. Връщат му късно документите за кандидатстване в Духовна семинария с обяснение, че няма такова учебно заведение и той отива да продължи образованието си във Велинградското дърводелско училище. Там разбира, че семинария все пак има и пожелава да стане монах. Напуска училището и още непълнолетен отива първо в Троянския манастир, и едва след това в семинарията. Отбива военната си служба и на 5 март 1974 г. става монах.
 
- Ваше Високопреосвещенство, минаха вече 10 години откакто прицърковното училище „Св. благоверен цар Петър Български”, пред което водим този разговор, отвори врати за децата на православните санданчани. Бихте ли казали, какво е мястото и ролята на това училище в живота на Санданска духовна околия?
 
- Църквата винаги е носила отговорността и се е грижела за катехизацията на вярващите, защото думите на Иисуса Христа, отправени към апостолите, „Идете, научете всички народи”, това е учителството, което трява да се предава на поколенията. Да научат всички народи апостолите, според мене, означава да ги научат на истините на вярата, да ги научат на това, което проповядва Църквата. Защото думите господни апостолите ги взеха и не прибавиха нещо от себе си, а отидоха и ги занесоха на вярващите. Господ Иисус, Който казва: „Дойдете при мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя”, е строг, но дойде да подири и спаси погиналото човечество. И когато апостолите отиват да проповядват за Иисуса Христа, този, който го приема, той се спасява. Обаче не, както някои протестантски деноминации говорят „Повярвах и се спасих”, това не е православното. Повярвах, значи живея с вярата. И когато живея с вярата, последствието е спасението. Господ каза на апостолите да кръщават в Името на Отца и Сина и Светия Дух, и „във всичко, що Съм ви заповядал”. А това, което е заповядал на апостолите е да бъдем при Него, да го изповядваме от цялото си сърце, с цялата си душа и цялата си същност. Защото е казано „Възлюби Господа Бога твоего от цялата си душа и цялата си същност и с всичкия си разум, и с всичката си сила”. И когато изпълним това, следващата заповед е вече „И ближния като себе си”, в любовта, която трябва да проявяваме. Това е смисълът на неделното училище.
 
Това неделно училище и всички други там, където има възможност, защото Църквата е учреждение тук, на земята, но Църквата е и един богочовешки организъм, в който живи членове са вярващите. А вярващият, с вяра без дела, е мъртъв, както ни учи св. апостол Яков. Вярата трябва да съответства на делата. И ние това именно искаме – децата още от ранна възраст да се запознаят с истините на вярата и да живеят с тях, да се украсяват с християнски добродетели. Тогава вече ще има резултат вярата и за тях, и за тези - около тях. Иначе, една вяра без дела ще бъде мъртва, ще бъде проформа, ще бъде традиционна, в лошия смисъл на думата. Защото традиция се отъждествява, въпреки, че не е точен превода на думата, с приемственост на преданието. А преданието в Църквата е живата връзка в живота, както е бил по времето на Спасителя Иисус Христос и до ден днешен.
 
Проблеми винаги е имало в бурното житейско море. Св. апостол Петър, когато вижда, че Иисус Христос върви по водите на Галилейското езеро какво каза? „Господи, позволи ми да дойда при Тебе”. Казва му Господ: „Ела” и той тръгва, но започва да се съмнява и да потъва. Започва да вика: „Наставниче, спаси ме!” и Той му протяга ръка и го вкарва в лодката. Това е и Църквата, с приемствеността, с преданието, винаги е готова на този, който поиска помощ, да бъде дадена. Но, ако не се иска помощта, няма как да бъде дадена, да се помогне на човек, зависи от неговата свободна воля. Когато детето разбере за тази свободна воля още от ранна възраст, тогава ще расте като пълноценен гражданин.
 
Затова и правителството, и Народното събрание, и независимо кои са тези, от които зависи, не желаят или нямат политическа воля, или пък има някакви пречки, от различни места поставени, аз не мога да кажа, но когато те не могат или не са в състояние, или не желаят, или както и каквото и да кажем нататък отрицателно, ние сме длъжни да проповядваме, ние сме длъжни да наставляваме колкото можем тези, които желаят. Насила не можем да отидем в нито един дом, но не можем да не говорим в храмовете, които са на територията на Българската Православна Църква. И независимо където ни питат, ние сме длъжни да говорим за това, което е полезно. А оттам нататък вече, ако някои не желаят, отговорността е тяхна.
 
Но има и друго нещо, което трябва да имаме предвид, ако искаме да има резултат. Защото неделното училище тук като сграда, като помещение, ние го имаме, но ако родителите не доведат децата си, ние също не можем да ги вземем насила да им преподаваме. Ето, вчерашния празник Въведение Богородично – не отиде свещеникът в дома на светите Йоаким и Ана да каже: „Вие нещо сте обещали на Бога, я го изпълнете сега тук. Дайте дъщеря ви, вече стана на три годинки, да я възпитаваме ние св. Богородица”. А самите родители Йоаким и Ана подготвяха през тези три годинки св. Богородица, а след тая възраст я дават в храма. Затова създават този празник, с нейни дружки и по-големи момиченца, пременени със свещите запалени, влизат в Ерусалимския храм. Там, както отбелязва светият химнописец, свещено да се възпита. А иначе свещеновъзпитан, то е радост за всички. И затова трябва самите родители да обърнат внимание на своите деца и да ги подготвят. Защото ако родителите са далече от храма, детето няма да може да се застои много там. Ще отиде, но като види другите дечица с техните родители на един празник в храма, а неговите ги няма, започва да се свива сърцето му, започва да се притеснява за тях, започва да се срамува и какви ли не още препятствия дявола ще започне да измисля, само и само да отклони детето от храма. Затова винаги трябва да обмисляме и да вършим това, което е полезно.
 
- Както се казва в Светото писание, всичко ми е позволено, но не всичко е полезно?
 
- Трябва да внимаваме много. И ние, и вие, журналистите. Временната сензация предизвиква повече скръб и за този, който я създава. Защото Господ вижда всичко. Той е справедливия Съдия и от Него никой не може да избяга. Това е, което трябва да се има предвид винаги. И когато имаме градивното, и когато имаме децата, когато децата се подбуждат, в добрия смисъл на думата, и проявяват вярата в дела... Хайде сега да видим, колко деца сте от вашето първо, второ, трето или което и да е училище! Кой празник идва? Какво ще кажете на вашите другарчета-съученици там за този празник? Ако ви подиграват или ви предизвикат да се сбиете, ще се поддадете ли? Няма. Може да го поканите да дойде при вас, в неделното училище - да види какво правите вие. Защото, да погледнем и от другата страна, ще има и подигравка към децата, които идват в това училище, че са изостанали, че са еди какви си... Защото знаете какво представлява Интернет...
 
- Море, по точно океан, от информация.
 
- Различна информация, вредна информация в повечето случаи. И когато се отрови детската душа в началото, когато й е време да се развива, оттам нататък за какво става въпрос? И се чудим за злините, които са в света. А трябва да се замислим ние какво сме допринесли злото да се развива. И в същото време – ние с какво сме допринесли злото да се ограничи. Ако не сме допринесли за ограничението, когато пострадаме, трябва да разберем, че сме си получили това, което сме заслужили. Но ще бъде полезно, ако разберем това посещение с изпитанието. Ако не се получи разбирането вътре в нас, ако не се осъзнаем, значи ние сме живи мъртъвци. Тогава, какво можем да кажем ние? Ние сме мъртви. И когато сме мъртви, не можем да искаме около нас да дадем живот. Независимо дали сме духовни или цивилни, каквито ще да сме. Всеки е призван да бъде опора за другия, всеки е призван да проявява любовта, но любовта, която е истинска, не угодничеството. Не след като за мен това е изгодно, за мен това е любов. Това е престъпление за Църквата. Защото св. апостол Павел съветва „Никому нищо не дължете, освен по взаимна любов”. Господ обикна света толкова, че отдаде Своя Единороден Син, за да спаси света. На кръста. Но света не Го обикна, в света повечето казваха: „Ако Си Син Божи, слез от кръста”. Изпитание върху изпитанието. Осъзнаха, че Е дошъл за тях, но не Го признаха. И когато не Го признаваме, тогава ние не знаем какво искаме. Тогава говорим само за материалната, плътската любов, благата, което е свързано с материята. Но ако е само материя човекът, тогава пак ще повторя, жив мъртвец е. И какво можем да очакваме от него? Нищо.
 
Господ да помага, да дава, защото сега сме в тези празници, не само вчерашния – Въведение на св. Богородица (21.11.2010 г. – б. а.), а и другите празници – св. Александър Невски, един велик Божи угодник, който когато силата застава срещу него, казва: „Бог не е в силата, а в правдата”. И когато Бог е в правдата, силата винаги отстъпва. Идват св. Николай, преди това св. Филарет Милостиви и колко още други като св. Варвара, св. Сава, и всички тези угодници Божии ни говорят и ни помагат, за да се стремим и ние да бъдем като тях. Да подражаваме на вярата им, да не се отчайваме, да не мислим, че някога Бог е помагал на светиите. Иначе, св. апостол Павел казва: „Иисус Христос е същият вчера, днес и вовеки”. Не може да има в другите православни страни подвижници сега и светии, които да са починали преди 20 – 30 години и да са канонизирани, а ние да казваме, че Бог ни е забравил, или че само някога е било това, което пише в книгите. Винаги, но зависи от нас какво приемаме, защото Божията благодат се разлива свободно над всеки. Както говори Иисус Христос, Божията милост се простира над всички човеци, слънцето грее за всички. И за преведните, и за неправедните. Дъждът също вали и за праведните, и за неправедните. Но едните се ползват, подразбирайте използват, тези дадености от Бога и имат плодовете, другите винаги роптаят и нямат нищо. В същото време Божията благодат, за да няма човек, който да роптае и да каже, че е ощетен, се разлива над всички. Зависи от нас готови ли сме да я приемем, да я турим в сърцето си, или не сме готови. Като я приемем и вече живеем с нея или - започне да ни тежи. Защото сме свикнали с греха и светостта започва да ни тежи. Значи, тогава не сме били искрени, не искаме Божията благодат, просто е било някакъв вид оправдание. Но оправдание не можем да имаме. Оправданието се дава единствено от Бога. Затова гледаме светиите, които са повод за мнозина да се обърнат. И тези, които са се обръщали, винаги са били благодарни на Бога и на тези, които са им помогнали. Защото светията е Божий угодник, но и помощник на много хора.
 
- Това, че живеем във времена на изпитания, не ни ли извинява?
 
- И светиите са живели във времена на изпитания. Но с Божията помощ са преодолели успешно тези изпитания. На нас какво ни пречи да разчитаме и да се молим за Божията помощ? Някой да е казал, че няма да има изпитания? На някой да е било обещано, че няма да има изпитания? Кой е застрахован че няма да има изпитания? Няма такъв. Старанието, което трябва да проявява всеки един, е задължение. Но ако един човек е свикнал само да говори за права, когато му се заговори за задължения, той ще каже, че му се отнемат права. Тогава как може да се работи?
 
- Има едно такова съсловие в обществото, но го наричаме малцинство.
 
- Но това не бива да е ръководещото. Защото, ако е ръководещото, тогава докъде ще стигнем? Доникъде. И другото, което е, че ако ние искаме да променим обществото, първо трябва да променим себе си. Да се променим, обаче, не както на нас ни харесва, а както изисква Спасителят. Той казва: „Поучете се от Мене, понеже Съм кротък и смирен по сърце”. Но този Спасител, кротък и смирен по сърце, направи камшика и изгони онези, които бяха в храма за съблазън. Той каза на онези, които не си изпълняваха задълженията: „Горко вам”. Далеч съм от мисълта, че всеки един от нас, независимо дали е владика, свещеник, патриарх или обикновен вярващ, трябва да вършим това, което е вършил Господ. Защото Той е Единственият, който знае всичко в дълбините на човешката мисъл и сърце. Ние, хората, нямаме тези възможности, освен онези, прозорливите, които са. Затова и Спасителят, когато Го обвиняваха, каза: „Кой от вас ще ме изобличи в грях?” Никой. Но когато Той говори и изобличава: „Горко вам, книжници и фарисеи, и лицемери” за това, това, това и това, Той не ги е обиждал, не им се е карал, не ги е наказвал, само им е казал, че няма да видят царството Божие. И съблазънта, която те са били за онова общество, се е постарал да се освободи. Затова нямаше от първосвещениците никой след това продължение. В Стария завет всичко, което имаше бяха равините, но равинът не е първосвещеник. Когато онези бяха сгрешили мястото си, когато вътре, в храма, се проповядва за материалното само, или се гледа материалното преди всичко, тогава има объркване в ценностната система. Тогава отричаме Господните слова: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда, и всичко останало ще ви се придаде”.
 
Всичките тези неща са от голямо значение. Затова нямаме повърхностно или частично християнство, има цялостно християнство.
 
- Или го имаме, или го нямаме?
 
- Всички тези неща в Църквата са по един начин. И пак казвам, че ние винаги сме човеци и всеки един авторитет може да сгреши. Важното е да се изправим. На онзи, който е дадено повече, от него повече ще се иска. Не го казвам аз, но когато се каже, кой какво иска и се каже на този, от който се иска, също да се изправи, те го виждат, пак ще повторя, като отнемане на някакви права. А никой от нас на света не идва с права. Никой човек на земята не е дошъл с права. Има задължението най-напред да бъде човек, да бъде такъв, какъвто трябва да бъде, какъвто Господ го е създал преди падението на Адам и Ева. В борбата да се установи, да се изчисти това, което се е натрупало отрицателното в нас, ще се възстанови онова състояние. Това трябва да се стараем и нещата да се гледат винаги обективно. Защото, когато се говори за покаяние в Църквата, това не значи „Прощавай, кая се” и толкова. Това трябва да се докаже на дело – дали сме се разкаяли или не сме се разкаяли. Когато роптаем за нещо, за какво покаяние говорим? Въобще не се говори за покаяние тогава. Дори, може да е пресилена думата, и вярата отсъства тогава, можем да кажем. Защото преди е вярата в Бога, Той е справедливият Съдия. Нима Бог не може да посвети другия, който е сгрешил, да го изправи? Всичко е възможно за Бога. Но когато отстраним условията на Бога и не ни трябва никой, ние сами отиваме да се разправяме, тогава за каква вяра говорим и за какви права и претенции? Сложни са нещата.
 
- В заключение на този разговор, какво бихте казали на вярващите сега, когато вече започна Рождественския пост?
 
- Постът започна. Този период е период за размисъл, защото посрещаме едно от великите събития, които са станаи в историята на Църквата и в историята на света – Словото Божие става плът и живее сред народа. Това Слово Божие ни даде утехата, даде ни радостта, примири ни с Бога, като вместо нас се жертва на кръста. Но на Рождество Христово ние не винаги, за съжаление, размисляме за празника, за неговата същност, а повече го свързваме с трапезата. Но думите „Готовися, Витлееме – приготвяй се, Витлееме”, за какво да се готви? С трапеза? Не. Да приеме радостната вест: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение”. Да приеме Словото Божие, Което стана плът. Да приеме реализацията на обещанието. Затова казва: „Радвайте се заедно с Мене всички”. Тази радост, която трябва да дойде в човешките сърца, може да дойде само когато се запознаем със смисъла и съдържанието на празника. Тогава ние ще разберем защо Църквата е определила 40 дни за пост. Защото 40 дни тя ни подготвя и когато посегнем към лъжицата или към вилицата ни подсеща, че не трябва да посягаме към онази, блажната, храна. Не за това, че ще се оскверним, а за това, че посрещаме едно събитие, подготвяме се за това събитие, което е от значение за всеки един човек. Въпреки, че за нас Възкресението Христово е над всичко, ние не сме рационализатори, нито като някои деноминации, които мислят поотделно, за нас всичко е едно цяло. С Благовещението, както и вчерашния празник Въвеждане на св. Богородица, на този одушевен храм, в който ще влезе Спасителя, одушевен кивот, с всички тези неща Църквата е едно цяло. Но поотделно всеки един празник ни подпомага да разберем това цяло. С различията на празниците, на събитията, но единството по смисъл, възвисяването на човека, единението му с Бога. И затова единение – колко Господ се Е потрудил да му разясни по най-обикновен начин и със всички тези събития. Затова ние, като вярващи, трябва да имаме предвид това, което учи Църквата. Никой не е възпрепятстван да го изследва, сам Спасителят казва: „Изследвайте писанията”. Да ги изследваме! Защо е така? Защо постим сега? Какво е това събитие Рождество Христово? Радост за света. В същото време, обаче, няма място за Тебе тука. Не се намери място в целия град Витлеем където двама души с едно дете и магаренцето да се подслонят. Трябваше да отидат в пещерата. Аз се извинявам, че разхвърляно говоря, трябва да се подредят нещата и хронологически, и смислово. Само тогава човек може да разбере, когато трябва да се моли в литургията, в принасянето на тази словесна служба за цялата Вселена. Защото Спасителят още с раждането в пещерата освещава цялата земя, целия свят, освещава материята със Своето раждане. На разпятието – също. Кръвта, която се стича от него по черепа Адамов... Всичко това има дълбок смисъл. И Господ да помага и да дава на вярващите търпение, търпение и, пак ще кажа, търпение. В четенето на словото Божие и в молитвата, за да могат да разберат същината и да живеят с тази радост, както е живял св. Серафим Саровски. По всяко време той казвал „Христос воскресе, е радост моя”, радвал се е на всеки.
 
Затова нека и всички вярващи да се подготвят достойно да посрещнат този велик празник - Рождество Христово! Това е единственото събитие по свръхестествен начин да дойде в света Словото Божие – Единородния Божи Син Господ Иисус Христос. | Вестник "Вяра"




Гласувай:
2



1. liliyanaandreeva - Много проникновено...
27.11.2010 19:36
...с дързост и с вдъхновение -
поредното проникновение...
Отколешни адети -
господарски съвети...
А народът е самотен -
безимотен,безработен...
цитирай
2. boris66 - boris66-bogolubie
27.11.2010 20:33
Човек трябва да избере на кого да служи на Бога или на Мамона !
цитирай
3. bogolubie - АЗ ИЗБРАХ ОЩЕ ПРЕДИ 20 ГОДИНИ !
28.11.2010 13:40
НО ВСЕКИ СПОРЕД ТОВА, КОЕТО РАЗБИРА И ЧУВСТВА, СИ ИЗБИРА ЖИЗНЕНИЯ ПЪТ. РАЗЛИЧНО Е ВРЕМЕТО НИ НА СЪЗРЯВАНЕ И ДУХОВНА ЗРЕЛОСТ, РАЗЛИЧНИ СА ПЪТИЩАТА И РАЗЛИЧНИ СА ИЗПИТАНИЯТА, ЧРЕЗ КОИТО ТОВА СЕ ПОСТИГА. ЗАТОВА ИЗОБЩО НЕ СЕ ЯДОСВАМ НА ТЕЗИ, КОИТО ОЩЕ НЕ СА ГОТОВИ. ПИСАНО Е, ЧЕ НЕ Е БОГ, КОЙТО САДИ ИЛИ ПОИ, А ТОЗИ, КОЙТО ПРАВИ ДА РАСТЕ.
БОГ ДА Е С ТЕБ СЕГА И ЗАВИНАГИ.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705666
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031