Да се модернизира ли езикът на богослужението?
30.10.10 | Деян Енев

 

 

Отец Илия Христов, предстоятел на храм „Св. Николай” към Кладнишкия манастир, признава, че му е трудно да формулира защо предпочита да служи в църквата на църковнославянски. „То е чувство”, казва той. „Това е сакрален език, създаден специално за богослужение. Един във висша степен литургичен език. От САЩ до Чукотка в славянските православни храмове се служи на църковнославянски. Говоримият език, в случая новобългарският, до голяма степен е профанен език, свързан твърде много с ежедневието. А с присъствието си в храма ние се докосваме до вечността.”

На практика такъв спор за богослужебния език няма, признават близки до църковните среди – най-малко пък сред свещенослужителите. Този въпрос формално е решен още от Църковния събор от 1998 г. – когато Светият Синод взема принципното решение богослужението по възможност да се извършва на български език.

Тук веднага обаче трябва да се внесе яснота. Литургията, православното богослужение, е в центъра на християнския живот. В цялостния комплекс от слово, песнопение и ритуали са вплетени елементи с многовековна давност. Наистина съвременният богослужебен език на Българската православна църква е църковнославянският. Наистина това е мъртъв език, никой народ не го използва като говорим. Той представлява късна руска редакция на старобългарския от ХVII в. Наложил се е като общ богослужебен език в Руската, Сръбската, Украинската, Белоруската, Полската, Чешката, Словашката, както и в неславянски църкви като Румънската. Всъщност невъзможността у нас да се отпечатват богослужебни книги почти до края на ХIХ в. налага замяната на старобългарски с църковнославянски.

Същевременно още през 1865 г. в Русчук свещеник Ненчо Несторов Севлиевеца отпечатва богослужебно Евангелие на български език. През 1908 г. Охридският митрополит Борис отпечатал на новобългарски Требник в Цариград, а през 1910 г. – Служебник – с паралелни текстове на църковнославянски и български. През 1925 г. след многогодишен труд излиза т. нар. Синодално издание на Библията на български език. През следващите години излизат издания на съвременен език и на другите основни богослужебни книги – Апостола, Паримийника, Часослова, Малкия требник, Акатистника, Молитвеника. Непреведени засега остават най-големите богослужебни книги като Минеите, Октоихът, Триодът, Пентикостарът, една немалка част от Требника.

Така че на практика воплите на тези, които тръбят, че църковнославянският език на богослужението лишава Църквата от обществения й характер и гони младите от храмовете, са лишени от основание. Богослужението ни отдавна върви паралелно на двата езика и който е влизал в храма, добре знае това.

Освен това неделната Литургия е издадена цялата на новобългарски и е достъпна за всеки във вид на тъничка книжка. Човек спокойно може да се запознае със съвременния текст, както това правят например ценителите на оперното изкуство.

Църковният език е по-близо до вътрешния логос – до езика на духа, езика на религиозната интуиция и на молитвените съзерцания, отколкото съвременните езици, пише един от най-големите съвременни православни богослови, архим. Рафаил Карелин от Грузинската православна църква. Това е език не на разсъдъка, а на сърцето... Древните езици пораждат в човешката душа нещо подобно на „припомняне” за изгубената от човека способност за непосредствено вътрешно предаване на своите мисли, за възприемане на съдържанието на друга душа и на озарение от Бога. Новите езици са обърнати предимно към разсъдъка на човека – към аналитичната способност на неговия разум, по-нисша в сравнение с духовната интуиция. Привържениците на езиковата реформа на богослужението твърдят, че на нов, съвременен език Литургията ще стане по-понятна, по-разбираема. Но Литургията сама по себе си е тайна.

Тя не може да бъде разбрана на вербално-семантично ниво, иначе човек би могъл да я разбере и усвои, седейки в кресло с книга в ръце зад бюрото. Литургията не е разказ, който може да бъде подробно разяснен. В това се състои мистиката на езика, убеден е архим. Карелин.

На другия полюс е мнението на Никола Антонов, отпечатано във в. „Култура” през 2000 г. „Позната ли ви е тази сцена: вие сте в православен храм на неделна служба, свещеникът чете бързо и припряно неразбираем текст, четецът „изстрелва” един псалом от шестопсалмието и бързо припява тропарите, част от богомолците с мъка се опитват да уловят със слуха си някоя и друга позната фраза, а други... други разговарят помежду си? Открай време българският богомолец знае, че в Църквата се служи на неразбираем език – църковнославянски.” Авторът отрича аргумента, че става дума за боговдъхновен и осветен език. Той завършва статията си с думите на всепризнат капацитет, апостол Павел: „Ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден” (1 Кор. 14:14).

Това наистина е непреодолим като че ли довод. В един от православните форуми във връзка с дискусия на тази тема Добромир Кралчев пише:

„Една неразбираема молитва силно напомня на музеен експонат (извинявайте за това сравнение): нещо старинно, загадъчно и с ограничен достъп („гледай, без да пипаш”). Такова „музейно богослужение” не може да бъде целта; не и ако искаме да запазим живо общуването с Бога. Защото иначе богослужението губи смисъл.”

Само че кой каза, че езикът е непознат? Това лесно може да се усети, ако се сравни звученето на молитвата „Отче наш” в двата варианта, на новобългарски и на църковнославянски.

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.

Отче наш, Иже еси на небесех! Да святится имя Твое, да приидет Царствие Твое, да будет воля Твоя, яко на небеси и на земли. Хлеб наш насущный даждь нам днесь, и остави нам долги наша, якоже и мы оставляем должником нашим, и не введи нас во искушение, но избави нас от лукаваго.

Богослужението не бива да се смесва с проповедта или с богословието, посочва архим. Рафаил Карелин. Проповедта ни разказва за духовния свят, а молитвата ни включва в този свят; богословието посочва пътя, а молитвата води по този път. Говорим за красотата на древните езици. Какво подразбираме под това? Да прочетем внимателно на глас псалмите на новия и на древния; каква разлика ще видим във вътрешното си състояние? Новият език е подобен на вода, която може да утоли жаждата, но ще остави душата хладна, а древният език е вино, веселящо и радващо сърцето на човека (Пс. 103:15).

Мисля, че тази дискусия няма кой знае каква интензивност в църковните среди, убеден е проф. Калин Янакиев, философ и един от нашите най-големи православни богослови. В Църквата битуват две становища. Според едните, по-радикални хора, богослужението изцяло и колкото се може по-бързо трябва да премине на новобългарски език. В други, по-консервативни среди, мнението е малко по-умерено. Тези хора смятат за малко преувеличена тъй наречената принципна неразбираемост на църковнославянския. Хората, които добре познават и участват в богослужението, са свикнали с него и дори когато не са специално образовани или интелигенти, имат базисно разбиране на този толкова привичен в църковната употреба език. По-същественото, което трябва да се каже, е, че дори да се признае необходимостта от превод на цялото богослужение на новобългарски, този превод не бива да се извърши сприхаво в рамките на някаква кампания. Не бива да се забравя, че много от богослужебните текстове имат дълбока древност, възникнали са още във Византия и техните преводи на църковнославянски са извършени много отдавна и изключително точно и добре, включително от светци на Православната църква от славянски произход. Предвид тяхната висока художествена стойност, дори сама по себе си, преводът им би могъл да бъде извършен само от високообразовани и проникнати от духа на църковната лексика хора. Саморазбиращо се е, че ние не можем да предвидим дали това може да се случи в къси срокове. Във всеки случай не може да си позволим да жертваме духа на църковните химни и песнопения заради ситуационно възникнала кампания.

Българската православна църква в момента наистина има много актуални проблеми за решаване – за заплащането на свещениците, за декапсулирането на висшия клир, за медийната политика и издателската дейност на църквата. Но измисленият спор за езика на богослужението не е сред тях.

Из книгата "Народ от исихасти", ИК Омофор

Аз мисля, че за да се спечели новото поколение трябва езика на богослужението да е съвременен. Всички религии са за човека. Бог със своите пратеници иска да предупреди своите създадени да са мирни и покорни и да служат за отвъдния живот. А за това хората трябва да разбират какво им се казва. Макар че Исус Христос беше Евреин и не знаеше Гръцки, Латински или Славянски, тогавашните богослужители за да разберат хората какво им се казва преведоха словата на Исус Христос на Гръцки, Латински и на Славянски езици. Според мен и сега трябва да се държи така и за да разберат младите хора какво им казва и изповядва религията трябва да им се обръща на съвременен език.
Ако древните християни богослужители бяха са държали като днешните служители на църквата, ние все още щяхме да четем Библията на Еврейски и нямаше да разберем нищо от нея.

Писано е, че всичко можем чрез Христа. Все може да се намери начин и да се направи благородната промяна, защото наистина човекът е важен и неговото спасение, а не средствата. В православната ни църква прекалено много се набляга на символите изобщо, отколкото на живото слово, което да действа в сърцата. Има неща, които не бива да се променят, но повечето неща търпят развитие и промяна, точно както човек израства и се променя физически. Не може църквата да се държи като бебе, когато тези, които я съставляват са пораснали. Трябва ли да си говорим по бебешки, за да остане непроменено първоначалното?! Не казва ли апостолът, че в началото пием мляко, но после се храним с твърда храна. За физическото хранене ли става въпрос, или за духовното. Разбира се, че и за двете! С бебешките ли дрешки да се облича църквата или с тези, от които сега има нужда? И още, що се отнася за езиците, то Господ раздаде доста на брой още на петдесятница, за да стигне словото до всички хора. И най-сетне, писано е, че човеците ще бъдат по-скъпи от Офирското злато. А това означава, че всичко трябва да служи на Човешкото Спасение. ЦЪРКВАТА Е ХРАМ ОТ ЧОВЕШКИ ДУШИ !