Срещнали се двама приятели и се заговорили:

— Как си, побратиме?

— Добре съм. Поспечелих парици. Купих си прасенце...

— Добре си направил.

— Не е твърде добре. Прасето излезе проклето. Не се свърта в къщи. Ходи из нивята, рови из градините...

— Виж, това е лошо.

— Абе, лошо, лошо, ама всяко зло за добро. Прасето един ден ми изрови цяло гърне жълтици...

— Е, от туй по-хубаво - здраве!

— Не е твърде хубаво. Със жълтиците купих овце, на дойде болест и ги изтръшка всичките до една...

— Ех, това е вече много лошо!

— То се знае, лошо е. Но случи се, че точно тогава пък поскъпнаха кожите. Продадох ги ии взех повече пари, отколкото струваха овцете...

— Добре си случил!

— Не е твърде добре. С парите купих къща. А тя изгоря...

— Това е вече най-лошо!

— Ех, всяко зло за добро! Заедно със къщата изгоряха ми и цървулите, та сега ходя бос. Хем ми е леко, хем и ти няма да ме питаш защо ми са скъсани цървулите...

— Ама скъсани ли бяха? Виж, това е лошо.

— Всяко зло за добро. Ти ще ми върнеш парите, дето бях ти ги заел, и аз ще си купя нови цървули. Старите заради теб ги скъсах, додето те срещна, да си поискам парите...

— Всичко добре се случи. Но едно лошо, че точно сега нямам пари да ти върна заема.

— Всяко зло за добро, приятелю. Ако беше ми върнал днес парите, утре пак щях да се излъжа да ти дам на заем. И тогава девет чифта цървули щях да скъсам, докато те намеря. И кой знае дали щяхме да си останем приятели. А сега се обичаме и аз вярвам, че не ще оставиш приятеля си да ходи бос и гладен...

~ . ~ . ~

Ангел Каралийчев