Постинг
17.06.2010 23:21 -
САМОЦЕН И САМОСТ
САМОЦЕН И САМОСТ
от архимандрит Сергий /Язаджиев/
В едно свое писмо светител Теофан Затворник пише: "Самоцен - това е скритото чувство, че аз съм НЕЩО...и то не само нещо, но НЕЩО ВАЖНО и пред хората и пред Бога." В друго негово писмо четем:"Когато /у човека/ има самоцен, това не само смущава отношението му към хората, но помрачава и отношението му към Бога. Чувството за самоцен е лукаво като бесовете и ловко се прикрива зад смирени думи, като в същото време е заседнало дълбоко в сърцето...След това се оплаквате от САМОМНЕНИЕ И САМОПРЕВЪЗНАСЯНЕ. Те са първородните чеда на самоцена..." "От тях двете по-нататък се раждат цял куп горделиви мисли и чувства, които са най-богопротивни. Затова всячески се старайте да се изпълвате винаги с искрено чувство на пълно самопринизяване, като често си припомняте какви грехове или грешки е имало в досегашния ви живот и осъждате себе си за тях."
Всички тези последици от самоцена, посочени от св.
Теофан Затворник, могат да бъдат назовани с една дума - САМОЛЮБИЕ. Има го у всекиго у нас и то обикновно се прикрива зад фалшивото чувство за "човешко достойнство", на което ние толкова държим: какво мислят за нас хората, как ни преценяват, какво е мнението им за нас. И ако се случи да ни засегнат, дори справедливо, ние веднага остро реагираме - тогава в нас се проявява друга разновидност на самолюбието, наречена САМООПРАВДАНИЕ. Става ни неловко от това, че сме злепоставени в очите на другите и почваме да търсим /понякога и да измисляме/ разни причини, за да смекчим вината си, като при това често я прехвърляме върху другите. А би трябвало на първо място да обвиним самите себе си. Тъкмо това е САМООБВИНЕНИЕТО - добродетел, противоположна на самооправданието. Ако пък ненавременно ни поискат някаква услуга или ни възложат някакво трудно и неприятно послушание /работа/, тогава бързаме да се откажем или го извършваме с ропот, като пестим усилията си и щадим себе си. Това пък произлиза от САМОЖАЛЕЕНЕ, противоположно на високата християнска добродетел на САМОЖЕРТВЕНОСТТА.
Всички отрицателни прояви, определяни с названия, които започват с представката само-, св. Теофан Затворник обединява в една дума САМОСТ, т.е. СЕБИЧНОСТ, ЕГОИЗЪМ. Този духовен недъг ние сме наследили от нашите прародители Адам и Ева, които след грехопадението започнаха да се самооправдават, отхвърляйки вината от себе си. Ние пък, точно обратното, нека обвиняваме себе си преди всичко с думите на Иисусовата молитва "Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния" или с молитвата на митаря"Боже, бъди милостив към мен, грешния!"
Спомням си, че преди много години, пак на прощалната вечер пред настъпването на рождественския пост, нашият скъп наставник архимандрит Пантелеймон, килийник и духовен син на приснопаметния архиепископ Серафим, постави въпроса: "КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЦЕЛИЯ МОНАШЕСКИ ПОДВИГ?" /ще добавя, че това се отнася и за християнския живот въобще/. Тогава той даде следния кратък, но дълбоко съдържателен отговор:"Да обезсилим /"упразнить" - да опразним, да се освободим от/ своето лично "аз". Следвайки неговия мъдър съвет, нека и ние да се стремим към това и по такъв начин да изпълним думите на нашия Спасител и Господ Иисус Христос: Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва! /Матея 16:24/ Амин!
жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж
Мнозина се наричат християни, но дори и през ума им не минава, какво означава тази дума. А то - християнството е като море без дъно и небе без таван. Неговите стойности са противоположни на тези, които са утвърдени в светското общество. Затова трябва да се изучава и ако нечий човешки дух се кръстоса с Божия Дух и приеме кръста си, то той наистина може да каже, че е кръстен от Дух Светий и Той го ръководи. Добре е християнинът да бъде уверен, но не и самоуверен или да приписва всичките си думи и действия като внушение от Свят Дух. Това е много страшно!
ЕСТИР
от архимандрит Сергий /Язаджиев/
В едно свое писмо светител Теофан Затворник пише: "Самоцен - това е скритото чувство, че аз съм НЕЩО...и то не само нещо, но НЕЩО ВАЖНО и пред хората и пред Бога." В друго негово писмо четем:"Когато /у човека/ има самоцен, това не само смущава отношението му към хората, но помрачава и отношението му към Бога. Чувството за самоцен е лукаво като бесовете и ловко се прикрива зад смирени думи, като в същото време е заседнало дълбоко в сърцето...След това се оплаквате от САМОМНЕНИЕ И САМОПРЕВЪЗНАСЯНЕ. Те са първородните чеда на самоцена..." "От тях двете по-нататък се раждат цял куп горделиви мисли и чувства, които са най-богопротивни. Затова всячески се старайте да се изпълвате винаги с искрено чувство на пълно самопринизяване, като често си припомняте какви грехове или грешки е имало в досегашния ви живот и осъждате себе си за тях."
Всички тези последици от самоцена, посочени от св.
Теофан Затворник, могат да бъдат назовани с една дума - САМОЛЮБИЕ. Има го у всекиго у нас и то обикновно се прикрива зад фалшивото чувство за "човешко достойнство", на което ние толкова държим: какво мислят за нас хората, как ни преценяват, какво е мнението им за нас. И ако се случи да ни засегнат, дори справедливо, ние веднага остро реагираме - тогава в нас се проявява друга разновидност на самолюбието, наречена САМООПРАВДАНИЕ. Става ни неловко от това, че сме злепоставени в очите на другите и почваме да търсим /понякога и да измисляме/ разни причини, за да смекчим вината си, като при това често я прехвърляме върху другите. А би трябвало на първо място да обвиним самите себе си. Тъкмо това е САМООБВИНЕНИЕТО - добродетел, противоположна на самооправданието. Ако пък ненавременно ни поискат някаква услуга или ни възложат някакво трудно и неприятно послушание /работа/, тогава бързаме да се откажем или го извършваме с ропот, като пестим усилията си и щадим себе си. Това пък произлиза от САМОЖАЛЕЕНЕ, противоположно на високата християнска добродетел на САМОЖЕРТВЕНОСТТА.
Всички отрицателни прояви, определяни с названия, които започват с представката само-, св. Теофан Затворник обединява в една дума САМОСТ, т.е. СЕБИЧНОСТ, ЕГОИЗЪМ. Този духовен недъг ние сме наследили от нашите прародители Адам и Ева, които след грехопадението започнаха да се самооправдават, отхвърляйки вината от себе си. Ние пък, точно обратното, нека обвиняваме себе си преди всичко с думите на Иисусовата молитва "Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния" или с молитвата на митаря"Боже, бъди милостив към мен, грешния!"
Спомням си, че преди много години, пак на прощалната вечер пред настъпването на рождественския пост, нашият скъп наставник архимандрит Пантелеймон, килийник и духовен син на приснопаметния архиепископ Серафим, постави въпроса: "КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЦЕЛИЯ МОНАШЕСКИ ПОДВИГ?" /ще добавя, че това се отнася и за християнския живот въобще/. Тогава той даде следния кратък, но дълбоко съдържателен отговор:"Да обезсилим /"упразнить" - да опразним, да се освободим от/ своето лично "аз". Следвайки неговия мъдър съвет, нека и ние да се стремим към това и по такъв начин да изпълним думите на нашия Спасител и Господ Иисус Христос: Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва! /Матея 16:24/ Амин!
жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж
Мнозина се наричат християни, но дори и през ума им не минава, какво означава тази дума. А то - християнството е като море без дъно и небе без таван. Неговите стойности са противоположни на тези, които са утвърдени в светското общество. Затова трябва да се изучава и ако нечий човешки дух се кръстоса с Божия Дух и приеме кръста си, то той наистина може да каже, че е кръстен от Дух Светий и Той го ръководи. Добре е християнинът да бъде уверен, но не и самоуверен или да приписва всичките си думи и действия като внушение от Свят Дух. Това е много страшно!
ЕСТИР
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
