Постинг
10.05.2010 23:42 -
КРАЯТ НА КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ
КРАЯТ НА КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ
В онези дни достигна до слуха на новия папа Адриана ІІ, че призованите на съд от предшественика му братя Константин и Методий са пристигнали пред стените на Вечния град. Знаеше се, че те носят със себе си мощите на свети Климента Рилски. Развълнуваха се римляни. Тогава светейшият папа реши, че е угодно Богу да оглави тържественото литийно шествие за посрещането на светите мощи.
И когато утихна тържеството със светите мощи, явиха се двамата братя Константин и Методий пред папския съд. Сам Адриан застана на обкования в злато и смарагди престол. От двете му страни насядаха в кресла кардинали и сановници.Цялата абсида, около която застана великият съд, беше покрита със стенопис. Над папския престол се издигаше благославящият Христос, а от двете страни босите и измъчени от труд апостоли.
Папата, по всичко личеше, беше добре предразположен. Той трябваше да реши въпроса със славянската писменост.
Светият отец покани любезно апостолите на славянските земи, за които идваше безброй изписан пергамент с донесения, да кажат своята защита срещу триезичието. Не носеха те белега на външен блясък. Скромни одежди. Лица, обгорели от слънцето. Очи живи и устремени.
И застана Константин крачка напред от брата си. Издигна леко глава, обгърна с поглед строгите лица на кардиналите, а после и леко трепкащата, и насърчителна усмивка на светия отец, и спря очи на тихия и благославящ Христос.
- Светейши владико и богомъдри отци - започна Константин.- Даде ми се всяка власт на небето и на земята - казва Христос. Идете и научете всички народи! Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всички твари! Неговият, силно почитан от всички ни апостол Павел, добавя: Искам вие всички да говорите езици, а още повече да пророчествувате. И сега, ако ида при другородци, които не познават езика на латиняните, и им заговоря на ваш език, какво ще проумеят и какво ще ги ползва? И бездушните твари издават собствен глас, различен един от други, по което познаваме кое е гусла и кое свирка. И тъй, ако се събере цялата църква наедно и всички заговорят на непознат език, и влезнат ли други хора, не ще ли рекат, че тия са полудели?... Бог прати просветление и на славянските народи, за да славят името Му на свой език. Да бъде благословен и крепък този език! Аз виждам как ще прогони той мрака в бъднините и ще пръска светлина по-чиста от лазура...
И с притворени от сладък унес по бъдещето очи Константин Философ продължи своето похвално слово за езика на славяните, за тяхното право на собствено четмо и писмо, което отваря очите на слепи и устата на неми. Седяха смълчани и папата, и кардиналите като пред някой небесен херувим. Когато Константин завърши, в залата остана мъртва тишина. Това трая няколко мига. После светият отец вдигна благославяща десница към Философа. Двамата братя направиха обичайния поклон и я целунаха. После се спогледаха и прегърнаха. Сълзи прокапаха от очите им.Когато стъпките им отекваха назад към изхода, на Константин се стори, че сам Христос, слизайки от мъртвата стенопис, ги благославяше и ведно с апостолите тръгна след тях.
На другия ден папа Адриан тържествено отслужи св. Литургия и освети славянските книги, които двамата братя бяха донесли в Рим. Наскоро след това Константин прие монашество с името Кирил. Но пътя му свършваше на земята.
Беше четиринадесетият ден на месец февруари 869 година. Край болния се бяха събрали учениците и брат му Методий. Гледаха гаснещия живот и хълцаха със сподавени сълзи. А Кирил тлееше. Само очите излъчваха още живот. Помахна той едва ръка към брата си и прошепна последните си слова:
- Брате...ние бяхме с тебе като два вола, впрегнати в един ярем, които орат една и съща бразда...Ето аз падам, като свършвам моя ден, но ти продължи...
Устните му занемяха. Впи поглед в една точка и се загледа. Не гледаше, а вървеше по онзи път, по който дойде от Моравия. И го срещаше радостен народ. Родни братя, жени, деца. Пееха химна на роден език. Не беше той елински, нито латински. Славянско четмо. Кирил гледаше буквите, които излизаха от книгите, що държаха. А те растяха, светеха с божествени лъчи. Кирил се усмихна блажено. И с тая блажена усмивка издъхна...
Заридаха горко Методий и учениците му.
СИМОН КИРИНЕЕЦ
Слава вам, пееме днес, просветители,
вам, на славянската църква отци,
вам, на Христовата правда учители
и на славянското слово творци!
М. П. Розенхайм
За жалост, българите на 14 февруари се чудят как да начешат страстите си с любовни веселия, чествайки св. Валентин или опивайки се с вино, чествайки св. Трифон Зарезан. Никой ни дума не отваря за този, който им е отворил очите. Ни свещеници, ни медии, ни учители, ни политици... Защо ли не знаят, че когато дойде Христос светът пак ще се весели в суетата си, но ще бъдат спасени и отнесени само верните чеда.
ЕСТИР
В онези дни достигна до слуха на новия папа Адриана ІІ, че призованите на съд от предшественика му братя Константин и Методий са пристигнали пред стените на Вечния град. Знаеше се, че те носят със себе си мощите на свети Климента Рилски. Развълнуваха се римляни. Тогава светейшият папа реши, че е угодно Богу да оглави тържественото литийно шествие за посрещането на светите мощи.
И когато утихна тържеството със светите мощи, явиха се двамата братя Константин и Методий пред папския съд. Сам Адриан застана на обкования в злато и смарагди престол. От двете му страни насядаха в кресла кардинали и сановници.Цялата абсида, около която застана великият съд, беше покрита със стенопис. Над папския престол се издигаше благославящият Христос, а от двете страни босите и измъчени от труд апостоли.
Папата, по всичко личеше, беше добре предразположен. Той трябваше да реши въпроса със славянската писменост.
Светият отец покани любезно апостолите на славянските земи, за които идваше безброй изписан пергамент с донесения, да кажат своята защита срещу триезичието. Не носеха те белега на външен блясък. Скромни одежди. Лица, обгорели от слънцето. Очи живи и устремени.
И застана Константин крачка напред от брата си. Издигна леко глава, обгърна с поглед строгите лица на кардиналите, а после и леко трепкащата, и насърчителна усмивка на светия отец, и спря очи на тихия и благославящ Христос.
- Светейши владико и богомъдри отци - започна Константин.- Даде ми се всяка власт на небето и на земята - казва Христос. Идете и научете всички народи! Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всички твари! Неговият, силно почитан от всички ни апостол Павел, добавя: Искам вие всички да говорите езици, а още повече да пророчествувате. И сега, ако ида при другородци, които не познават езика на латиняните, и им заговоря на ваш език, какво ще проумеят и какво ще ги ползва? И бездушните твари издават собствен глас, различен един от други, по което познаваме кое е гусла и кое свирка. И тъй, ако се събере цялата църква наедно и всички заговорят на непознат език, и влезнат ли други хора, не ще ли рекат, че тия са полудели?... Бог прати просветление и на славянските народи, за да славят името Му на свой език. Да бъде благословен и крепък този език! Аз виждам как ще прогони той мрака в бъднините и ще пръска светлина по-чиста от лазура...
И с притворени от сладък унес по бъдещето очи Константин Философ продължи своето похвално слово за езика на славяните, за тяхното право на собствено четмо и писмо, което отваря очите на слепи и устата на неми. Седяха смълчани и папата, и кардиналите като пред някой небесен херувим. Когато Константин завърши, в залата остана мъртва тишина. Това трая няколко мига. После светият отец вдигна благославяща десница към Философа. Двамата братя направиха обичайния поклон и я целунаха. После се спогледаха и прегърнаха. Сълзи прокапаха от очите им.Когато стъпките им отекваха назад към изхода, на Константин се стори, че сам Христос, слизайки от мъртвата стенопис, ги благославяше и ведно с апостолите тръгна след тях.
На другия ден папа Адриан тържествено отслужи св. Литургия и освети славянските книги, които двамата братя бяха донесли в Рим. Наскоро след това Константин прие монашество с името Кирил. Но пътя му свършваше на земята.
Беше четиринадесетият ден на месец февруари 869 година. Край болния се бяха събрали учениците и брат му Методий. Гледаха гаснещия живот и хълцаха със сподавени сълзи. А Кирил тлееше. Само очите излъчваха още живот. Помахна той едва ръка към брата си и прошепна последните си слова:
- Брате...ние бяхме с тебе като два вола, впрегнати в един ярем, които орат една и съща бразда...Ето аз падам, като свършвам моя ден, но ти продължи...
Устните му занемяха. Впи поглед в една точка и се загледа. Не гледаше, а вървеше по онзи път, по който дойде от Моравия. И го срещаше радостен народ. Родни братя, жени, деца. Пееха химна на роден език. Не беше той елински, нито латински. Славянско четмо. Кирил гледаше буквите, които излизаха от книгите, що държаха. А те растяха, светеха с божествени лъчи. Кирил се усмихна блажено. И с тая блажена усмивка издъхна...
Заридаха горко Методий и учениците му.
СИМОН КИРИНЕЕЦ
Слава вам, пееме днес, просветители,
вам, на славянската църква отци,
вам, на Христовата правда учители
и на славянското слово творци!
М. П. Розенхайм
За жалост, българите на 14 февруари се чудят как да начешат страстите си с любовни веселия, чествайки св. Валентин или опивайки се с вино, чествайки св. Трифон Зарезан. Никой ни дума не отваря за този, който им е отворил очите. Ни свещеници, ни медии, ни учители, ни политици... Защо ли не знаят, че когато дойде Христос светът пак ще се весели в суетата си, но ще бъдат спасени и отнесени само верните чеда.
ЕСТИР
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
