Ислямски проповедник прие Православието
26.04.10
В Лондон разговаряме с новия православен християнин, който днес се кръсти и прие името Данило. Данило не е мюсюлманско име и много рядко се среща. Въпреки, че информацията за неговото обръщане е вече известна на мюсюлманите в Лондон, поради съображения за сигурност, няма да изнесем подробности около темата, заради зачестилите случаи на заплахи и насилия, а понякога дори и на убийства от страна на фанатици. Даниловият случай е ценен за Православието, казва отец Николай Шевченко, временен наместник на Успенската църква (Руска задгранична църква) в Лондон.
Данило, разкажете нещо за себе си.
Много години бях ревностен мюсюлманин, както и съпругата и децата ми. Роден съм във Великобритания, но пътувах в много мюсюлмански държави и познавам добре британската и мюсюлманската култура. Живях в Саудитска Арабия, където следвах специалността “Теология” и работих за мюсюлманската мисия. Бях известно време и в Афганистан по времето на талибаните, както и в Пакистан, в пакистанската част на Кашмир. Бях в Босна по време на войната. Сега живея в Лондон със семейството си, където доскоро бях мюсюлмански представител на известна междурелигиозна организация за мир. Две години бях съветник по въпросите на исляма на Кентърбърийския архиепископ (Англиканската църква). Преди два дни му съобщих, че се кръстих и станах православен християнин в Руската задгранична църква.
Как реагира той?
Архиепископът беше много щастлив. Веднъж ми каза, че неотдавна двама работещи в един от отделите на Англиканската църква също са станали православни. Той уважил техния избор и те продължават работата си в администрацията там.
Какво Ви доведе при Христос?
Отначало пожелах да се запозная с Новия Завет, когато бях в храма Кааба в Мека, тъй като известно време живях в Мека. Християнската литература е строго забранена в Саудитска Арабия и дори много сайтове са блокирани, но при развоя на съвременната комуникация не е трудно за тези, които желаят, да намерят Божието слово. След време направих опит да убедя един американец, който работеше в Саудитска Арабия, да приеме исляма. Когато разговарях с него, той ми отговаряше много убедително и със силна вяра. Бях изненаден от неговата смелост, тъй като в Саудитска Арабия, който проповядва християнството, лесно може да бъде убит. Разговорите с християните в тази страна бяха за мен много важни. И понеже бях свързан с ислямската мисия в Саудитска Арабия, контактувах с много чужденци. Винаги забелязвах, че в повечето случаи хората се обръщат към исляма не само заради своя свободен избор, а за да останат да работят в Саудитска Арабия, както и за да се освободят от данъка, наложен на немюсюлманите. Факт е, че заплатите на “немюсюлманите” са по-ниски от тези на мюсюлманите, тъй като трябва да се плаща специален данък, който Мохамед е установил. Възнагражденията на християните в Саудитска Арабия са много ниски, затова някои стават мюсюлмани с цел да спечелят повече пари. Повечето филипинци например, връщайки се вкъщи, веднага се отрича от исляма. Започнах да изследвам християнството още повече, когато постепенно почувствах надмощието му над исляма.
Първата съзнателна моя среща с Православието бе в Сараево, столицата на Босна. За съжаление, свещениците в Сараево не говореха английски и не можех тогава да изразя своето желание. Изчаках групата имами да си отиде и влязох в една сръбска църква. Бях смаян от външния вид на сръбските свещеници, когато по православен начин се прекръстих и се поклоних. Разбрах, че Православието ми е най-близко, за разлика от другите християнски вероизповедания. Учех се на християнство и православие, а също и четях книги и гледах филми. Много ми хареса филма “Остров”. Реших да се кръстя в Руската православна църква.
Чухме много неща за разпространението на християнските мисии в мюсюлманските държави. Дали са важни тези мисии за тези страни?
Има много християни в Саудитска Арабия, които се крият. Няколко пъти съм попадал на хора, които вероятно са християни. Трябва да имаме предвид, че в Саудитска Арабия и други подобни държави може би мнозинството мюсюлмани влиза в джамията не заради вярата си, която да ги окуражава, а защото са длъжни да го правят, за да не попаднат под ударите на законите и заради спазването на обичаите. Отиването в джамията представлява бреме за мнозина. Днес мюсюлманите са по-малко религиозни от християните. В мюсюлманските държави има много джамии и мюсюлманите казват, че се молят пет пъти дневно, но никой не ходи в джамията, освен в петък. Тогава, по време на молитви, в която и да е джамия няма да видите повече от петима мъже, въпреки че има много домове на живеещи мюсюлмани около нея. Болшинството мюсюлмани не посещават джамията дори и в петък. Някои ходят по време на Рамазана, но след поста не идват - и така до следващата година. Веднъж седмично, по време на Рамазана, в джамията идват около стотина души, въпреки че би могло да бъдат хиляди. След Рамазана там няма да се видят повече от петима мъже.
В мюсюлманските държави много хора търсят истината и поради това християнската мисия ще се умножава. Вече има и телевизионни програми, както и много интернет сайтове, посветени на мисиите сред мюсюлманите.
По принцип доста мюсюлмани се дистанцират от исляма, което е характерно, особено за западноевропейските страни. Във Великобритания много мюсюлмани се обръщат към християнството. В Англиканската църква мюсюлманите, които са преминали към християнството, са около сто хиляди души. Много от тях са пакистанци. Те имат своя християнска църква и са принудени да се крият, заради опасност от отмъщение на мюсюлманите. Тук има и араби, и бенгалци, обърнали се към християнството. Много от тях преминават към християнството заради сключените смесени бракове.
Неотдавна в пресата съобщиха за значителен ръст на исляма в западноевропейските държави; дори се твърди, че броят на вярващите мюсюлмани ще достигне броя на енориашите в християнските църкви. Странно е, че печатът споменава за броя на вярващите мюсюлмани, посетили джамията, което не отговаря на капацитета на самата джамия. Но това не се посочва в пресата. Каква е истината?
Присъствието на вярващи в английските джамии е много слабо. Мнозинството мюсюлмани никога няма да посети джамията. Младите са се отказали от исляма, дори и да казват, че са още мюсюлмани. В джамиите те нямат общ език с имамите от Пакистан или Бангладеш. Младите хора слабо говорят урду или бенгалски и ползват само английски език. Много от тях се срамуват от исляма заради тероризма.
Наш религиозен комитет проучи посещенията на джамиите и познаваме действителната картина. Тя е тревожна за исляма като цяло, но отделни хора имат изгода да представят исляма като огромна сила. Например, според публикация на мюсюлмански вестник, в западната част на Лондон има двадесет джамии и много свободни помещения във всяка от тези джамии. Ако броят на мюсюлманите в Лондон се увеличи, може би трябва да има още джамии. В голямата джамия в Лондон има не повече от триста души за петъчните молитви. Много джамии представляват малки зали, които се ползват само в петък. По принцип вярващите много рядко идват в джамията, а най-често идват деца с родителите си. Когато пораснат и те изчезват. Християнството предлага свобода на избора, така че то е много по-добре приспособено за живота в духа на толерантността, докато ислямът не е в състояние да покрие този тест.
Медиите представят приемането на исляма от много англичани. В действителност, броят на британските мюсюлмани е доста малък, само около 1200 души. Как да разбираме това противоречие?
Това не е обикновен въпрос. Бях част от ислямската мисия във Великобритания и мога да кажа, че броят на приелите исляма е минимален. На молитви в петък в центъра на Лондон броят на британските мюсюлмани в джамията е може би 1%. А извън Лондон дори такава посещаемост не се постига. Всички мюсюлмани знаят истинския брой на обърналите се в исляма. Има много, които са приели исляма заради сключен брак с мюсюлманин. Англичаните никога няма да отидат в джамията; тяхното приемане на исляма е формалност. Те много често в действителност са християни. Мнозинството, което приема исляма, са жени, поради сключен брак. Заради това много потомци на мюсюлмани имигранти във Великобритания се считат за англичани, а не “британски мюсюлмани” в точния смисъл на думата. Разговарях с много разведени жени, чиито мъже са мюсюлмани. Доколкото си спомням, в Лондон има може би 25 британски жени, които са останали мюсюлманки след развода си. Известно е, че смесените бракове водят до отчуждаване от исляма.
Ислямската мисия на Запад не беше успешна. В Лондон има мисионерска организация, насочена предимно към проповеди на исляма. В нея работят предимно младежи. Те схващат своята мисия между мюсюлманските имигранти за много плодотворна, тъй като англичаните не приемат исляма. Когато някои мюсюлмани кажат, че ислямът е най-разпространената религия в света, в Лондон имамът ще изтъкне, че разпространението е предимно заради увеличаване на раждаемостта, но реална мисия няма. Не се съмнявам, че християнството е много по-широко разпространената религия.
Има ли във Великобритания мюсюлмани, които са приели християнството?
Има такива случаи, но това става без каквато и да е гласност. Според мнозинството мюссюлмани, вероотстъпникът на исляма трябва да бъде погубен, въпреки че главният имам на Лондонската джамия казва, че това не бива да се случва.
От друга страна, можем да кажем, че те са много малко, тъй като доста мюсюлмани са изоставили вярата си и са станали неверници. На всички е известно, че неверието е обща болест. Някои мюсюлмани се опитват да представят атеизма и отсъствието на вяра като характерен белег на християнската цивилизация. Но и самите мюсюлмани повече от християните губят вярата си на Запад. Впрочем, има много добри примери от Русия и другите православни държави, където Църквата повишава авторитета си, дори когато изборът е свободен. Надявам се да посетя Русия скоро, но междувременно трябва да изградя своя живот като православен християнин. | www.eparhijabihackopetrovacka.org
Превод от сръбски: Маргарита Хаджипейкова
