Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2010 21:13 - СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СИЛАТА НА БОГА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 2936 Коментари: 0 Гласове:
3



ДА ЖИВЕЕШ С НАДЕЖДА

Студент, носител на HIV и болен от хемофилия, изживял живота си с надежда … поради някаква причина. Как можеш да имаш надежда, независимо от това какво ще ти поднесе животът…

От Стив Сойър

Една лична, истинска история… В основното училище Стив Сойър, страдащ от хемофилия, е заразен с вируса HIV и хепатит С от нестерилна донорна кръв. По-късно, на 19-годишна възраст, знаейки, че смъртта му предстои, Стив прекарал последните си години в обикаляне по стотици университети, за да споделя със студентите как се е научил да живее с надежда и мир всред ужасните обстоятелства. Хиляди студенти, които са слушали Стив, биха ви казали, че неговата истинска история за надеждата и Божията любов е променила живота им завинаги. Следният редактиран разказ е от посещението му в Калифорнийския университет в Санта Барбара:

Покрай брега на Мейн имало военноморски кораб, плаващ сред много гъста мъгла. През нощта флотският курсант видял в далечината неподвижна светлина и веднага докладвал на капитана: „Има някаква светлина в далечината, която се приближава право към нас. Какво да направя?” Капитанът му казал да подаде светлинен сигнал на плавателния съд, насочвайки го да смени курса си. Получили обратен сигнал: „Не, вие сменете курса си.” Капитанът пак дал инструкции на приближаващия се съд да смени незабавно курса си. Отговорът отново бил: „Не, вие сменете вашия.” С последен опит курсантът сигнализирал: „Говори капитанът на американски военноморски кораб и вие трябва да смените незабавно курса си.” Отговорът бил: „Не, вие сменете вашия. Това тук е фар.”

Тази история е илюстрация на това, как хората са склонни да се отнасят към болката и страданието. Винаги искаме обстоятелствата покрай нас да сменят курса си, вместо да променим себе си, за да се изправим пред тези обстоятелства. Моят живот е перфектен пример за това.

Да живееш с HIV: Ранен етап

Бях роден с хемофилия – нередност в кръвта, която кара костите и ставите ми да се подуват без причина. Хемофилията се лекува с протеини, доставени от резерв с дарена кръв. Е, някъде между 1980 и 1983, един от донорите ми е бил заразен с вируса HIV. Като резултат всички лечения (вероятно стотици), извършени чрез този резерв, са били заразени с HIV. По-късно прихванах и хепатит С по същия начин.

Всъщност не ми беше казвано, че съм HIV позитивен до втората ми година в гимназията. Когато ми бе съобщено, първоначалната ми реакция беше напълно обичайна за случай, в който трябва да се справим с нещо, което не е по силите ни. Аз просто отрекох да съм HIV позитивен и се опитах да се преструвам, че ми няма нищо. HIV не болеше като хемофилията. При хемофилията, когато ставите и мускулите ти се подуят, е много, много болезнено. Но HIV нямаше никакви външни признаци. Наистина не можеше да се забележи каквото и да било, затова беше лесно да се преструвам, че го няма. Родителите ми постъпваха по същия начин. Казваха ми: „Изглеждаш добре, така че би трябвало да си добре.”

Да живееш с HIV: Отричане

Много сполучлив пример за подобен вид отричане на фактите е филмът „Монти Пайтън в търсене на Светия Граал”. В едната сцена крал Артур върви из гората и се натъква на един рицар, носещ очукана черна броня. Рицарят застава на пътя му и крал Артур осъзнава, че няма да може да премине, ако не победи рицаря в двубой. Влизат в битка и крал Артур успява да отсече ръката на черния рицар. След това прибира меча си, покланя се и тръгва напред, но рицарят извиква: „Не!”, а кралят казва: „Та аз ти отсякох ръката!” Рицарят поглежда към нея и казва: „Не, не си.” При което крал Артур поглежда към земята и казва: „Ето там лежи ръката ти!” А рицарят отговаря: „Това е само драскотина.” Кралят осъзнава, че трябва сериозно да осакати този тип, за да си проправи път. Битката продължава и Артур отсича всички крайници на рицаря, докато от последния не остава нищо друго освен торс с глава. И докато Артур преминава, можете да чуете как зад него все още рицарят крещи: „Върни се, страхливец такъв! Ще ти отхапя коленете!”

Е, безспорно, този рицар беше в отрицание. Не можеше да приеме факта, че е загубил битката. И при все, че това е един хумористичен пример за отричане, опасностите от отричането са много, много реални. Ако аз бях продължил да отричам факта, че съм HIV позитивен, можеше да не взема необходимите мерки – с малки резки по пръстите и подобни неща – и можеше сериозно да навредя на някого или дори да го убия. Но опасностите за самия теб, когато отричаш подобно нещо, също са много сериозни и болезнени. Когато потискаш едно нещо толкова дълго време и се мъчиш да се преструваш, че не е там, то нараства. И в края на краищата експлоадира.

Да живееш с HIV: Безполезността на отричането

За около три години успешно отричах да съм HIV позитивен. Въпрeки това, в последната година от гимназията се разболях сериозно. Започнах да показвам симптомите на тази болест. Т-клетките са белите кръвни телца, които се борят срещу инфекцията, и техния брой в тялото ти показва дали си HIV позитивен или имаш СПИН. Когато Т-клетките ти паднат под 200, се смята, че имаш напълно развит СПИН. Е, моите бяха 213 и продължаваха да намаляват. Бях много, много болен и много блед, не можех да задържам храната. Вече не можех да се преструвам, че моят СПИН/HIV не е истински – беше страшно реален.

Отричането на фактите не можеше да бъде вариант, така че трябваше да открия друг начин да се справям с всичко, през което преминавах. Първото, което се опитах да направя, беше да обвиня някого. Мислех, че ще се чувствам много по-добре, ако някой се приближи към мен и ми каже: „Стивън, вината е моя, човече. Съжалявам.” Така че, като начало, реших да обвиня цялата хомосексуална общност. Удобен предтекст. Но след като помислих, осъзнах, че е много глупаво да виня цяла група хора за моя проблем. След това реших да прехвърля вината на Бог. Значи, аз по онова време не вярвах наистина в Бог, но реших, че ако има някой, който да контролира ситуацията, то това трябва да е Той. Така че обвиних Бог.

Да живееш с HIV: Гняв
Когато намериш нещо, към което да насочиш всичката си насъбрана болка, тя се превръща в гняв. Дори в ярост. И така, започнах да процедирам с гняв към всичко, с което се сблъсквах. Винаги когато някой кажеше нещо, което по принцип би могло само да ме подразни, аз направо избухвах. Блъсках с юмруци по стените. Изпотрошавах си стаята; все подобни проявления.

Но открих, че гневът има способността да помрачи ума ти, а това ти пречи да постъпваш рационално. По-лошото е, че по този начин нараняваш тези, които обичаш. Много по-добър начин да се справиш с болката е да си поплачеш – така не нараняваш никого, а и на теб ти олеква.

Е, в един момент бях достигнал дъното. Бях много болен и загубих огромно количество маса. Затворих се в стаята си, крещях, псувах Бог, удрях стените с юмруци. Тогава влезе баща ми и затвори вратата зад себе си. Баща ми е лекуващ се алкохолик. Чрез терапевта си беше научил за съществуването на една Висша сила, беше научил за Бог. Татко ме погледна и каза: „Знаеш ли Стив, аз не мога да ти помогна. Докторите не могат да ти помогнат. Майка ти не може да ти помогне. Сам не можеш да си помогнеш. Единственият, който може да ти помогне сега, е Бог.” След това излезе от стаята и затвори вратата.

Да живееш с HIV: В търсене на утеха
Е, аз тъкмо бях свършил с псуването на Бог, така че не се почувствах много на място да моля помощ именно от Него. Но, ето ме там без всякакъв друг избор. Свлякох се на колене и през сълзи казах: ” Добре, Боже, ако си там, помогни ми и аз ще ти помогна.” За отрицателно време си възвърнах всичкото загубено тегло. Броят на Т-клетките ми скочи на около 365, което беше доста добре. Чувствах се страхотно, просто си беше страхотно. И си помислих: „Добре, благодаря Ти, Боже. Чао. Беше супер. Довиждане.”

Завърших и през лятото отидох в колежа, за да взема проверочния си изпит за определяне в какъв клас ще бъда. Тогава срещнах и съквартиранта си. Отидох там и след теста се изправи пред мен това високо, сухо, русо момче. Каза: „Ей, изглеждаш ми нормален. Искаш ли да ми бъдеш съквартирант?” Аз си помислих: Е, добре де, не изглеждаш така, но… „Разбира се.” Станахме съквартиранти и даже най-добри приятели. Разбрах, че съквартирантът ми беше християнин. По това време имах следния изграден образ за един християнин: лицемерен, снизходителен и осъдителен човек. Смятах, че това е всичко, което би представлявал за мен един християнин. Но съквартирантът ми беше различен.

Той имаше дислексия. Забелязах, че когато учеше и внезапно получеше криза – момент, в който аз бих блъскал стените и унищожавал разни неща – той просто спираше, затваряше си очите, казваше молитва, поемаше дъх и продължаваше работата си. Това направо ме разби. Мислех си: „Как можеш да не счупиш нищо?! Трябва да потрошиш нещо!” Бях изумен от това, че той беше способен да постъпи по такъв начин.

Един ден той ме покани да отида с него през пролетната ваканция на Дайтона Бийч. Докато бяхме там, приятелят ми започна да говори с човека до нас. Отначало говорехме общи неща, нормален разговор. Тогава приятелят ми реши да навлезе в дълбоки, сериозни теми. Аз не исках да се забърквам в това. С много неща се борех. Много е тежко да знаеш, че ще умреш толкова млад. И изобщо не ми се искаше да обсъждам подобни теми с някакъв непознат на плажа, затова някак си се оттеглих от разговора. Те продължиха да си говорят и накрая се стигна до момента, в който приятелят ми се опита да обясни в какво вярва като християнин. Винаги съм си имал изграден образ за понятието „християнин”, но всъщност изобщо не знаех какво вярват или мислят. Така че аз се позаслушах в това, което той говореше.

Да живееш с HIV: Какво Бог предлага

Не съм сигурен дали ще го обясня толкова добре, колкото него, но той каза нещо от сорта: „Очевидно, аз вярвам в Бог. И вярвам, че Бог ни е създал, за да има взаимоотношения с нас. Но ние не искаме да имаме нищо общо с Него и затова Го отхвърляме. Това отхвърляне, този бунт – независимо дали е активно бунтуване срещу Него или пасивна индиферентност – Библията нарича грях. Не харесвам думичката „грях”, затова си го представям само като отблъскване на Бога. И поради това и поради факта, че сме създадени да имаме взаимоотношения с Него, има наказание. Наказанието за нашия бунт е смърт, ниe умираме. А има и духовна смърт – да сме отделени от Бога.” Аз си помислих: О, това е върхът!

Така че казах: „Но Бог ни обича.” А той отвърна: „Но Бог също така е справедлив. Любовта без справедливост нищо не означава.” За мен в това изобщо нямаше смисъл. Така че той обясни: ‘Ами, представи си човека, за когото най-много те е грижа на този свят. Този, за когото веднага би дал живота си. След това си представи, че си отблъснал този човек и не се виждате дълго време. Тогава виждаш този човек на 20м. от теб и се втурваш към него с разтворени ръце да го прегърнеш, а той те спира и казва: „Ти ме отблъсна, не помниш ли?” Сега си представи да отблъснеш Бог, най-великата любов във вселената.’

Аз си помислих: „Ле-ле… Това не е добре.” А той каза: „Е, за щастие, не приключва с това. Тъй като Бог ни обича толкова много и е загрижен за нас, реши да поеме наказанието вместо нас. Той изпрати Сина Си, Исус, да умре на кръста на наше място. И понеже Исус (бидейки Бог в човешки образ) изживя един безгрешен живот, Той бе способен да плати наказанието вместо някой друг. Той плати за нас.”

И продължи: „След това Исус възкръсна от мъртвите, три дни по-късно. Той победи онази духовна смърт и ни предлага вечен живот. Така че няма просто да умрем – ще отидем да прекараме вечността с най-великата любов във вселената.”

Казах: „Супер.” „Обаче” – каза той – „въпреки че Бог ни предлага това и е платил вместо нас, ако ти не приемеш това предложение…от теб си зависи.” Не ми беше станало много ясно все още и за щастие нито на момчето до мен. Затова приятелят ми рече: „Добре, представи си, че караш по пътя ей тук. Караш с 120, а ограничението е 50. Хвърчиш по пътя и едно ченге те отбива от пътя и ти пише акт. За да платиш глобата, трябва да се явиш в съда следващия ден. Като влизаш в съдебната зала, виждаш, че съдията е баща ти. И си мислиш: Ей, това е татко. Баща ти те поглежда и започва: ‘Стив, наруши ли закона?’ И ти отговаряш: ‘Е, да.” И така той казва: ‘Добре, $500 глоба или два дни в затвора.” Удря с чукчето и приключва.

„Значи, тъй като е справедлив и честен, той трябва са произнесе присъда. Но след това слиза от съдебната скамейка, сваля си мантията, бръква в джоба си и ти подава $500. Тъй като те обича, той иска да плати глобата вместо теб. Но ти трябва да приемеш парите. Той стои там с 500 кинта, казвайки: ‘Ето, вземи.’ А ти отказваш. По същия начин все едно казваш на Бог: ‘Не, мерси. Просто ще си прекарам вечността отделен от теб.’ Това е избор, който трябва да направиш.”

Приятелят ми каза, че начинът, по който можем да приемем плащането, е чрез молитва. Рече: „Просто приемаш Божието плащане. Става по Негова милост. Не трябва да направиш каквото и да било, за да го получиш. Това е просто подарък от Бог.” Това беше първият път, когато чух за милост. Той добави: „Това е дар, който приемаш с вяра чрез молитва.” И приятелят ми предложи да се моли заедно с онова момче. И докато той се молеше на глас, аз се също се молих, на ум.

Да живееш с HIV: Преодоляване на страха

От онзи миг нататък животът ми придоби съвсем нова перспектива. Вече не ми се налагаше всяка вечер да си лягам обезпокоен дали ще се събудя на следващия ден. Вече не се страхувах да умра, защото нямаше всичко да свърши с една чернота, една тъмнина. След като умра щях да прекарам вечността с най-великата любов във вселената. Беше толкова окуражаващо.

Моите родители също приеха „платежа”. Помолиха се на Бог, както аз бях направил. И техните животи също придобиха съвсем нов изглед. Изумително е като си помисля, че ми позволиха да пътувам надалеч, знаейки че ми остават около 6 месеца живот. И можете да си представите колко им е тежко да гледат как синът им умира пред очите им, а те не са способни да направят каквото и да било. Но сега единствената причина, поради която те могат да го понесат и аз мога да се справя с това, е, че всеки един от нас е приел Христос в живота си.

Да живееш с HIV: Познаване на Бога

Мога ли да ви предоставя шанса да приемете Божия дар? Ако имахте лек за СПИН, сигурно щяхте да ми го предложите. Знам как да отида във вечността. Това е дар от Бог. Така че, аз се опитвам да ви го предложа. Ако преминаваш през нещо, с което не можеш да се справиш сам и би искал да имаш някого до себе си, който ще те подкрепя и привдига, когато целият свят те подритва и напада в гръб, тогава моля ви, кажете тази молитва с мен сега. Няма да бъде някаква магическа фраза или заклинание. И не е някакво страхотно емоционално преживяване или мисъл. По-скоро е начало на взаимоотношения с Бог. И както всяко друго взаимоотношение, отнема време. Изисква усилие. Но ви моля настойчиво: Ако наистина мислите, че се нуждаете от това, не подминавайте възможността. Тя е безплатна.

И така, сега ще се помоля. Молитвата няма нищо общо със затваряне на очи, навеждане на глава, сключени ръце или викове: „Алелуя!” Нищо подобно. Тя е отношение на сърцето. Тя казва на Бог: „Боже, престъпих закона. Отблъснах Те. Но искам да се завърна, приемайки цената, която си платил за мен.” Ако чувствате, че имате нужда от това, молете се с тази молитва сега. „Господи Исусе, нуждая се от Теб. Благодаря Ти, че умря на кръста заради мен. Моля те да дойдеш в живота ми и да ме направиш човека, който винаги си искал да бъда. Амин.”

Е, ако искрено сте се молили, то току-що сте започнали най-великото взаимоотношение, което някога може да имате – взаимоотношение с Бога. И то не приключва с една молитва. Връзката с Бога е процес. Означава ежедневно да се доверяваш на Бог, да се опитваш да правиш не винаги това, което искаш или ти изглежда добре в момента, а да се замисляш какво би искал Бог да направиш. Някои хора са ми казвали: „Християнството ти действа добре и това е чудесно. Не могат ли други религии да паснат на други хора?” Това е добър въпрос. Вярвам, че Бог ни е дал един път до Него – чрез смъртта на Исус на кръста – въпреки и да съществуват елементи на истина и в други религии. Те представляват дълги списъци от морални закони: „Прави това по седем пъти на ден и то ще те приближи към Бог.” Но ако се опитваш да се приближаваш към Бог, колко трябва да се трудиш? Откъде знаеш кога си достигнал този момент?

Мисля, че именно тук истината се открива в християнството: милостта на Бог. Знаейки, че никога не можем да достигнем съвършенството на Бог, можем да се доверим на Неговата прошка. Целта е да вървим по Неговия път, въпреки че доста ще оплескваме нещата. Правиш грешки, но продължаваш напред, продължаваш да работиш по въпроса, доверявайки се на Божията благодат. Молиш се. Четеш Библията. Откриваш какво Бог иска от теб. Един ден ще имаш мир. Може да не стане преди да пристигнеш в небето, но пък тогава така или иначе ще е завинаги.

Ако се разправяте със симптоми на HIV, хемофилия или хепатит С като Стив – или може би с други проблеми в живота – и искате да видите друго обяснение на това, което Стив се опитваше да сподели, моля вижте статията "Да познаваш Бог".


Стив Сойър умира от чернодробна недостатъчност, причинена от хепатит С, на 13 март 1999г. Нека неговата истинска история ви насърчи да приемете Исус, както Стив беше направил. В последните дни от живота си, той каза, че искал да говори „само още в един колеж”. Защо? „Ако трябваше да се разболея от тези болести, които ме убиват, за да може един-единствен човек да разбере, че може да има връзка с Бога, то тогава си заслужава. В светлината на вечността, това е всичко, което има значение.”

Можем да имаме вечен живот, приемайки Исус. Няма да отидем в небето като правим добри неща. Вечният живот е безплатен подарък за онези, които ще повярват в Исус. Библията казва…

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:16)

„Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.” (Исая 53:6)

Исус казва: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.” (Йоан 5:24)

„О смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?” (I Послание към Коринтяните 15:55)

„…Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот. Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете че имате вечен живот (I Послание на Йоан 5:11-13)



Тагове:   свидетелство,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13708659
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031