Разказът на Звезди

Моята среща с Господа стана преди вече 10 години и промени изцяло и неузнаваемо живота ми. Това ме направи ново създание, живеещо с различна вяра и убеждения и по коренно различен начин. Преди да повярвам в Бога, аз бях един изключително притеснителен и затворен в себе си, необщителен човек, страдащ от това, че няма приятели и истински близки хора, че живее в самота; и най-лошото – в едно нескончаемо и безрезултатно търсене на някакъв смисъл в цялото си съществувание. Беше ми доста трудно да видя такъв. Като повечето хора, и аз си задавах тези екзистенциални въпроси: Защо съм тук? Какъв е смисълът (ако изобщо го има), и това ли е всичко, което животът има да ми даде – едно безрадостно виреене, в духовна пустота, без цел и стабилна надежда. Чувствах безизходица и мъка от това, че не знам накъде и защо вървя и защо е необходимо човек да изживее може би 50 – 60 или повече години на тоя свят, да мине през какво ли не, и после да си отиде безпаметно в небитието. Търсех нещо повече. Търсех някаква духовност и така залитах ту към различни философии, ту в разни езотерични неща или психо-феномени. И все пак не видях светлина в тях – те бяха любопитни и някак привлекателни, но не и животворящи.
Тогава чух за Бога, беше ми разказано за Исус Христос, за греха на човека и как той е дошъл на този свят за да стане изкупителната жертва за този грях; че Той е единствения път към Бога и може да даде вечен живот на онези, които вярват в Него. Тогава се замислих и реших, че ако това е вярно, то би било отговорът на моето търсене. Не бях още съвсем убедена, затова в този момент искрено се помолих: “Господи, ако те има, моля те, дай ми да мога да те опозная истински, открий ми се!” И тогава в живота ми започнаха да настъпват гигантски промени – аз започнах да слушам и да чета, търсех да науча повече за Този, в когото бях решила да положа вярата и надеждата си, предадох му целия си живот и Го помолих Той да прави каквото реши с него и да го подрежда и използва за Своя прослава, както Той намери за добре в Своята невероятна мъдрост. От този момент нататък за мен започна това, което Исус сам е обещал, като е казал: “Аз дойдох за да имат живот и да го имат изобилно.” Много неща се промениха в живота ми и мога с радост да кажа, че Бог продължава и до днес да работи търпеливо и грижовно в сърцето ми, като постепенно ме учи и променя ден след ден, градейки в мен характер все по-приличащ на този на Неговия Син. Животът ми е изпълнен със смисъл и радост, с невероятен мир, какъвто само Той може да даде. Сега зная, че стоя в Неговата ръка, която здраво ме държи и не ме оставя да падна. Зная, че каквото и да дойде в живота ми – добро или зло, то не е случайно, а мъдро допуснато от моя Небесен Отец за мое добро, и че пак Бог е, който ще стои до мен във всичко, през което минавам и ще ме подкрепя. Едва от мига, в който станах Божие дете, аз се превърнах и в истинска личност, осъзната, обикната и изкупена с една твърде висока цена от своя Спасител, и поради това – способна да общува пълноценно с другите хора, да ги обича и да се опитва да покаже и на тях този превъзходен път.