Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2010 14:21 - Светини
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове:
0



Светинята в постмодерната епоха
05.02.10 | Андрей Романов

Светиня в постмодерната епоха?... Но има ли изобщо място за нещо свято под това ниско небе, осветлявано не от Божията месечина и звезди, а от фаровете на хилядите коли и огньовете на банките и баровете, от огънчетата на запалките и светлинките в святкащите очи на техните посетители?
 
И все пак, какво точно представлява постмодерното? Има ли тук някакъв нов феномен? Християните спореха и с модерната епоха – може би това "пост-" като преосмисляне и преодоляване на предишното ще донесе някому помирение, избавление?
 
Уви, за Балканите преодоляването на модерното през 90-те се оказа наистина преодоляване на всичко модерно в най-буквалния смисъл. Ние изгубихме почти всичко, което имахме като образование, медицина, социална осигуреност, качество на живот. Завърнаха се болести и мизерии, познати само от литературната традиция. Ние, балканците, можахме да усетим „постмодернизма” на гърбовете си. Разпад на държавността. Изведнъж се оказахме в разцвета на гангстеризма от 20-те. Това е то балканският постмодернизъм. Нима такава ще е съдбата на целия свят?
 
И да, и не. Разбира се, световният и балканският постмодернизми се различават. Световният е далеч по-фин и перфиден. Но да не забравяме, първо, че тъкмо световният постмодернизъм – особено в политически план, но и като обща криминализация и бездуховност – изигра решаваща роля за сформирането на балканския; и второ, че балканският просто отразява в по-сгъстен и гротесков вид чертите и тенденциите на световния.
 
Като говорим за голямото съсипване на нашето общество през 90-те години и в момента, не трябва да забравяме, че истинската голяма поквара на човешките души не се роди в нашите страни. Източникът му е външен. Ние бяхме наплюти от жлъчката на една култура, доминираща в света, която не признава доброто и злото, хубавото и грозното, високото и ниското като ориентири, която благославя животинското и разпуска на воля всички грозни страсти; култура на всепозволеността, на нулевите стойности, на човешката нищожност, на самоугаждането и лакомията. Тези грозни насочвания, а не вътрешните проблеми на патриархалното балканско общество отровиха нашите извори и затлачиха душата на нашата младеж.
 
И все пак балканската твърдоглавост е нещо забележително. Въпреки всичко Балканите и Русия остават с цялата си мъка и мизерия земя на Христос. Огънчетата на храмовете, огънчетата на Христос греят, святкат навсякъде из нашите градове. Минали през многовековни изпитания, ние усещаме Божието присъствие много по-ярко, отколкото стерилният Запад с празно лице и празно сърце е в състояние да стори. Ние познаваме реалността на Духа. Душата на народа не е изгубена.
 
Вярно е, трябва да се борим за един по-добър поминък и материално бъдеще – ако не чак постмодерни, то поне модерни. По това няма спор. Но може ли обществото на човешката нищожност да бъде нашият идеал? Епископ Николай (Велимирович) казва: „Истина, хората с много надежди гледат на Запад и чакат оттам да изгрее слънцето. А аз стоя обърнат на Изток и знам, че слънцето скоро ще се роди. Защото виждам зората да руменее.” Ако сме способни да се възродим, това ще стане въз основа на ценностите на православната цивилизация, а не на фалшивите стойности на чуждите туристи.
 
Идеологията на постмодернизма твърди, че няма една истина, абсолютни ценности, опорни точки. За нея те са в основата на тоталитарния мироглед, който иска да „поправи” реалността и да репресира правата на „Другия”. В името на толерантността и на „Другия” всяка убедена сериозност и строга воля трябва да се размият. Това е плурализмът: да приемаш всичко и да не вярваш сериозно на нищо. „Що е истина?” Лъжливи са понятия като дисциплина, дълг, подчинение, воля. Не трябва да отстояваш правото си, да следваш съдбата си. Нямаш право да наречеш приятеля приятел, врага – враг. Защото е „нетолерантно”. Защото е нелиберално.
 
В процеса на всекидневния живот това се отразява като скачане от едно развлечение на друго, един образ на друг. Светоусещане на пеперуда. Мозаично съзнание сред безбройно сменящите се реклами и телевизионни отражения. Под това телевизионно-компютърно небе наистина се забравя и изглежда някак нереално, че камъкът е корав, че огънят пари. Че верността е дълг, а измяната убива. Ако очите на телевизионните коментатори можеха внезапно да видят и да се взрат в подобни прости битийни неща, те биха се изцъклили от изумление като стъклените очи на гущери или мухи. Но такава опасност не съществува. Плуралистичният свят е виртуален, той съдържа не неща, а релации.
 
Добре е, че балканците с техните корави глави все още не са приели и няма да приемат това светоусещане.
 
И така, приятели! Да се радваме ли на нашата съдба или да я оплакваме? Нима още от вечността тази мизерия е била предопределена за нас? Да, била е. Нека веднъж завинаги да свикнем със своя път и да разберем, че мъжественият обича съдбата си. Този живот, това общество са наистина взети като от романите на Достоевски. Радвайте се и веселете се, защото това е идеалната среда за християнина. Къде другаде той ще може да покаже на що е способен, да пречисти и спаси душата си, ако не сред бурята, ако не в страданието? За да раздадеш имота си на бедните и да положиш душата си за приятелите си трябва да има бедни и приятели, които се нуждаят от това. Това е тъкмо евангелската ситуация. Страданието пречиства, изостря сетивата на духа, висшата чувствителност, извайва човешкия лик. „Което не те убива, те прави по-силен.” Древна истина е, че изпитанията правят волята воля, а благополучието разваля и съсипва. В спора с хаоса на грозната, предизвикателна реалност се раждат мъжественият дух и ярката човечност. Волята за борба весели мъжкото сърце. Тъй се раждат истинските характери. Тази мъчна епоха ни е пратена не за да се съсипем, а за да се издигнат нови поколения, които ще коват по нов начин съдбините на своите народи и ще бранят по-добре техните светини. Нима потомците на коравите бранители на Христовата вяра срещу нейните врагове от Изток и от Запад не струват вече нищо и в жилите им тече и ври не чистата алена кръв на смелите, чисти духове, а зелената и блатиста на героите от сапунените сериали?
 
Колкото до плурализма – няма какво да се плашим от плуралистичните уловки и мъдрости. И не трябва да им позволим да размекнат нашия дух. Няма плурализъм в реалността; образите се раздвояват и разтрояват само в погледа на пияния, в окото на трезвия картината на света е бистра и центрирана около един център. И в най-плуралния и постмодерен свят, който можем да си представим, хлябът ще храни, а отровата ще убива. Огънят ще си остане огън, снегът ще е бял, кръвта рубинова. Честта ще е чест, предателството предателство. Спорът между Аз и Ти ще се запази заедно с още по-страхотния и съдбовен сблъсък между Ние и Те. Борбата ще решава съдбините на народите. Крачете спокойно по реалността: тя не е мека като кал или блато, а твърда като камък. Този свят не е шоу и телевизионните изпарения няма да замъглят съзнанието на отговорния и настойчивия.
 
Това, че един упадъчен свят набляга върху развлеченията и разтухата, го прави още по-далечен от реалността на трагичното човешко битие. Човек е пасионарно същество, той се разкрива в борбата, в спора. Кой народ ще надспори другите? Разхлабващата мечта за „хубав живот” размеква волята ни и отвлича вниманието от строгите истински цели на човешкото битие на Земята.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710387
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031