Постинг
12.12.2009 20:43 -
БОГ МЕ ИЗЦЕРИ
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 1157 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2010 19:08
Прочетен: 1157 Коментари: 1 Гласове:
6
Последна промяна: 02.12.2010 19:08
БОГ МЕ ИЗЦЕРИ
През 1992 год., след операция на щитовидната ми жлеза, лекарят изрази съмнение за рак. При преглед в София, потвърдиха опасенията. Откриха ракови клетки! По време на операцията ми била засегната и гласна струна и аз не можех да говоря спокойно.
Необходима била втора операция, но поради недобре направена първа, специалистите се съмняваха, че можело така и да си остана на операционната маса. Не даваха никаква гаранция, че ще се оправят и гласните ми струни.
А аз се чувствах все по-зле и по-зле. Гледаха ме на Гама-камера, на сцинтиграфия - белия дроб, шийната област...но вместо да се подобрява, състоянието ми се влошаваше. Не можех да се храня добре, нямах сила.
Болките в гърба, по-късно, се оказаха разсейки на седмо и осмо ребро, и осми, и девети прешлен...Но това се откри едва след две години и докторката в Онкологията, като ми се скара, каза, че сега вече няма какво да направи. Като ми говореше така, аз само почувствах, че краката ми се подкосяват и седнах на кушетката. Започнах да плача. Съпругът ми я попита дали не може все пак да се направи нещо и тя му даде дата, на която да дойда, да остана за една седмица в болницата, за да пия радиоактивен йод, да премахнат жлезата чрез него. Пих йода, премахнаха жлезата, но аз получих още по-големи болки. Бях бледа, синя, слаба /почти като човек, който си е заминал от този свят/. Не можех да ям почти нищо, не можех да ходя на малко по-дълги разстояния от стаята. Почти два месеца живях при майка ми и баща ми на село, за да ме гледат, защото не бях способна да се грижа вече нито за себе си, нито за деца и съпруг.
Току що бях повярвала в Бога, а поради моето състояние повярваха и моите родители, брат,снаха, сестра, зет, деца, почти цялата фамилия. За мен се молеха много и нашия пастор брат Иван, съпругата му и много други братя и сестри в Господа. Състоянието ми продължи да се влошава, получих и страхова невроза, изтръпваше и изстиваше цялата ми лява страна. Кардиоложката казваше, че имам сърце като на заек, а не човешко.
Така продължи всичко, докато една вечер аз, сама в стаята, се молех да ме вземе Господ, за да не оставам съвсем неподвижна и да имам още по-силни болки. Не исках мойте мили дечица и майка ми да ме виждат в такова състояние, но несъзнателно казах на края на молитвата и нещо друго, че ако се събудя на сутринта жива, ще знам, че Бог ще ме изцери. Вяра, както казва милостивия Бог, колкото синапово зрънце.
Събудих се жива и здрава, започнах да се храня. След молитва ми се възстанови гласната струна и изчезна страховата невроза!
Когато след три месеца отидох на скенер, доктор Младенов почти скочи от стола и извика брат ми и съпруга ми и им каза, че петната ги няма!!! Аз започнах да плача и да благодаря на Бога. Медицинската сестра също започна да плаче и ми каза, че и тя вече вярва в Бога, защото е видяла с очите си чудото с мен.
Валентина Рангелова
Дреновец
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.