Прочетен: 1286 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2010 15:17
Религията на силния човек
15.11.09 | Юрий Максимов
Всяко нещо се познава от сравнението му с друго. Ето защо ще съпоставим учението на Мохамед и учението на Христос, за да видим коя от тези две религии е предназначена за силни хора и коя може да ги направи силни.
Първо трябва да отбележим, че свещеното писание на мюсюлманите има три пъти по-малък обем, отколкото Свещеното Писание на християните. Само за да прочетеш Библията е необходимо три пъти повече усилия, време и упоритост, отколкото за да прочетеш Корана. Същата пропорция ще видим, ако съпоставим тяхното съдържание.
Християнството ни кара да укротяваме нашите страсти - омразата, похотта, сребролюбието. Ислямът, обратно, не пречи на никоя от тях: например, макар и да признава, что на Бога е по-угодно милосърдието, той позволява и отмъщението, макар и да говори, че на Бога е по-приятно единството на семейството, признава развода по всяка прищявка на мъжа, макар и да поощрява милостинята, почита богатите и подтиква към трупане на пари.
Християнството благославя брак само с една жена, ислямът разрешава да имаш четири жени и безброй наложници. Всеки разумен човек разбира, че да пазиш съпружеската вярност в законен брак само с една жена е по-сложно, отколкото да имаш връзки с практически неопределен брой жени в рамките на позволеното.
Ислямът заповядва на последователите си да се молят пет пъти в денонощието, християните имат заповед да се молят непрестанно (1 Сол. 5:17).
Мюсюлманите постят само три седмици, а в Православната църква постните дни съставляват две трети от всички дни в годината. При това постът се спазва през цялото денонощие, а не само през деня, както е при мюсюлманите. Ясно е, че за да постиш 240 дни и нощи, трябва да приложиш много повече усилия, отколкото за да постиш само 20 дни.
Понякога сочат като нещо много ценно мюсюлманския закон, забраняващ пиенето на вино. Но при внимателно разглеждане и в това религията на арабите отстъпва на учението на Църквата. Християнството не забранява употребата на вино само по себе си, но много строго забранява пиянството – пияниците няма да наследят Царството Божие (1 Кор. 6:10). Всекиму е ясно, че само силният човек може да пази мярка и да не изпада в пиянство, употребявайки умерено алкохол, докато пълното отказване от алкохола е значително по-лекият път към преодоляването на този грях.
Да, ислямът забранява яденето на свинско месо, бори се срещу разкоша, поставя някои ограничения в облеклото и поведението, но ясно е, че да не ядеш свинско и да не носиш копринени дрехи е значително по-лесно, отколкото да спазваш заповедта за въздържане от грях дори в мислите, както е заповядано на всеки християнин.
Да разгледаме въпроса за войната. Слепи са онези хора, които искат да вкарат християнството в прокрустовото ложе на блудкавия пацифизъм. Отбранителната война се одобрява еднозначно от Църквата. Не една дивизия от свети воини – полководци и редници – е приета от Царя Небесен в лика на светците. Но ако в исляма воденето на война е основано върху омраза, то в християнството то е мотивирано от обич към отбраняваните – няма по-голяма любов от това да положиш душата си за приятелите си (Ин. 15:13). Тези думи с право се отнасят към хората, загинали с чест в боя. Такова е учението на Христос и само силният по воля и душа човек може да го понесе.
Можем да продължим с още много съпоставки. Но дори и въз основа на гореспоменатото можем с пълна обективност да кажем, че християнството е религия за силни хора, а ислямът – за хилави и слаби. Християнството е за свободни хора, ислямът – за несвободни. Става дума за най-важната свобода на човека – свободата от греха и собствените страсти, от които мюсюлманската вяра не освобождава своите последователи.
И именно това е причината за широкото разпространяване на исляма в съвременния свят. Именно затова ислямът става сега популярен на Запад: защото е настъпила епохата на слабия човек. Секуларизираното човечество култивира своите немощи и затъва в доброволна парализа на духа. На мнозина е много приятно да чуят: Аллах иска да ви облекчи (живота); защото човекът е създаден слаб (Коран 4:28).
Християнството учи, че човекът е създаден силен и е призован да бъде силен. Това, че вече две хилядолетия Църквата не е свалила толкова високата летва на нравствения идеал, свидетелства за това, че той е реално достижим. Пример за това са не само хилядите светци, но и милионите обикновени православни християни, въплътили този идеал в своя живот. За човека това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно (Мт. 19:26), и Господ Иисус Христос, Комуто всичко е възможно, ни дава сили да извършим онова, което изредихме по-горе, и дори повече. | pravoslavie.ru
Неканонизираният светец дядо Влайчо- про...
Фундаменти на човешката първичност
18.11.2009 10:28
18.11.2009 11:03
50 години в България се изповядва атеизма. 2-3 поколения израстнаха безбожни, невярващи на отвъдния живот, твърди атеисти и твърди матеарилисти, Дарвинисти.
Все още много хора са атеисти или пък казват за себеси ,,християни,, или ,,мюсулмани,, но незнаят какво изповядва християнството или мюсулманството. Тоес само с устата си казват че вярват на Бога и са ,,християни, или ,,мюсулмани,, но действията и живота което живеят, намя нищо общо с вяра на Бога.
Живеят само за този свят, без да мислят че само за много крадко време са на тоя свят (ако имаме предвид че според учените светът се е създал приде 4,5 милярда години нашият живот на тоя свят ако го приемем 70-80 години, ще се види колко е кратък). И извършват много грехове като прелюбие, измама, крадене и тн.
Най-напред трябва тия ,,неверници,, да спечелим и да ги убедим за Бога и за отвъдния живот, а след това да спорим кой изследва ,,правия,, път, пътя на Господа.
Знаещите вярващи сме само посредници, докато новите или събудилите се, се ориентират. Нищо повече. Искам да кажа, че не ние решаваме кой какъв да бъде, а Бог. Ненапразно е дал Откровението на Йоан. Освен това за вас всички християни са неверници, нали? И тях искате да "вкарате във вашия път".