От 16 до 21 октомври в Рим се проведе VІІІ епархийски събор на Западно и Средноевропейската епархия на Българската православна църква. Съборът на българските православни вярващи от европейската диаспора се състоя в църквата „Свети Викентий и Анастасии” дадена за ползване на българската православна общност в Рим от Папа Йоан Павел ІІ. На събора участваха български свещеници и миряни от различни европейски държави, като Холандия, Англия, Унгария, Испания, Португалия.

Той бе предстоятелстван от Тиверополския епископ Тихон, управляващ Западно и Средноевропейската епархия на Българската православна църква. Като наблюдатели на епархийския събор присъстваха представители от Ватиканския държавен секретариат, римския викариат, Папския Съвет за Източните църви и Папския Съвет за насърчаване на християнското единение В последният ден на VІІІ епархийски събор, участниците присъстваха на генералната аудиенция с Папа Бенедикт ХVІ, който след кратката катехистична беседа ги поздрави на български език. Повече за събора и за разговора проведен със Светият Отец, пред микрофоните на Радио Ватикана разказва управляващият Западно и Средноевропейската епархия на Българската православна църква, епископ Тихон.

Ваше Високо преосвещенство бихте ли ни разказали малко повече за провелия се в Рим VІІІ събор на българските православни вярващи от Западна и Средна Европа?

Съборността на Църквата е нещо, което винаги е интересувало българския народ. Няма православна страна, в която митрополитите, или епископите както ги наричате вие в Католическата църква, на дадена епархия или патриархът да бъдат избирани както от клира така и от народа. В другите православни страни се избират само от епископските колегии, а при нас участва и народът. В тази линия и по желание на Западно и Средноевропейския митрополит Симеон преди време беше създаден епархийският народен църковен събор, който се състои от всички енорийски свещеници и двама делегати от всяка енория. Тогава се взе решение този събор да бъде и избирателния събор за бъдещите митрополити на Западно и Средноевропейската епархия. Освен това на събора се подновяват делегатите и техните мандати на всеки две години. Тази бе и причината за провеждането на VІІІ епархийски събор в църквата „Свети Викентий и Анастасий” в Рим, която беше дадена на българската православна общност от покойния Йоан Павел ІІ.

Кои бяха участниците в събора?

В събора взеха участие всички наши енорийски свещеници от цяла Европа, като се започне от Португалия и Испания и се тръгне на север до Стокхолм и Осло и на запад до Лондон, Будапеща и Загреб. Участваха всички енории от Европа, които са около 27. Всяка една енория имаше и своите 2 делегати миряни. Съборът се състои още и от епархийския съвет, който се избира от този събор. Това означава, че аз управлявам епархията не самостоятелно, а с помощта на този съвет, в който участват двама свещеници и двама миряни, които ме съветват по всички въпроси и всички административни дела.

Защо беше избран град Рим, като място за провеждането на събора?

Пожелахме да бъде град Рим, защото вече назрява времето когато нашите близки отношения с Католическата църква трябва да придобият и малко повече цвят. В смисъл такъв, че нашата мисия тук в Западна Европа без помощта на Католическата църква, оказана до сега и надявам се в бъдеще, е абсолютно невъзможна. Трябва да призная, че такова братско отношение, което аз съм получил от католическите епископи, архиепископи и кардинали рядко съм получавал и от някой мои събратя в България. Смятам, че тази братска любов трябваше да се покаже и на другите делегати и свещеници, защото нашата мисия не е само това да бъдем по-добри православни или ние българите да бъдем истински християни на запад, но и това да осъзнаем че всъщност всички ние сме в една църква, която е разделена от човеци, но от Бог очевидно не е.

В контекста на братските отношения и диалога с Католическата църква, делегация от събора присъства на генералната аудиенция с Папа Бенедикт ХVІ на 21 октомври, от който бяхте специално поздравени на български език и чрез вас бяха предадени пожелания за Патриарх Максим. В края на аудиенцията проведохте кратък разговор с Папата, ако не е тайна, бихте ли споделили думите, които си казахте със Светият Отец?

Думите няма да ви ги цитирам, в крайна сметка те бяха нещо като разговор между двама епископи, дори нещо повече, разговор между един духовен син и един духовен отец. Благодарих на Негово Светейшество първо, че ни прие на тази генерална аудиенция и както видяхте ни отреди най-почетните места. Столът, на който стоях аз, в миналото при други големи тържества беше столът на Цариградския Патриарх. Това което му казах е, че моля неговото благословение и неговите молитви за моята борба и моето абсолютно решение да върша всичко за обединението на Църквите ни в Европа, за идеята която беше на Йоан Павел ІІ: християнството да диша с двата си бели дроба. Аз не обичам да говоря за дискусии, защото те са за хора специалисти, аз съм практик и искам ние да се опознаем, да се научим да се обичаме, да можем да си подаваме ръка, без да ни е страх, че може да се случи нещо с единия или другия. На тази подадена ръка от страна на Католическата църква желая да отвърна с моята любов към нея.

В момента в Пафос се провежда среща на Смесената международна група за богословски диалог между Католическата църква и Православните църкви, на която се разглежда ролята на епископа на Рим през първото хилядолетие. Как мислете ще завърши според вас тази среща?

Тези срещи са на църковната политика и на църковното богословие и каноните. Аз съм пастирът и съм отговорен за моите християни, а повечето от тях са встъпили в брак с католици. Аз се интересувам какво ще бъде бъдещето на децата им, на внуците им, това е моята истинска грижа. Ще се подчиня на всяко решение, което те вземат, но моето поведение по отношение на моите събратя от Католическата църква няма да се промени въпреки всичко. | www.oecumene.radiovaticana.org