Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2009 15:31 - БИТИЕ 1:14....ИВАН СИМЕОНОВ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 2665 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.12.2010 00:24


Битие 1:14: фаталният за старостилците стих
28.10.09 | Иван Симеонов

Благодарение на автентичния дух на сайта и на моите скъпи приятелки от “Православната книжарница” в София, тази година ми беше предоставена възможността да полемизирам по църковно-календарния проблем с много силни опоненти-старостилци. Сега вече още по-уверено издигам тезата: “Няма никакви догматични и канонични пречки целият православен свят да премине изцяло по Григорианския календар".
 
Позволявам си да направя и своето обобщение от полемиката, а то е: Всеки аргумент на старостилците може да бъде оборен. Ще изброя старостилните аргументи и моите контрааргументи:
 
1-ви аргумент: Служейки изцяло по Григорианския календар, римокатолиците понякога честват християнската Пасха на една дата с юдейската Пасха или преди нея. Неоспорим факт.
 
Контрааргументи: Св. отци от І-вия Вселенски събор не са се съмнявали, че трябва да служат по тогавашния вселенски, общоприет, граждански Юлиански календар. Изобщо не са сметнали за нужно да съставят нов богослужебен християнски календар. Следователно по аналогия и в наше време всички християни без изключение трябва да приемат сегашния всемирен граждански календар, т.е. Григорианския календар.
 
Наистина, 7-мо Апостолско правило забранява светият ден на Пасхата да се празнува преди пролетното равноденствие, наедно с юдеите. Може много да се спори дали акцентът пада върху “преди пролетното равноденствие” или върху “наедно с юдеи”. Освен това юдейската Пасха се оказа много разтегливо понятие. Тя продължава 7 денонощия в Израел и 8 денонощия в еврейската диаспора. Пасхалният празничен цикъл има сложна структура: Вечерта на 14-тия срещу 15-тия лунен ден на еврейския месец Нисан е пасхалния Седер, който се слива в един общ празник с деня на 15-ти Нисан, който е Безквасници и 1-ви ден на Пасха, 16-ти Нисан е Омер и 2-рия ден на Пасха (на този ден се е правило приношение в Храма на първия ожънат сноп ечемик), следват четири дена “делници в празника”... Да спрем дотук. Ще задам риторичния въпрос – кой точно ден е еврейската Пасха?
 
Широко известно е посланието на император св. Константин Велики до всички епископи, които не са присъствали на Първия Вселенски събор в Никея. Там става ясно, че голямата загриженост на светите отци е била не толкова да не съвпада христянската Пасха с юдейската, а “всички християни навсякъде да честват Пасхата в един и същ ден”. Подчертава се, че еврейската Пасха може да се падне 2 пъти в промеждутъка от 1 година (365 денонощия), нещо недопустимо за християнската Пасха. Именно тук се крие “тайната” на израза “преди пролетното равноденствие” в 7-мо Апостолско правило, цитирано по-горе.
 
Няма пряка забрана за празнуването на християнската Пасха преди юдейската в Правилата на Св. Православна Църква. Чак през XIV век тълкователят и коментаторът на Правилата Матей Властар постановява християнската Пасха да е след еврейската, следвайки евангелската хронология на Страстната седмица.
 
В крайна сметка моите контрааргументи срещу 1-вия аргумент на старостилците са пряко вдъхновени от великия Апостол Павел, завещал ни да служим “...не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори” (2 Гал. 3:6).
 
2-ри аргумент: Юлианският календар е по-точен от Григорианския, защото съвременната наука при търсене на датата на някое събитие, използва за изчисления т. нар. “юлиански дни”.
 
Контрааргументи: През 1582 г. придворните учени на папа Григорий ХІІІ не са създали нова календарна система, а само гениално просто са сверили Юлианския календар, който на всеки 128 г. изостава с 1 цяло денонощие. Именно тук се крие дълбоката същност, оголеният нерв на църковно-календарния проблем – Юлианският календар изостава спрямо началните дати на четирите годишни сезони. Старостилците победоносно заявяват: “Възкресение Христово не е сезонен пролетен празник!”.
 
При това в Южното полукълбо Великден е през есента. В “безразличието” на Юлианския календар към годишните сезони старостилците виждат Божията промисъл, бих казал с много солидно основание. Защото благодарение на изоставането на Юлианския календар от астрономическото пролетно равноденствие (в нашия век с 13 денонощия), датата на Великден, изчислена по Юлианския календар с напредването на вековете, все по-пълно отговаря на каноничните критерии: 1. Да е след пролетното равноденствие (21 март); 2. да е след първото пълнолуние след пролетното равноденствие; и 3. да е в неделята, следваща непосредствено след въпросното първо пълнолуние. Обаче най-любопитното е, че тук изскача една “засечка”: Трите канонични критерия могат да бъдат безусловно спазени всяка година, само ако изобщо никога не е бил въвеждан Григорианския календар. Пасхалният период от 35 денонощия по Юлианския календар има следните граници – от 22 март (възможно най-ранната дата за Великден) до 25 април (възможно най-късната дата за Великден).
 
Но този юлиански пасхален период по необходимост се налага да бъде изразен винаги в григориански дати, във и чрез Григорианския календар. Юлианският пасхален период винаги се намира под “DOS-овското управление” на Григорианския календар, който е всеобщият, световен, граждански календар.
 
Горната и долната граници на Юлианския пасхален период, изразени в григориански дати се изместват в наше време с 13 денонощия – т.е. юлианският пасхален период в Григорианския календар е с граждански, светски дати от 4 април (възможно най-ранната дата за Великден) до 8 май (възможно най-късната дата за Великден).
 
И така се стига до ужасяващия старостилците научен факт: Изследванията показват, че за периода от 2001 г. до 2050 г. вкл., ние православните 35 пъти празнуваме Великден не след т. нар. първо пролетно пълнолуние, а след т. нар. второ пролетно пълнолуние и нарушаваме второто от трите канонични критерия за датата на Великден.
 
Най-комичното в случая е, че ние православните можем да изпълним и трите критерия само в годините, когато се пада да честваме Великден на една и съща дата с римокатолиците.
 
Старостилците тъгуват по несекващия безпогрешен ритъм на Юлианския календар. Четиригодишният цикъл от три прости години по 365 денонощия и една високосна година с 366 денонощия е непрекъснат и непроменлив до Второто Пришествие. Всяка година, която се дели на 4-ри без остатък е високосна. Всички т. нар. векови години като например 1600-та, 1700-та, 1800-та и т.н. са високосни по Юлианския календар. При Григорианския календар не всички векови години са високосни. Високосни са само тези векови години, които се делят на 400 без остатък. По този начин годините 1700, 1800 и 1900 са високосни по Юлианския календар, но са обикновени (прости) по Григорианския календар. Григорианският календар му “прескача сърцето”, има “аритмия”. Образно казано “сърдечната аритмия” е причинена от свойството на Григорианския календар да отчита началните дати на четирите годишни сезони, да се “вълнува”, да не е “безразличен” към годишните времена.
 
Григорианският календар много повече е съобразен с повелите на Твореца, отколкото Юлианския календар.
 
Защото сам Господ-Бог, когато на Четвъртия ден е сътворил голямото дневно светило Слънцето и малкото нощно светило Луната, Той мигновено и непосредствено ни е заповядал за какво собствено ще служат на човеците тези великолепни небесни тела. Знаменателен е стихът 1:14 от Битие: “И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години”.
 
Що означават времена в контекста на стиха? Св. Василий Велики в своя Шестоднев е категоричен – под “времена” се разбират годишните сезони: пролет, лято, есен и зима. Единственият, но фатален недостатък на Юлианския календар е, че не може да фиксира на постоянни дати, не може да служи за знакове за началото и края на сезоните. Когато през XVI век папа Григорий XIII провежда календарната реформа, по-точно казано сверява Юлианския календар, преди да го свери, реалното астрономическо пролетно равноденствие вече не е било на 21 март, а 10 денонощия по-рано, на 11 март. Ако папските придворни учени не бяха сверили Юлианския календар, в нашия век реалното астрономическо пролетно равноденствие щеше да бъде вече на 8 март, през 22-ри век на 7 март, през 23-ти век на 6 март, през 24-ти век на 5 март и т.н. Едно важно уточнение: Реалното астрономическо пролетно равноденствие може да се падне на 19, 20, 21 или 22 март. Обаче за църковно-календарни цели се приема само датата 21 март, което не пречи за вярното математическо пресмятане на Пасхалията.
 
През 1582 г. Юлианският календар е бил сверен по следния начин: на 4 октомври в полунощ вместо да настъпи 5 октомври е настъпил 15 октомври. 10 пълни денонощия са заличени в календара. След 1582 г. Юлианският календар, станал вече Григориански, се сверява автоматично благодарение на прилагането на обясненото по-горе правило за делене на вековите години на 400.
 
Стих 1:14 от Битие старостилците грижливо “крият”, подминават го с гордо мълчание. Собствено, те не могат да се опрат на нито един стих от светото Писание, нито на писанията на светите отци.
 
Юлиански дни: Френският учен от XVI век Йосиф Скалигер е бил противник на григорианската календарна реформа. Загрижен човечеството да не изпусне непрекъсваемата нишка на летоброенето той е въвел т.нар. Ера на Скалигер. Пресметната е на базата на три цикъла:

- Слънчев кръг (цикъл) от 28 юлиански години. За толкова години всяка дата от Юлианския календар “минава” през всичките дни на седмицата – от понеделник до неделя;

- Лунен кръг (цикъл) от 19 юлиански години. След изтичането на 19 години луната повтаря своите астрономически фази на същите дати;
- Цикъл от 15 юлиански години, наречен индикт. Служил е за данъчни цели във Византийската империя. Говори се, че първите 5 години данъците се плащали с метала мед, през вторите пет години – в сребро и през последните 5 години в злато.
 
Продължителността на 1 Ера на Скалигер е 7980 (28 х 19 х 15) юлиански години. Ерата започва от 1 януари 4713 г. пр. Хр. когато е бил първия ден на всеки от трите цикъла. Този първи ден е и юлиански ден № 1. И така всеки Божи ден си има пореден юлиански номер. В наше време юлианските номера на дните са вече в милиони.
 
Разбира се, изобщо не оспорвам полезността и практичността на юлианските дни за интердисциплинарната наука наречена Световна хронология. Но юлианските дни не могат да премахнат единствения, но достатъчно фатален недостатък на Юлианския календар.
 
3-ти аргумент: БПЦ служи не по Григорианския, а по т. нар. Новоюлиански или Изправен юлиански календар. За пълната несъстоятелност на аргумента и тоталното недоразумение и неразбиране на същността на Изправения юлиански календар, вече не желая да говоря и пиша, защото ми е скучно и обидно до сълзи.
 
4-ти аргумент: Православните чудеса се явяват на съответните дати само по Стар Стил, по Юлианския календар. По-конкретно: слизането на Благодатния огън на Божи Гроб по време на Възкресение Христово и спирането на облаче над хълма Тавор на Преображение Господне по Стар Стил – 19 август.
 
Контрааргументи: Както е известно, през 4-5 години датата на Великден при православните съвпада с датата на Великден при римокатолиците. Въпреки съвпадението, Благодатният огън пак се явява на Божи Гроб. Очевидно и безпорно не календарът, не датата прави празника свещен, а Св. Православна Църква освещава съответната дата, съответния ден. И по Нов Стил Благодатния огън ще слезне и облачето ще спре над хълма Тавор.
 
За малко да забравя. Навсякъде говоря за старостилци. Всъщност всички ние православните, с изключение на православните финландци, сме старостилци. Защото празнуваме Празника на Празниците Възкресение Христово и всички пряко зависещи от него подвижни празници по Стар Стил...




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705020
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031